Бензодиазепини в третата възраст – плюсове и минуси

Цял клас успокоителни – бензодиазепините, са в активна употреба от средата на миналия век и медицината е наясно с плюсовете и минусите на приема им.

Терапевтите са наясно, че подобни медикаменти следва да се прилагат за кратко време, за да не се развие зависимост. Много често обаче пациентите самоволно продължават да гълтат хапчетата, за да задържат самоусещането си в по-приятно равновесие. Твърде разпространен е този подход при хората в третата възраст, отбелязват от puls.bg. Има наистина сериозни поводи подобни лекарства да бъдат препоръчани за лечение на определени състояния при възрастните хора. Но успокоителните, както и други медикаменти, са нож с две остриета! Това се случва често: първопричината за приема е изчезнала, но старците продължават “терапията”.

Продължителният прием на бензодиазепини води до двигателни нарушения и отслабване на паметта. Реална е опасността хора с подобни отклонения да се наранят сериозно при случайно падане, след като внезапно губят равновесие. Решението е единствено – медикаментът да се спре. Това също не е проста задача, защото внезапният отказ може да предизвика нервни кризи, безсъние, пристъпи на сърцебиене. Спирането следва да бъде по схема, контролирана от терапевт, като дозите успокоителни се намаляват постепенно.

Специалистите препоръчват тази част от терапията да се провежда с таблетки, а не с капсули, за да може хапчетата да бъдат разделяни на половинки или на четвъртинки и пациентът да възприема редукцията и зрително. Практиката е показала, че най-добри за това са депо-таблетките, при които и привикването е по-слабо изразено. От puls.bg препоръчват също психотерапия за отказ от успокоителните, която е от типа на сеансите за спиране на алкохола и цигарите.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!