Д-р Светлин Златев: Половината от 60-годишните мъже имат аденом на простатата!

• Хроничната задръжка на урина води до бъбречна недостатъчност и хемодиализа, казва специалистът

Прекалено голямата простата крие риск от поява на активно кървене в урината и съсиреци, което налага извършването на спешна операция. Страхът от смущение на сексуалната активност след операция на простатата е добре познат, но трябва да се знае, че мъже, които са сексуално активни преди операцията, обикновено остават такива и след това. За „страховитото“ мъжко  заболяване ни разказа д-р  Светлин Златев, уролог в болница „Св. Анна“ в София

–                      Д-р Златев, какво представлява аденомът на простатата?

–                      Аденомът е състояние, при което имаме увеличена простатна жлеза, по-голяма от 20 а Водеща до обструкция на долните пикочни пътища и смущения в уриниране то. Днес е прието да се нарича доброкачествена простатна хиперплазия -ДПХ.

–                      Кои са неговите първични симптоми?

–                      Простатата е ко­нусовиден жлезисто-мускулест орган, оформящ маншетоподобна структура около мъж­ката уретра. Ето защо с увеличаването на раз­мера се усилва и при­тискането на пикочния канал, което съответно води до затруднение в уринирането. Невинаги обаче съществува пряка корелация между размера на простатата и оплак­ванията на пациента. Симптомите могат да бъдат разделени на две категории: обструктивни и възпалителни. Това са чести позиви за ури­ниране, особено нощем, трудност при започване на уринирането, прекъс­ване на струята, слаба струя, невъзможност за уриниране при по-късни- те стадии.

–                      Има ли понятие Вторични симптоми ?

Като вторични може да определим тези симп­томи, които са свързани с усложненията на нелекуваната простатна хиперплазия. Най-често те са свързани с поява­та на

ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ОСТАТЪЧНА УРИНА В ПИКОЧНИЯ МЕХУР, което води до рецидивиращи уроинфекции. С нарастването на раз­мера на простатата се притискат отворите на пикочопроводите в пи­кочния мехур, с което се смущава и дренажът на урината от бъбреците, изразяващо се 6 болка в лумбалната област, повишени урея и креатинин, вторична анемия или други признаци на бъбречна недостатъч­ност. Бавната прогресия на обструкцията често позволява постепенно приспособяване към симптомите, което води и до неглижиране на голяма част от тях.

–                      Как се поставя ди­агнозата?

Задължителни пър­воначални изследвания са подробна анамнеза, която акцентира върху пикочните пътища и ко­личествено определяне на симптомите. Това се прави с анкетна карта, попълвана от пациен­та. Следва физикално изследване и дигитално ректално изследване, за да се оцени състоянието на простатната жлеза по отношение прибли­зителните й размери, консистенция, форма и абнормалности, пред­полагащи наличието на простатен карцином. Ла­бораторни изследвания на урина, туморни марке­ри. В някои случаи се пра­вят ехография, венозна урография, ендоскопско изследване на долните пикочни пътища.

–                      Ако простатата е увеличена, говорим ли вече за аденом?

Според съвременни­те схващания понятие­то аденом е отхвърлено. Прието е да се нарича доброкачествена про­статна хиперплазия, но все пак отговорът е да! Трябва да се има пред­вид и че уголемяване на простатата може да се наблюдава и при остри възпаления, т.нар. остър простатит.

–                      Колко опасен е аденомът, неоткрит на­време?

Има много изследва­ния на клиничното про­тичане, на нелекуваната простатна хиперпла­зия. Повечето показват значителни вариации в остротата на симпто­мите и прогресирайето на заболяването. Освен това

ВЛОШАВАНЕТО Е БАВНО И ВАРИРАЩО

Все пак продължи­телната обструкция на пикочните пътища води до появата на детрузорна нестабилност, а на по-късен етап и до атония на пикочния мехур. В този случай премахването на прос­татата по оперативен път е с незадоволител­ни резултати поради липсата на „сила“ от страна на пикочния ме­хур да евакуира урината. Единствената алтер­натива за тези паци­енти е поставянето на уретрален катетър за постоянно и произти­чащото от това неу­добство за тях. Както споменах и преди това, хроничната задръжка на урина в пикочния мехур и притискането на пи­кочопроводите води до бъбречна недостатъч­ност, налагаща в някои случаи и извършване на хемодиализа. Прекомер­но голямата простата крие риск и от появата на активно кървене в урината и съсиреци, което налага и извърш­ването на спешна опера­тивна интервенция.

–                      В каква възраст би трябвало да се очаква заболяването ?

Най-често срещана е при мъже над 50 години. Около 50% от мъжете на 60 години имат хиперп­лазия, а на 90 години слу­чаите може да са повече от 80%.

–                      В практиката ви кой е най-младият па­циент?

Мъж на 52 години, на когото поради особено големия размер на прос­татата и липсата на ефект от приложеното консервативно лечение се наложи извършването на оперативна интер­венция.

пострадали?

Подобни промени биха се наблюдавали! само при нелекувани случаи, но най-често се засяга бъбречната функция.

–                      Какво е лечение­то?

Може да се раздели на две групи – медика­ментозно и оперативно. Най-често прилаганите медикаменти са инхибиторите на 5-алфа редуктазата и селективните алфа блокери. Те понижа­ват тонуса на гладката мускулатура на уретрата и така се подобрява уринният поток. Трябва да се има предвид, че съществуват различни типове хиперплазия на простатата. При някои мъже увеличената прос­тата се дължи предимно на разрастването на фиброзна тъкан и при тях ефектът от лечението не е задоволителен. Към оперативното лечение спадат трансуретралната резекция на прос­татата и отворените операции.

РАЗМЕРЪТ НА ПРОСТАТАТА Е ОПРЕДЕЛЯЩ при взимането на реше­ние за типа оператив­на интервенция. Всички операции на простатна­та жлеза се извършват под обща анестезия или регионална – епидурална или спинална. Изслед­ването на болния и при нужда предоперативна- та подготовка е важно условие за успеха на опе­рацията.

–                      Възможно ли е да не се стигне до операция?

Да. Много мъже имат минимална прогресия за дълъг период от време. Освен това тежестта на симптоматиката ва­рира в значителна сте­пен, особено по отно­шение поносимостта на отделните пациенти.

–                      На колко време трябва да се правят изследвания?

С нарастването на възрастта прегледите при уролог следва да бъ­дат по-чести. Но веднъж годишно е достатъчно.

–                      Имали наследстве­ност това заболяване?

Клинично такава оп­ределено има. Ако един или повече от фамилията страдат, родственици­те от първи ред са под­ложени на по-голям риск да заболеят.

–                      Има ли зависимост при диабет-аденом? При диабета отключва ли се, или е съпътстващо заболяване?

Като цяло диабетно болните са предразпо­ложени към инфекции, в това число и на пикочна­та система. Наличието на остатъчна урина е основен фактор за това. Диабетната полиневропатия при някои пациен­ти може да доведе и до известна атония на пи­кочния мехур и смущения в уринирането.

–                      Как можем да се предпазим?      

Не можем! Хиперплазията на простата­та е нормален процес при мъжа под влияние на мъжките полови хормо­ни, наречени андрогени. Различават се две фази на растеж: един начален тласък през пубертета и зрелостта, последван от период от по-бавен растеж през целия оста­нал живот.

–                      Храненето оказва ли влияние върху въз-

ДПХ се развива по- рядко при мъже, които употребяват повече зе­ленчуци. Предполага се, че зеленчуците предпазват, защото.съдържат фитоестрогени, които имат антиандрогенен ефект върху простатата. Хро­ничната констипация, запекът, също оказва негативно влияние.

–                      Кои храни провоки­рат заболяването?

Смята се, че пикант­ните храни, газираните напитки, кафето и ал­кохолът провокират и засилват оплакванията.

–                      Вашите сьвети към силния пол?

Да избягват самолечението и да ходят редовно на уролог. Често оплакванията при аденома и карцинома на прос­татата се припокриват. Страхът от смущение на сексуалната актив­ност след операция на простатата е добре познат, но трябва да се знае, че мъже, които са сексуално активни преди операцията, обикновено остават такива и след това.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!