Tоксична позитивност: съсипва взаимоотношенията и влошава здравето

Тази публикация ще разгледа тъмната страна на „позитивните вибрации“ (наречена токсична позитивност)

Ще разберем и как прекомерната употреба на токсична позитивност причинява вреда и води до страданието, което цели да отмени.

Редовно чуваме, че във всяка ситуация е необходимо да търсим светлата страна и да не обръщаме внимание на лошото. Поради това, когато сме изправени пред трудности, ние потискаме истинските си емоции и не признаваме пред себе си чувствата, които в действителност изпитваме. Психоложката Уитни Гудман нарича това желание за изкореняване на всякакви негативни прояви от живота токсичен позитив. Как правилно да подкрепяме другите, като избираме думи, които наистина ще помогнат? На тези и други въпроси тя отговаря в книгата си „Токсичен позитив“.

Какво е токсична позитивност?

Токсична позитивност е прекомерното и неефективно свръхгенерализиране на щастливо, оптимистично състояние във всички ситуации. Процесът на токсична позитивност води до отричане, минимизиране и обезсилване на автентичното човешко емоционално преживяване.

Точно както всяко нещо, което се прави в излишък, когато позитивността се използва за прикриване или заглушаване на човешкия опит, тя става токсична. Недопускайки съществуването на определени чувства, изпадаме в състояние на отричане и потиснати емоции. Истината е, че хората грешат. Ставаме ревниви, ядосани, негодуващи и алчни. Понякога животът може да е просто гаден. Като се преструваме, че имаме „положителни вибрации през целия ден“, ние отричаме валидността на истинското човешко преживяване.

Как положителното мислене става токсично?

Не са много начините, чрез които токсичният позитив причинява вреди. Ето как действат онези, чиято позитивност е отровна.

◾ Когато някой търси подкрепа, одобрение или съчувствие, те дават банален съвет като „Не бъди тъжен!“;

◾ Като засрамват човек и му дават да разбере, че не се старае достатъчно, не работи добре или чувствата му, особено ако са тъжни и минорни, са погрешни;

◾ Като ни карат да се засрамим, че не сме достатъчно щастливи от случващото се;

◾ Те предпочитат да отричат реалността, особено ако няма нищо позитивно в нея;

◾ Бързат да вземат думата на човек, който има основателни притеснения или неудобни въпроси;

◾ Убеждават го, че той сам е виновен за лошите обстоятелства.

Добрите намерения и безразличието са това, което поддържа токсичния позитив.

Искреността има значение. Всички ние използваме общи фрази от желание да помогнем. Едва ли някой сериозно цели да навреди на събеседника си с насърчителни изказвания. Ето защо идеята за токсичната позитивност предизвиква толкова много негодувание. Това ни поставя пред въпроса: „Как мога да бъда токсичен, когато просто се опитвам да дам подкрепа, да мотивирам?“

В моменти на криза и болка е важно да бъдем искрени и да не се преструваме

Само така другият ще се почувства подкрепен, изслушан и разбран. Правейки това през цялото време и за всички, няма да работи, но можем да се съсредоточим върху ситуации, в които искреността – колкото и тромава да е, наистина има значение. Когато общуваме искрено, вместо да прибягваме до токсична позитивност, ние признаваме чувствата на човека и му даваме правото да съществува, вместо да разкрасяваме и изкривяваме реалността и да отричаме начина, по който се чувства, както и неговия опит. Въпреки че може да не сме съгласни на сто процента с това как човек се справя, както и с неговата интерпретация на случилото се, все пак е по-добре искрено да се опитаме да разберем състоянието му и едва тогава да му предложим подкрепа.

Като седим до него и го оставяме да говори, ние показваме, че споделяме чувствата му (разбира се, по безопасен начин и без да нарушаваме собствените си граници).

Спомняте ли си приятеля, който се опита да ви утеши, след като споделихте, че сте уволнени?

Той прибягна до токсична позитивност, казвайки: „Е, сега ще имаш малко повече свободно време! Можеше да бъде много по-зле. Представи си колко ценен опит ще извлечеш от тази ситуация“.

Разбира се, той не е имал за цел да ви нарани. Такива фрази не се раждат спонтанно. Те са заложени в нас. Програмирани сме да ги повтаряме отново и отново, чуваме ги от другите и вярваме, че положителният подход ще се отплати в крайна сметка. Сякаш се страхуваме да признаем неговата неефективност, защото все се намира някой, който да ни увери, че ще проработи. Вашият приятел изобщо не е лош или токсичен човек – той просто повтаря онова, което е чел стотици пъти в книгите за самопомощ и социалните мрежи или е чул от приятели и роднини.

Уловката е, че думите означават много – без значение с какви намерения ги използваме. Езикът определя представите ни за себе си и за света. Думите, които избираме, променят мозъка и силно влияят върху отношението ни към другите. Ако искаме да комуникираме продуктивно и да дадем на отсрещния усещане за подкрепа, трябва да разберем света, в който той или тя живеят. Токсичната позитивност ни кара да възпроизвеждаме познати социални модели. Не ни позволява да общуваме искрено и да разберем действителното състояние на другия човек.

Повечето положителни фрази са лишени от такт съпричастност

Те автоматично се добавят към стандартните тиради за това как настоящите чувства на човек са грешни и как той наистина трябва да се чувства. Тези два компонента са пряко доказателство, че позитивността не винаги е полезна. В крайна сметка, ако искрено се стремим да помогнем на някого, едва ли ще искаме да го караме да се чувства неудобно. Увещания като това могат да станат особено токсични, когато някой споделя болезнени преживявания, говори за дълбоки чувства или се опитва да опише своите проблеми и трудности. Когато определяте какво ще бъде въздействието на положителните изявления, е важно да вземете предвид три неща: избрания момент, вашия събеседник и темата на разговора.

Избор на време

Често прибягваме до позитивизма, когато искрено искаме да развеселим някого. Мислим си, че ако кажем правилните думи, болката ще изчезне. Егоистично се надяваме, че тези думи ще ни спестят обсъждането на трудната тема и ще ни освободят от болезненото чувство, което възниква, когато общуваме с някой, който страда. Не е лесно да бъдем близо до човек, който плаче, скърби или е изпаднал в отчаяние. Онова, което просто искаме е той или тя да се почувстват по-добре.

За съжаление, ако действаме прибързано, ще бъдем разочаровани на всички фронтове

Човекът, когото утешаваме, може да се почувства така, сякаш е затворен и засрамен. А ние от своя страна ще се усетим като безполезни и отхвърлени. Ето, заради това трябва да изберем правилния момент.

Преди да започнем да убеждаваме някого да гледа на ситуацията по-положително, важно е да разберем следното:

📌 Времето не лекува всички рани. Хората се справят с несгодите с различна скорост и самите те знаят на какъв етап от възстановяването са в момента.

📌 Когато са стресирани, хората се държат различно. И ако тяхната реакция не застрашава нечий живот, здраве или безопасност (например дете или възрастен член на семейството), оставяме ги да изживеят чувствата си. Няма нужда да „ремонтираме“ никого.

📌 Хората често предпочитат да отделят време да приемат дадена ситуация, преди да продължат напред.

📌 Не всички житейски обстоятелства имат светла страна или идват с полезен урок. Някои наистина са много трагични. И това трябва да се приеме.

📌 Трудно да сме в компанията на човек, който изпитва болка. Трябва да се погрижим и да себе си, преди да се втурнем с главата напред.

Ето няколко ситуации, в които трябва да избягваме дежурния позитивизъм

◾ Някой скърби за загубата или в момента изпитва бурни и сложни емоции.

◾ След травматично събитие (например веднага след новината за уволнение).

◾ На погребение или когато някой е смъртно болен и е ясно, че скоро ще си отиде.

◾ Когато някой ни помоли просто да го изслушаме.

◾ Отсрещният ни казва, че няма нужда от съвет.

◾ По време на травматично събитие, което се развива пред очите ни.

◾ Не виждаме цялата картина и не разбираме напълно какво се случва.

Трудни теми

Има редица теми, които са морално трудни за обсъждане от много хора. Изследванията и работа с клиенти на психоложката Уитни Гудман показват, че токсичната позитивност и рутинните уверения са напълно безсмислени – и дори вредни – при следните обстоятелства:

📌 Безплодие и скорошен аборт;

📌 Скръб и скорошна загуба на близък човек;

📌 Болест и животозастрашаващо увреждане;

📌 Край на романтична връзка или развод;

📌 Семейни проблеми, раздяла с роднини;

📌 Трудности в работата, загуба на работа;

📌 Проблеми с външния вид;

📌 Последици от травматично събитие;

📌 Бременност и родителство;

📌 Расизъм, сексизъм, трансфобия, хомофобия, ейбилизъм, сицизъм (дискриминация поради наднормено тегло), класовизъм и други видове дискриминация;

📌 Проблеми с психичното здраве.

Това са много трудни и много лични теми. Говоренето, обсъждането на някои от тях е съвсем различно ниво на уязвимост, отколкото, да речем, оплакването от дълга опашка или неудобни обувки. Тези теми ни разтърсват из основи и разкриват най-болезнените точки на човешката душа. Заради това се нуждаят от по-фин подход – това се отнася както за нас самите, така и за другите. В такива случаи истинското преживяване на емоциите става критично. Ако след като сте чули за подобна ситуация или сте я преживели лично, се почувствате изкушени да прибегнете до обичайния повърхностен оптимизъм, спрете. Вслушайте се в себе си, навлезте по-дълбоко в преживяванията си и оставете само тази част от психиката, която може да даде пълно приемане и безусловна подкрепа, да отговори на ситуацията.

Как ни вреди твърде много позитивизъм

Понякога прилагането на позитивно мислене е като поставяне на лейкопласт върху огнестрелна рана. Вместо да помогне, то просто заглушава чувствата, а това е вредно за нашето тяло, психика, взаимоотношения и общество.

Данните от много изследвания ясно показват, че потискането на емоциите е неефективно, претоварва психиката и води до дезадаптация. Настроението на човек се съсипва, той се оттегля в себе си и продължава да изпитва предимно отрицателни емоции. Това има сериозни последици и за физическото здраве. Няма значение какви емоции изтласквате от съзнанието, положителни или отрицателни – във всеки случай този процес води до физически стрес за цялото тяло. Проучванията показват, че в резултат на това хората имат понижено кръвно налягане, ниска функция на паметта и повишен риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Как да избегнем токсичната позитивност

Ако разпознаете токсично положително поведение в себе си, има неща, които можете да направите, за да развиете по-здравословен и по-поддържащ подход. Някои идеи включват:

Развийте нагласа, че е „ добре да не си добре“. Вместо да си мислите, че е погрешно да изпитвате негативни чувства, приемете, че не е реалистично да сте добре през цялото време. Напомнете си, че ако някой не е много на „ти“ със ситуацията, това е напълно приемливо.

Управлявайте негативните емоции, но не ги отричайте. Отрицателните чувства могат да причинят стрес, когато не бъдат контролирани. Но те също така могат и да предоставят важна информация, която би могла да доведе до полезни промени в живота ви.

Съсредоточете се върху изслушването на другите и показването на подкрепа. Когато някой изрази трудна емоция, не го заливайте с токсична позитивност. Кажете му, че онова, което чувства, е нормално и вие сте там, за да го изслушате.

В широк смисъл културата на „абсолютното положително“ е токсична за всички наши взаимоотношения и обществото като цяло.

Считайки някои емоции за лоши, ние губим интимността, която идва от това, че сме уязвими. Уви, позитивността често се използва за потискане на определени социални групи. Когато отговорим на дискриминацията с нещо като: „Не могат ли хората просто да живеят заедно?“ — това обезценява реалните трудности, пред които са изправени ежедневно дискриминираните групи. Токсичният позитивизъм в такава ситуация поставя цялата отговорност върху индивида, а не върху социалната система и социалните институции, и именно заради тях позитивното мислене не работи.

Източник: www.psychologytoday.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!