Окситоцинът е хормон, отделян по време на секс, раждане и кърмене. Това съединение може да редуцира показателите на социална тревожност у лица с аутизъм.
Именно окситоцинът е разковничето в лечението на анорексията, смята Джанет Трежър от Института по психиатрия на Кралския колеж в Лондон. Благодарение на окситоцина жертвите на анорексията по-малко се фокусират върху храната и външния си вид.
Трежър направила експерименти с 31 пациенти-анорексици и 33 здрави доброволци, описват от meddaily.ru. В двете групи участниците получавали съответно окситоцин или плацебо. После на всички били показвани серия изображения с висококалорийни и нискокалорийни храни, а така също фотографии на непознати хора с различен тип фигури и различно тегло.
Единствено анорексиците задържали поглед върху изображенията на хора с наднормено тегло, както и върху снимките на висококалорийни продукти. След приема на окситоцин обаче техният интерес към споменатите изображения намалял.
По-късно същите участници разглеждали серия от снимки на хора с различно изображение на лицето, от гняв до радост. Анорексията може да бъде свързана с изострянето на възприятието за заплаха. Окситоцинът давал възможност да се игнорира до голяма степен заплахата, като анорексиците слабо се интересували от лицата с изображение на гняв и отвращение.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!