Без вяра в чудото не може да съществува нито един човек: очакването на нещо необичайно, свръхестествено е заложено у всекиго от нас.
Но самото признаване на вярата в чудото предизвиква множество възражения и отрицания…
Колкото повече съзрява човек, толкова по-старателно крие своята вяра в чудеса от другите и дори от самия себе си. С възрастта става някак неудобно и дори неприлично да се вярва във вълшебството. Това чувство възниква под влияние на разума и социума, които се стремят някак да обяснят случващите се в живота удивителни явления единствено от гледна точка на науката и натрупания опит на поколенията. С годините мнозина толкова трайно се убеждават в нереалността на чудесата, че просто престават да ги забелязват. Напразно…
За начало нека си изясним що е то чудото?
Това понятие за първи път се появява с възникването на християнството. С чудеса са изпълнени Евангелията, деянията на апостолите, чудото на въплъщение на Бога, Неговата смърт на кръста и възкресението Му; мъчениците и подвижниците притежавали дарбата да вършат чудеса. В други религии доказателство за наличие на Всевишния също се потвърждава с
различни чудеса, четем във вестник „Феномен“.
Съществуват множество определения кое явление може да се смята за чудо. Най-разпространението мнение е, че чудото е явление, противоречащо на законите на природата. Наред с него битуват и други. Например чудо е рядко наблюдавано явление, което по своята уникалност и индивидуалност се превръща в чудо. Или чудо е това, което засега не може да се обясни от науката.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!