Според западната медицина, щом те заболи нещо, гълташ таблетка и ти минава
Но често се случва лекарите да са безсилни и да не могат да се справят с болестта. Докато източните мъдреци още преди хилядолетия са разбрали, че самочувствието на човека не трябва да се оценява само по физическото му състояние и че телесната болка може да бъде пряко следствие от душевната. Затова е обособена и специална наука – психосоматика, която е гранична между психологията и медицината и помага да се съединят източният и западният подход към здравето.
В основата на всяко психосоматично заболяване лежи вътрешен конфликт. Пример за това може да бъде противоречието между „искам“, „мога“ и „трябва“. Например изпълняваме работа, която не ни харесва особено, но ни позволява добре да печелим – конфликт между „искам“ и „трябва“. Ако при това смятаме, че тя е под нашата квалификация, се добавя и противоречието между „мога“ и „трябва“. Ако психиката не може да се справи с този стрес, се включва друг защитен механизъм – соматизацията: напрежението се извежда от тялото, чрез вегетативната нервна система, която управлява работата на вътрешните органи.
Има и още едно обяснение на появата на „болести от нерви“: психосоматичните разстройства са свързани с начина, по който изразяваме емоциите си. Така например мускулите и ставите участват в емоционално изразителни движения и ако не си позволяваме да повишим глас, постоянно се сдържаме да не жестикулираме, те сякаш се вдървяват и се появяват проблеми със ставите. Вътрешните органи са свързани с нервната система и също участват в изразяването на емоциите. Ако последните се игнорират, се нарушават функциите на сърцето, черния дроб и стомашно-чревния тракт, пише вестник „Феномен“.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!