Спиране на антидепресанти и други лекарства: защо не бива да е рязко

Спиране на андепресанти и други лекарства не бива да се случва изведнъж. Какви лекарства не трябва да спирате рязко и защо?

Спиране на андепресанти е свързано със състояние, което се нарича синдром на отнемане на антидепресанти.

Синдромът на отнемане на антидепресанти е състояние, което възниква, когато спрете приема на антидепресанти или намалите дозата им. Този синдром е следствие от адаптацията на организма към продължителна употреба на лекарства. Когато човек приема лекарството редовно, тялото му свиква с определено ниво на активното вещество. В резултат на това внезапното спиране или значителното намаляване на дозата причинява редица нежелани реакции.

Антидепресантите са клас лекарства, използвани за лечение на депресия и някои други психични разстройства. Те влияят на мозъчните химикали, участващи в регулацията на настроението и емоционалното състояние. При дългосрочно лечение тези лекарства променят химичния баланс в мозъка, което обяснява повторната поява на симптомите, когато приемът им бъде рязко спрян.

Спиране на антидепресанти: причини за синдром на отнемане

Фармакологични свойства на лекарството

Някои антидепресанти имат кратък полуживот, което означава, че активното вещество изчезва от организма бързо. Това води до по-тежки симптоми в сравнение с лекарствата с дълъг полуживот.

Продължителност и дозировка

Дългосрочната употреба и/или високите дози увеличават риска от развитие на синдрома. Това е така, защото тялото свиква с постоянното присъствие на лекарството и внезапното му спиране причинява дисбаланс.

Индивидуална чувствителност

Чувствителността към промени в лекарствената терапия варира. Някои пациенти изпитват симптоми дори при постепенно намаляване на дозата, докато други не забелязват значителни промени.

Психологически фактори

Понякога психологическите фактори играят роля в развитието на симптомите. Очакването на негативни последици от спирането на приема на лекарството изостря възприемането на тези симптоми.

Важно е да се подчертае, че спирането на антидепресантите не е признак на пристрастяване. Това е физиологична реакция на организма към промените в нивата на лекарството. Подходът за спиране на приема на лекарства трябва да бъде индивидуализиран и контролиран от лекар, за да се осигури безопасен преход и да се сведе до минимум дискомфортът.

Спиране на антидепресанти: симптоми

Неприятните усещания при спиране на антидепресанти започват с леко неразположение, подобно на настинка. Въпреки това, в рамките на 24 часа симптомите стават по-тежки. При повечето хора те се появяват 24-72 часа след последната доза , а по-рядко – след 5-7 дни, особено при лекарства с продължително действие.

Продължителността варира от няколко дни до 3-4 седмици, понякога по-дълго, ако абстиненцията е била внезапна или курсът е продължил повече от година. Интензивността се влияе от вида на лекарството, продължителността на употреба, индивидуалната чувствителност на нервната система, наличието на тревожни или панически разстройства, физическото изтощение и лишаването от сън.

Основни прояви при спиране на антидепресанти

Неврологични симптоми:

• шум в ушите, нестабилност, нестабилност на походката;
• замаяност, усещане за мъгла в главата;
• тремор, мускулна слабост, главоболие.

Вегетативни:

• изпотяване, горещи или студени вълни;
• скокове на кръвното налягане, тахикардия;
• усещане за изтръпване и крака “от памук”.

Психични:

• тревожност, раздразнителност, плачливост без повод;
• чувство на дереализация, деперсонализация;
• краткосрочни панически атаки или изблици на страх без причина.

Стомашно-чревни:

• гадене, повръщане, диария, загуба на апетит;
• тежест в стомаха, метален вкус в устата.

Нарушения на съня:

• затруднено заспиване, кошмари, чести събуждания;
• дневна сънливост, апатия, чувство, че сте на път да загубите съзнание.

Когато трябва спешно да посетите лекар

1. Ако симптомите се влошат и не се подобрят след 3-5 дни.
2. Ако се появят мисли за самоубийство или паника.
3. Ако кръвното налягане спадне или се повиши рязко, се наблюдава припадък, загуба на координация.
4. При повръщане, дехидратация, тежко безсъние.

Леките симптоми обикновено отшумяват в рамките на една седмица. По-тежките – в рамките на 2-3 седмици. Ако обаче приемът на венлафаксин, пароксетин или сертралин бъдат внезапно спрени, симптомите могат да продължат месец или повече, на вълни. Мозъкът се нуждае от време, за да възстанови невронните връзки без фармакологична подкрепа – и този процес не може да бъде ускорен с воля.

Как да действате, ако не разбирате какво се случва

Следете времето. Ако симптомите се появят през първите три дни, най-вероятно става въпрос за абстиненция.

Обърнете внимание на физическите признаци. Замаяност, общ тремор и проблеми със съня са признаци на абстиненция, а не на рецидив. Свържете се с Вашия лекар. Психиатър ще оцени тежестта на Вашето състояние и, ако изпитвате симптоми на абстиненция, може да препоръча възстановяване на по-ниска доза и по-бавно намаляване на дозата.

Не вземайте решения самостоятелно. Повтарянето на цялата процедура без консултация може да изкриви картината и да усложни лечението. Ако са изминали повече от три седмици от спирането на приема на лекарството , симптомите продължават и се влошават, а колебанията са изчезнали, трябва да се подозира рецидив на основното заболяване. В този случай лекарят ще предпише нов режим на лечение: може би същото лекарство в по-ниска доза, различен антидепресант или психотерапия.

Препоръки за спиране на антидепресанти

За предотвратяване симптомите на абстиненция при спиране на антидепресанти постепенно се намалява дозата в края на лечението. Продължителността на този период зависи от вида на антидепресанта, продължителността на лечението, предишните опити за прекратяване на лечението и евентуалната необходимост от преминаване към друго лекарство.

При спиране на антидепресант, пациентът трябва да разбира защо е необходимо лекарството да се спира постепенно, да знае какви са симптомите на абстиненция и периода, през който те приключват.

След прекратяване приема на венлафаксин могат да се появят симптоми на абстиненция. Пациентите понякога са получавали зрителни и слухови халюцинации и колебания в кръвното налягане.

Симптоми на абстиненция могат да се появят и след спиране на приема на трициклични антидепресанти. Те рядко включват атаксия, замаяност и сензорни нарушения. Възможните симптоми включват хипомания (леко афективно разстройство) и двигателни нарушения като акатизия (абнормно безпокойство) и синдром на Паркинсон.

Какви други лекарства, освен антидепресанти, не трябва да спирате рязко?

Повечето лекарства имат ясни инструкции за употреба – строга дозировка, противопоказания, продължителност на курса и много други параметри, които трябва да се спазват по време на лечението. Но какво се случва, ако терапията трябва да бъде прекратена? Нека разгледаме кои лекарства не трябва да се спират рязко и защо.

Какво съветва лекарят?

Една от честите причини за спиране на лекарствата са нежеланите реакции, които могат да причинят повече дискомфорт от състоянието, за което са били използвани лекарствата.

Например, някои хапчета за сън могат да причинят сънливост през деня, което води до затруднена концентрация и проблеми с ежедневието.

Понякога терапията трябва да бъде прекратена поради специфични за пациента фактори, като например проблеми с преглъщането или влошаване на психичното състояние. В тези случаи обаче лекарят обикновено предписва алтернативна лекарствена форма, като супозитории или инжекции.

Ако лекарят прекрати лечението въз основа на оплаквания на пациента или по друга причина, той ще обясни и как да го направи правилно – постепенно намаляване на дозата, използване на други лекарства за „прикриване“ на симптомите и т.н.

Ето защо не бива да прекъсвате терапията сами – съществува висок риск от увреждане на здравето ви.

Последици от рязкото спиране на някои лекарства

Първо, съществува риск от повторна поява на симптоми или заболяване, понякога в по-тежка форма, отколкото преди лечението.

Второ, може да се развие синдром на отнемане, който е типичен за лекарства с кратък полуживот и приемани във високи дози.

Най-често синдромът на абстиненция се появява след спиране на употребата на лекарства, които действат върху централната нервна система: при спиране на антидепресанти, анксиолитици, антипсихотици, антиепилептични лекарства, лекарства за лечение на болестта на Паркинсон и др.

Ако едно или повече лекарства бъдат премахнати от комбинираната терапия, това може да повлияе както на ефективността на лечението, така и на риска от нежелани реакции. Например, ако омепразол е бил предписан за предотвратяване на гастропатия, свързана с НСПВС, спирането му може да доведе до нежелани стомашно-чревни реакции.

Рязко спиране на невролептици

В случай на невролептици съществува висок риск от развитие на състояния, подобни на серотонинов синдром, и, разбира се, влошаване на протичането на основното заболяване.

Прекратяване приема на антиконвулсанти, които се използват не само за лечение на гърчове, но и на болкови синдроми и дори по време на менопауза, може да причини възбуда, объркване, прекомерно изпотяване, стомашно-чревни симптоми, тахикардия, а в тежки случаи – кататония и статус епилептикус.

Спиране на лекарства за хипертония и лечение на сърдечно-съдови заболявания

Лекарствата за лечение на сърдечно-съдови заболявания най-често се приемат доживот, следователно спирането на лекарства като бета-блокери, антихипертензивни лекарства, може да доведе до развитие на ангина пекторис, инфаркт, тахикардия и др .

Необходимо е постепенно намаляване на дозата и при спиране на инхибитори на протонната помпа (ИПП) и глюкокортикостероиди. Неспазването на това увеличава риска от рецидив на основното заболяване, включително надбъбречна недостатъчност.

СЪНОТОП: за спокойствие и здрав сън

Наред с правилното и постепенно спиране на медикаменти под лекарски контрол, грижата за нервната система в ежедневието също играе важна роля. В периоди на повишен стрес или напрежение някои хора се насочват към по-леки решения като хранителни добавки с успокояващо действие.

Такъв пример са таблетките СЪНОТОП, които съдържат комбинация от мелатонин, витамин B1, пасифлора и глицин – съставки, познати с ролята си за подпомагане на нормалната функция на нервната система и съня.

• Мелатонин – сън (често нарушен при стрес/спиране на лекарства);
  Пасифлора – красивата билка има леко успокояващо действие;
• Глицин – естествен избор за релаксация и нервна система;
• Витамин B1 – за баланс на нервната функция.

По време на грижата за нервната система извън медикаментозното лечение, някои хора търсят по-леки и ненатрапчиви начини за справяне със стреса в ежедневието. Такива могат да бъдат хранителните добавки с балансиран състав, които не претендират да заменят терапия, а по-скоро да я допълват като част от общия здравословен режим.

Пример за подобен продукт са таблетките СЪНОТОП, които съчетават няколко добре познати съставки. Мелатонинът е свързан с регулацията на съня и биологичния ритъм, витамин B1 подпомага нормалната функция на нервната система, пасифлората традиционно се използва за леко успокояване, а глицинът участва в процеси, свързани с релаксацията. Комбинацията е насочена към състояния на напрежение и натоварено ежедневие, без да има ролята на лекарствено средство.

Важно е да се подчертае, че хранителните добавки не могат да заменят предписаното лечение и не бива да се използват като алтернатива при самоволно спиране на медикаменти, особено при хронични състояния.

Кога и как да спрете приема на лекарства

Въпреки риска от симптоми на абстиненция и други нежелани реакции, приемът на лекарството трябва да се прекрати незабавно, ако се появи алергична реакция. След оказване на първа помощ, ако е необходимо, лекарят ще насрочи консултация с алерголог и други специалисти, за да определи дали е възможно продължаване на употребата на лекарството.

Например, когато терапията е животоспасяваща, се извършва процедура за десенсибилизация в болнична обстановка, която позволява лечението да продължи.

Рязкото спиране на приема на аспирин при сърдечно-съдови заболявания увеличава риска от остра артериална тромбоза.

Епидемиологично проучване на 174 635 пациенти показва, че тези, които са спрели приема на статини при постъпване за остър миокарден инфаркт, са по-склонни да развият сърдечна недостатъчност, камерна тахикардия или смърт по време на хоспитализация, отколкото тези, които никога не са приемали статини.

Възможно ли е изведнъж да се прекъсне курсът на лечение с лекарства?

Ако дадено лекарство е предписано от лекар, пациентът трябва да завърши пълния му курс. Това е така, защото лекарството има специфична фармакодинамика (механизма на действие и ефекта на лекарството). Някои лекарства имат кумулативен ефект, докато други отнемат време, за да подействат, така че всички лекарства трябва да се приемат само както е предписано от лекуващия лекар. Незавършването на курса може да доведе до това лекарството просто да не действа. В най-лошия случай, например при антибиотици, може да се развие антибиотична резистентност и толерантност, което прави лекарството неефективно. Това може да затрудни намирането на лекарство, което действа.

Разбира се, има лекарства, които изискват двумесечен курс и завършването на курса ден-два по-рано няма да причини никаква вреда. Има обаче и такива, които изискват само тридневен курс, така че е важно да завършите целия курс. Ако пропуснете някоя част от курса, например няколко дни по средата, трябва да се консултирате с Вашия лекар. Ако по време на курса се появи болка или друг дискомфорт, трябва да спрете приема на лекарството и незабавно да се консултирате със специалист.

Трябва ли да разчитате на инструкциите?

Трябва да следвате инструкциите в листовката. Преди всичко, следвайте предписанието на Вашия лекар, но има и някои нюанси, които са задължителни и са посочени в инструкциите. Например, човек, който приема антибиотици, не трябва да пие алкохол. Ако сте пили и не можете да устоите на чаша вино или шот водка, все пак не бива да спирате приема на лекарството. Единственото нещо, което трябва да имате предвид, е, че ефективността на лекарството може да е намалена.

Когато лекарят разработва план за лечение, той разчита на специфични лекарства, в които е уверен и знае как да ги използва. Не е необичайно обаче пациент да дойде в аптека и да открие, че лекарството, което търси, не е налично. Тогава фармацевтът предлага алтернатива. В този случай е най-добре да се въздържате от закупуване на лекарството и незабавно да се консултирате с лекаря си за възможни алтернативи. В крайна сметка, другото лекарство може да има различна дозировка и различен курс на лечение. Не забравяйте, че само вашият лекар може да бъде отговорен за вашето здраве.

Източници: www.express-scripts.com, prescriptionhope.com/blog-when-can-you-stop-taking-your-medication, atkinsonpharmacy.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!