Как действат анестезията и упойката

Митове, страхове, странични ефекти и всичко за действието на анестезията и упойката

Анестезията е приложена за първи път в средата на 19 век. В днешно време различните видове анестезия в медицината се използват навсякъде – както за сложни операции, така и за рутинни медицински процедури. Съвременната анестезия е безопасна, но все още предизвиква безпокойство сред пациентите.

Възможно ли е да се събудите по време на операция? Може ли упойката да ви парализира? Вредни ли са анестезията и упойките?

Как действа упойката и анестезията като цяло? Едно и също нещо ли са?

Не, това са различни неща. Анестезията е състояние, в което лекарите поставят пациента. Целта му е пациентът да загуби съзнание, тоест да заспи, поради което скелетната му мускулатура се отпуска и настъпва облекчаване на болката.

Упойката е елемент от анестезията, когато пациентът губи чувствителност към болка. Освен това процесът може да се различава в зависимост от използваните компоненти. Например опиатните аналгетици – добре познатият морфин – взаимодействат със съответните рецептори в тялото и блокират болковата реакция. А локалните анестетици, например лидокаинът, блокират обратимо проводимостта на нерва, близо до който се инжектират.

Какви видове анестезия има?

Една от най-често срещаните е интравенозната анестезия. Обикновено се използва за краткосрочни операции (не повече от половин час). Пациентът се инжектира интравенозно с редица вещества, например хипнотици, благодарение на които заспива. Те могат да се комбинират с болкоуспокояващи, за това често се използват наркотични аналгетици, които, от една страна, анестезират човек, а от друга – засилват седативния ефект.

При дългосрочни операции обикновено се извършва ендотрахеална анестезия. За целта се използват газообразни анестетици, които се въвеждат в човешкото тяло през специална тръба. Лекарството навлиза в кръвта през белите дробове, а от нея в централната нервна система, като по този начин предизвиква сън. Един от най-старите и все още широко разпространени газови анестетици е азотният оксид (смеещ се газ). Обикновено се подава към апарата от специални цилиндри. Предимството на този вид анестезия е неговата пълна контролируемост и относителна безопасност, човекът е напълно отпуснат, така че хирургът може да извърши всяка манипулация с всякаква сложност.

Съвременните газови анестетици са летливи течности. От анестезиологичния апарат те се наливат в изпарител – специално устройство, което дозирано подава лекарството на пациента. Този процес се ръководи от анестезиолог. Лекарите могат също да използват комбинации от двете в зависимост от операцията.

Анестезията не винаги е нужна на пациента по време на операция

При леки операции може да се използва локална анестезия. Това обикновено зависи от анатомията на човека, дали има непоносимост към аналгетици, степента на операцията, областта на тялото, където ще бъде извършена, и желанията на хирурга. Желанията на пациента винаги трябва да бъдат съгласувани със специалиста. Преди всяка операция анестезиологът е длъжен не само да поиска съгласие за анестезия, но и да обясни нейните характеристики и възможни усложнения.

Накратко за видовете анестезия

Облекчаването на болката е изключително важно за някои медицински процедури. Но във всеки случай се използват различни видове анестезия:

Обща анестезия

По време на процедурата съзнанието на човека е напълно изключено. При отворена операция се използва обща анестезия.

Седация

По-щадяща версия на анестезия, при която пациентът се поставя в повърхностен сън. Използва се в стоматологията и при някои други процедури.

Регионална анестезия

Това са различни начини за блокиране на нервите върху голяма част от тялото, докато човекът остава в съзнание. Епидуралната анестезия е такъв вид обезболяване.

Местна анестезия

Обезболява се само зоната, където ще се извършва манипулацията. Използва се в стоматологията, дерматологията и УНГ хирургията.

Има различни стандарти за обезболяване при различните видове операции

Например, за урологични, проктологични и гинекологични хирургични процедури, както и за операции на долните крайници се използва спинална анестезия – когато локален анестетик се инжектира в гръбначния канал.

Алтернатива на спиналната анестезия може да бъде епидуралната, когато чрез специален катетър в епидуралното пространство, разположено в гръбначния стълб, се инжектира локален анестетик. В зависимост от вида на операцията (гръдна, коремна кухина), анестезиологът определя мястото на нейното въвеждане. В този случай лекарят може да инжектира не само локален анестетик в епидуралното пространство, но и опиоидни болкоуспокояващи, които засилват ефекта. Понякога епидуралният катетър може да бъде оставен временно на място, за да осигури облекчаване на болката, стига да бъде пожелано от пациента (нарича се удължена епидурална упойка).

По-сложните и сериозни интервенции винаги са свързани с продължителна подготовка от страна на анестезиолога – поставяне на централен венозен катетър, прилагане на инфузионна терапия, корекция на показателите на кръвосъсирването и други важни параметри. Също така е важно да се прецени дали операцията е спешна или планирана.

Повече за разликата между спинално и епидурално облекчаване на болката

По време на спинална анестезия лекарството се инжектира на лумбално ниво в субарахноидалното пространство. Обикновено всичко е ограничено до няколко инжекции. По този начин меките тъкани над мястото на инжектиране се анестезират и лекарството се прилага директно под твърдата обвивка. Тази анестезия продължава от два до шест часа и е технически по-лесна за прилагане.

По време на епидурална анестезия лекарството се инжектира в пространството между твърдата обвивка на гръбначния мозък и периоста на прешлените, където се съдържа съединителна тъкан и венозни плексуси. Той е разположен по-близо до кожата в сравнение с гръбначния. Анестезията се прилага на всяко ниво на гръбначния стълб. Счита се за технически по-сложна манипулация.

Може ли епидуралната упойка да причини парализа?

Това е често срещан страх, но анестезиолозите казват, че днес е практически невъзможно. Такова усложнение може да възникне след операция поради неправилна грижа за катетъра, в резултат на което пациентът е развил гноен епидурит, който е причинил неврологични симптоми със загуба на функция на долните крайници. Или поради неправилни действия на анестезиолога, когато се получи пункция на епидуралното пространство на високи нива (съществува риск от неволно увреждане на гръбначния мозък). Но в повечето случаи епидуралната анестезия не заплашва с нищо друго, освен главоболие няколко дни след операцията.

Анестезията за всеки ли е подходяща?

В животозастрашаващи ситуации, когато човек се нуждае от операция, лекарите почти винаги използват анестезията. Например, ако има жертва на злополука, която спешно се нуждае от операция, рискът при положение, че тя бъде извършена с анестезия ще бъде по-малък от риска ако анестезията се откаже.

Ако пациент дойде за планирана операция, тогава анестезиологът е длъжен след събиране на анамнеза да избере подходящия вид анестезия, като вземе предвид здравословното му състояние. Лекарите се ръководят от правилото: обемът и рискът от анестезията не трябва да надвишава рисковете от страна на хирурга. Възрастта на пациента не може да бъде противопоказание. Специалистите вземат предвид всички тежки хронични заболявания, които усложняват здравословното състояние, както и алергичните реакции към компонентите на анестезията.

Има ли разлика между стари и нови лекарства, които се прилагат по време на анестезията?

Да, има: в тяхната консумация, ефективност и безопасност на употреба. Тя обаче е невидима за пациентите. За да се оцени разликата, трябва да си анестезиолог.

Как да се подготвим за анестезията и как да преживеем възстановяването от нея?

Подготовката зависи пряко от вида на анестезията и хирургическата интервенция. Лекарят ще ви каже какво и как най-добре да направите преди операцията. Ако имате доверие на лекуващите лекари, ще ви бъде много по-спокойно.

Всеки пациент минава през индивидуално възстановяване от анестезията; не всеки се чувства зле, но голяма част имат гадене, сънливост и мускулни тремори. Всичко зависи от характеристиките на тялото и лекарствата, които са били приложени по време на анестезията за нуждите на операцията. След събуждане е важно да слушате тялото си и да съобщавате за всички отклонения на лекарите.

Общата анестезия изисква най-сложната подготовка

Лекарят назначава на пациента изследвания и прегледи, по-специално се проверява функционирането на сърдечно-съдовата система и се оценява вероятността от тежко кървене. Рискът от усложнения се увеличава при пациенти с анамнеза за следните състояния:

• Диабет;
• Сърдечна недостатъчност;
• Хипертония;
• Затлъстяване;
• Бъбречни заболявания;
• Белодробни заболявания;
• Сънна апнея;
• Крампи.

При подготовката за локална и регионална анестезия се оценява главно вероятността от алергична реакция. Поради това на пациента се препоръчва да се подложи на тестове за алергия. Ако човек страда от хронични заболявания, е необходимо да информира лекаря за това.

Странични ефекти след анестезията

Локалната анестезия практически няма странични ефекти. Единствената трудност са индивидуалните реакции на тялото. Например, лекарят може само приблизително да определи кога усещането ще се върне в изтръпналата област.

При обща анестезия, която постоянно се наблюдава от анестезиолог, връщането в съзнание се изчислява в рамките на минута. След като човек се събуди, лекарят проверява състоянието му и ако не предизвиква безпокойство, пациентът се прехвърля в отделението. След обща анестезия се появяват странични ефекти , които не увреждат здравето и изчезват сами. Пациентът може да почувства болка , гадене, замаяност и понякога е възможно да има и халюцинации. Страничните ефекти могат да продължат няколко дни при някои хора, особено при възрастни и деца. Опасните усложнения на анестезията обикновено се проявяват чрез дихателна недостатъчност и ниско кръвно налягане.

Ефект на анестезията върху когнитивната функция

Общата анестезия може да повлияе на когнитивната функция. Въпреки това, лекарите не са постигнали консенсус за това колко обратими са подобни нарушения. По този начин, според Европейското дружество по анестезиология и интензивно лечение, по-възрастните пациенти изпитват влошаване на мисловните умения, което може да продължи месеци или дори години. Проучване от Journal of the American Geriatrics Society потвърждава, че анестезията може да допринесе за развитието на болестта на Алцхаймер.

Всички тези данни се отнасят за възрастни хора, подобни нарушения не се наблюдават при млади пациенти. Затова според лекарите от Mayo Clinic е невъзможно да се определи какво точно провокира промените – упойка, съпътстващи заболявания или възраст.

Може ли да има други дългосрочни ефекти от анестезията?

След епидурална упойка може да изпитате главоболие, сърбеж, гадене и повръщане, което обикновено продължава не повече от седмица. След венозна анестезия може да се появят халюцинации (за кратко), но те преминават от само себе си без лекарска намеса. При инхалационната анестезия единственото проучено усложнение е намаляването на плодовитостта и увеличаването на честотата на спонтанните аборти при жените.

Влияе ли анестезията на паметта и продължителността на живота?

След операцията пациентите понякога не могат да си спомнят как е протекла подготовката. Но в дългосрочен план анестезията няма ефект върху паметта. Въпреки че има научни публикации, които отбелязват , че при някои хора анестезията може да има неблагоприятен ефект върху така наречената моментална памет.

Има шега, според която упойката отнема три години живот на пациента и ги дава на анестезиолога. Но това не е нищо повече от история на ужасите. Последствията от анестезията не могат да съкратят продължителността на живота; само последствията от операцията могат да го засегнат.

В медицинската практика няма анестезия, която пациентът да не понася. Невъзможно е да не се възстановите от упойката и да умрете, уверяват лекарите, ако всичко е направено правилно.

Възможно ли е да се събудите по време на операция?

Такъв случай се случва един на хиляда. По време на операция можете да се събудите само с нискоквалифициран анестезиолог. Освен това рисковете са малки: няма да причини никаква вреда на здравето, освен нервен стрес. Много анестезиолози предпочитат да събудят пациента на последния етап от операцията, когато хирурзите поставят последните шевове. В този случай пациентът не изпитва болка (ако едновременно се прилагат болкоуспокояващи), но той идва на себе си по-бързо.

BBC разказва историята на жена, която се събудила, докато била под упойка, но тъй като тялото й било парализирано, не успяла да каже на лекарите. Тя била толкова уплашена, че 10 години след операцията всяка нощ сънувала кошмари за това. Изданието посочва, че около 5% от хората по света могат да се събудят на операционната маса по време на анестезия. The Guardian, позовавайки се на експерти, отбелязва също , че събуждането по време на операция е изключително рядко.

В същото време The Guardian пише , че един на хиляда души е в състояние на съзнание по време на упойка. В допълнение, смъртността от обща анестезия е намаляла през последните 30 години: от една смърт на 20 хиляди пациенти до една или две смъртни случая на 200 хиляди души.

Как да разберете дали анестезиологът е добър?

Трудно е да се определи колко добри специалисти има сред анестезиолозите.

Няма универсален въпрос, който може да се зададе на един анестезиолог, за да се разбере колко е квалифициран. Можете да зададете няколко въпроса, които ви вълнуват, и да видите какво ще отговори вашият лекар. За съжаление ще можете да разберете дали сте попаднали на добър специалист едва след операцията. Не трябва да се доверявате на мнения в интернет. Повечето пациенти не помнят името на своя анестезиолог, а само това на хирурга, извършил операцията.

Източници: www.webmd.com, www.piedmont.org, www.healthline.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!