Начало / Здравословен живот / Здравето на известните / Камен Воденичаров: вярвам на „Пирогов”, а не на частните клиники!


Камен Воденичаров: вярвам на „Пирогов”, а не на частните клиники!

Един от най-обичаните български актьори и шоумени – Камен Воденичаров, е завър­шил куклено актьорско майсторство в НАТфИЗ. През 1989 г. участва в създаването на Независимите студентски дружества и в протестите, организирани от тях. Той е и един от създателите на студентската програма “Ку-Ку”. През 1995 г. подписва договор с БНТ за създаването на предаването “Каналето”. През 1998 г. купува дял от телевизията ММ и я ръководи. По-късно я продаде и отново стана водещ на шоупрограми – в “Пей с мен” по Нова тв, “В неделя с” и “Неделя хЗ” по БНТ. Ето какво разказа за здравето си специално пред в. “Док­тор” актьорът.

–          Как сте г-н Водени­чаров?

–          Добре. Радвам се на пролетта, на съживяването на природата. Аз съм и майско бебе, така че съм щастлив от наближаването на рождения ми ден.

–          Не сте ли в “сатирнова” дупка?

–          Зависи от годината. Има­ло е време, когато съм се чувствал ужасно, но в послед­ните години след кризата на 40-те съм супер. Сякаш вече нямам време за “сатурнови” дупки.

–          Имали ли сте сериозни здравословни проблеми?

–          Като дете бях доста бол­нав. Непрекъснато кихах и кашлях Извадиха ми сливиците като бях малък, което спря ангините, но отслаби белите дробове. Като ученик боледувах много от пневмо­ния. След казармата обаче се стабилизирах. Точният, военен режим и голямата фи­зическа натовареност като че ли кали организма ми. Имам обаче големи проблеми с ухото, предизвикани отдавна от едно пътуване в голям студ. Да чукна на дърво, истински сериозни проблеми нямам. Случват ми се естествени неща – гриповете не ме про­пускат.

–          Имате ли преки впе­чатления от родното здра­веопазване?

–          Знам, че в България ИМА МНОГО ДОБРИ ЛЕКАРИ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ. Тъй като обаче не ни стиг­наха силите да си реформира­ме системата, сигурно има и някои доктори, които гледат през пръсти на пациентите си. За съжаление каквато ни е страната – такова ни е и здравеопазването. Бедничко и недобре подредено. Иначе лекарите са ни добри, но не могат да развият уменията си в тези условия. Имам мно­го добра приятелка, която е стоматолог в Берлин и взима между 80 и 120 евро на час. От наша гледна точка това звучи брутално, но от нейна всичко си е точно. В Германия обаче имат страхотна система. Много е опростено всичко. Работят с талончета. Жълтото означава, че пациентът не плаща нищо, а всички процедури се поемат от Здравната каса. Със синьо талонче пациентът плаща половината от стойност на процедурите, а другите 50% се поемат от Касата, а богатите пациенти си плащат всичко. Според мен това е изключи­телно точно, ясно и социално справедливо. Докато ние нещо не можем да си нагласим нещата, вече 20 години само за глупости говорим.

–          Тук хората предпочи­тат да си платят директ­но на лекарите или в болницата, вместо да минават през Здравна каса…

–          Това означава, че има сив и реален сектор. По-добре е да обединят двата сектора, защото невинаги “сивият” сектор – когато плащаш за избор на екип, получаваш по-лоша услуга, отколкото ако не си платил. Обаче тази система принуждава и лекарите или да взимат “под масата”, или да ползват всички начини за Допълнително заплащане на труда им. Хубави бяха времената, когато с кутия шо­коладови бонбони и бутилка коняк “Слънчев бряг” нещата ставаха безпроблемно. Най- големият проблем обаче е, че -допуснахме лекарствата ни да са в пъти по-скъпи от тези в Западна Европа.

–          Защо това да е най- големият проблем?

–          Защото се получава то­тален дисбаланс между това, което получават хората като възнаграждение, и цената на всичките ни услуги. Цига­рите може да са съобразени със заплатите, а животос­пасяващите лекарства – не. Лекарствата тук са в пъти по-скъпи от лекарствата във Франция, Италия, Германия и дори Англия. Недопустимо е да изравняваме цените на всичко по стандарта на Западна Ев­ропа, а заплатите да стоят по стандарта на Източна Европа. Няма как да се случи това да ни направи много усмихнати и щастливи.

–          Напоследък много се говори срещу болница “До­верие”, в която почина ва­шият приятел Дим Дуков. Смятате ли, че лекарите там имат вина за смъртта  му?

–          От това, което аз наблю­давах, и това, казва леля Вера, майка му на Митко, мога да твърдя, че ЛЕКАРИТЕ СА НАПРАВИЛИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, за да спасят живота му. Няма лекарска грешка. Просто така се е завъртял зарът и дори няколкото операции не успяха да го спасят. Вярвам на леля Вера, че докторите са направили всичко необходимо. Ако ме питате за моето мнение, аз имам доверие в го­лемите болници, които работят с много пациенти. “Пирогов”, ВМА, “Александровска”. Оп­итите ни за частни клиники са добри, но ми се струва, че най- сигурни са големите болници като цяло.

–          Какво надделя да се лекува Дим точно там?

–          Познанството му с ле­карите.

–          Имате ли обяснение защо си отидоха толкова хора на изкуството през последните месеци? Сякаш буквално осиротяхме.

–          Няколко са причините. Едната е, че най-големите ни имена, нашите велики хора в изкуството, вече са на преклонна възраст. И за съжаление това ще продължи. Много е тъжно, но едно цяло поколение си отива. Има, може би и друга причина, че изцяло се смени системата. Хората на изкуството сме много раними и чувствителни към това, което ни заобикаля. Всичко е съвсем различно – от получаване на роли и финансирането до невъзможността да се правят толкова филми и постановки както е било в миналото. И най-вече това, че материално­то доминира над духовното.

–          Смятате ли, че бъл­гарите сега са по-болни, отколкото са били преди 20 години?

–          Не знам, тук трябва ста­тистиката да се пита. Струва ми се, че като че ли повече се забелязва, дори и да не боледуваме повече. Пуснете си която и да е електронна медия след 10 часа вечерта и ще видите реклами само за глисти, стомашно-чревни исто­рии, хапчета срещу инфаркти. Общото впечатление е, че сме много зле, но по-скоро ни е приятно да ни е зле.

–          Хипохонарици ли сме българите?

–          Повече сме мазохисти. Тук камъните са в нашата градина, на медиите. Вярно, че това са ни рекламодате­лите – една след друга 10 болести, но рекламите в чуждите медии са за дрехи, за храни, за часовници и автомобили. Едва ли сме по-болни, просто повече се фокусираме върху лошото, което ни се случва. Мисля, че трябва да се направи комбинация от двете. Най-важно е обаче да си в хармония с човека, който те лекува. Понякога може някоя билка да помогне, друг път лекарството трябва да е съз­дадено от човек.

–          Пушите ли?

–          За съжаление – да. ТВЪРДО СЪМ ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ТЮТЮНОПУШЕНЕТО. Бях в Ню Йорк, когато Майкъл Блумбърг забрани тютюневия дим във всички затворени помещения. И там се чуваха възмутени гласове, но той имаше твърдостта да го наложи и успя. След петия ден в Ню Йорк сега, започвам да се чувствам добре. Защото пуша по три цигари на ден – някъде на някой балкон или уличен ъгъл. “Явно аз сам не мога да се справя – имам нужда от помощ.

–          Много ли е стресиращ начинът ви на живот?

–          В последните 5-6 години има повече баланс между стрес и почивка. Успявам да отпусна напрежението. Но в началото, когато започнах да се занимавам с телевизия, беше зверски стрес и голям шок. Всъщност това продъл­жи повече от десетилетие. Напоследък сам си налагам да забавям темпото, защото прос­то няма смисъл от бързане. А и като загубиш толкова много близки хора около себе си – и роднини, и приятели, виждаш че понякога се блъскаме за този дето духа.

–          Кои роднини сте за­губили?

–          Отиде си чичо ми. Оти­доха си и баба ми, и дядо ми… Все хора, които много обичаш и оставят самота и празно пространство завинаги. Няма смисъл от многото тичане, имейли, планове, надежди… В крайна сметка всички отиваме на едно място.

–          Стараете ли се в та­къв случай да се храните здравословно и да спор­тувате?

–          Да. Поне два пъти в седмицата ходя на фитнес. Карам ски винаги когато мога. Лятото карам колело, опитвам се да разкарам тази тъпа кола и да избягам от задръствания­та. Само че миналата седмица един приятел го бутна една луда кака, която карала в тре­тата лента като ненормална. Слава Богу нищо му няма, но започваш да се чудиш как да се придвижваш по улиците. Толкова луди хора има, които карат както им скимне, не спират на пешеходни пътеки и така нататък.

Преслава, Славена Вътова, Елена Станулова и Деница Гергова са болни от анорексия!?

Камен Воденичаров в „Горещо” с Венета Райкова:

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


loading...

Избрано за теб


Един коментар

  1. наложи ми се да се оперирам от камъни в жлъчката в болница доверие.много съм доволна.лекарите са супер

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*