Ако заболяването прогресира, може да доведе до сериозни усложнения!
За първи път хроничният автоимунен тиреоидит на Хашимото е описан от японския хирург Хашимото още през 1912 г. Той наблюдавал няколко случая на увеличаване на щитовидната жлеза, обусловено от лимфоидната инфилтрация (лимфоматозна гуша), във връзка с което с термина Тиреоидит на Хашимото се обозначава хипертрофичния вариант на автоимунния тиреоидит.
Към хроничния автоимунен тиреоидит се отнасят следните заболявания:
• Болест на Хашимото (хроничен лимфоцитарен тиреоидит, автоимунен тиреоидит).
• Следродов тиреоидит.
• Асимптоматичен атрофичен автоимунен тиреоидит (автоимунна хипотиреоидоза).
Неудовлетворителни се оказаха опитите автоимунните процеси да бъдат потискани с големи дози преднизолон. Автоимунният тиреоидит има тенденция към прогресиране. С цел забавяне на това прогресиране се използват т.нар. методи на екстракорпорална хемокорекция – отстраняване на антителата от щитовидна¬та жлеза, потискане на възпалителния процес и подобряване кръвообращението в патологично изменените тъкани.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!