Съвет от психолога: Как да преживеем раздяла?

Всеки поне веднъж е усещал сърцето си разбито след раздяла

Няма значение от кого е била инициирана тази раздяла – болката е такава, все едно се е случило за първи път. Иска ни се да легнем на леглото, да гледаме тавана и да се изолираме от обществения живот с локдаун много по-страшен и дълъг от пандемичния, който преживяхме наскоро.

И така, какво да направим, ако не ни се прави нищо, и как да преживеем загубата на любимия човек?

Ето и съветите на Олга Милорадова, психотерапевт

Има хора, които приемат себе си, че ще бъдат моногамни (тази любов, връзка, съюз е за цял живот). За тях раздялата е загуба на единственото възможно щастие, безкрайна възможност да живеят живота си в миналото и да се връщат назад.

Други (или почти всеки от нас) са имали връзка повече от веднъж, което въпреки привидната изисканост не прави следващата раздяла по-малко трагична. Всяка нова любов в момента изглежда по-истинска от предишната. Алогичното „не мога да живея без него“ не спира да се върти пред погледа ни и изглежда напълно невъзможно да станем от леглото и да спрем да плачем. А ако вече бившият любим е някъде наблизо, ако сме в една стая с него, докато той си опакова нещата и може би дори се опитва да ни подкрепи и утеши, става още по-трудно да съживим самочувствието си, за да прекъснем унизителните опити да „спасим“ разпадащата се връзка по какъвто и да е начин.

Но ако все пак се случи, какво трябва да направим?

Нека разберем как да съхраним себе си след раздяла от съветите на специалиста-психотерапевт:

– Първо, колкото и да е трудно, позволете си да изживеете чувствата. Не става дума само за ридания и самосъжаление – позволете си да мислите за всички провалени връзки, които сте преживели до този момент. Позволете си да почувствате гняв, презрение, може би дори омраза. Много често се страхуваме да усетим нещо, каквото и да е, защото не знаем как да разделим чувствата от действията. Понякога ни се струва, че гневът е свързан с реален опит да го излеем върху някого физически, но всъщност можем да разделим емоциите и да ги изживеем отделно. Не се оставяйте да ви завладеят. Дайте им живот, почувствайте ги, умъртвете ги и след това ги погребете в най-тъмния ъгъл на душата си. Основното нещо е да разберете, че сте независими и ценни сами по себе си.

И без него можете, колкото и невъзможно да ви изглежда това сега

Колкото и добра идея да ви изглеждат, подкрепата и постоянният контакт, които сте поискали от бившия партньор, изобщо не са това, от което се нуждаете в момента. Може би след известно време ще станете добри приятели, но точно сега трябва да спазвате дистанция един от друг. За него, да ви предложи такава подкрепа, е шанс да докаже на себе си, че не е негодник, въпреки факта, че е виновен за края на връзката (ако все пак той е бил инициаторът, разбира се). За вас един такъв контакт е излишна надежда да се възползвате от всеки удобен момент и да се опитате да върнете всичко обратно. Максимумът, с който могат да завършат подобни опити, е още един прощален секс, придружен от нови страдания.

Преценете сериозно – имате ли нужда от това?

Опитайте се да се върнете към живота, раздвижете се. Стъпка по стъпка, ден след ден, месец след месец постигайте малки и по-значими победи над всичко онова, което ви е причинила скорошната раздяла. Бъдете заети, запишете се на някакъв кръжок по изкуство или се заемете с CrossFit. Изучавайте чужди езици, пътувайте, ходете на танци – каквото и да е ще свърши работа, само да го правите с желание и да ви доставя удоволствие.

Често обичаме не човека, а илюзията, която сме създали за него или връзката, която сме имали с него

Ако флиртът или може би дори случайният секс ви помогнат да се опомните, не забравяйте, че сега сте много уязвими. Имайте предвид, че това не е началото на нова връзка и не се надявайте излишно. В противен случай може да навредите както на себе си, така и на невинни хора.

Опитайте се да общувате с приятели, дори ако в началото наистина не искате или не ви се занимава. Имате пълното право да ги помолите за морална подкрепа, може би дори и само заради това да хленчите в тяхно присъствие. Както се казва – плачете пред тях (приятелите и близките), за да не плачeте пред него (онзи, който ви е изоставил). В крайна сметка приятелите са онези хора, които са наблюдавали връзката ви отстрани, може би именно те ще ви напомнят, че преди да бъдете „зарязани“, вие самите сте кипвали неведнъж поради неудовлетвореност от едно или друго качество или постъпка на партньора. Mоже би просто сте закъснели с решението да се разделите?

A mоже би той просто ви е изпреварил и ви го е съобщил пръв?

Въпреки факта, че в момента усещането за болка и тъга, а може би и празнота, е на първо място за вас, бих искала да обърна малко внимание не само на справянето с тях, но и на известно преработване на случилото се. Именно опитът, който натрупвате в една връзка, ще ви помогне да избегнете извършването на същата безкрайна поредица от грешки, но за това трябва да преработите връзката в съзнателно преживяване.

Често обичаме не определен човек, а илюзияta, която сме създали за него. Опитайте се да прецените какво сте обичали в даден човек и наистина ли той притежава тези качества? Какво искрено бихте искали от една връзка? С какви очаквания сте от следващото влюбване?

Въпреки безкрайните разговори на тази тема, трябва да се повтори още веднъж – често възпроизвеждаме нещо според сценария на родителите или заради родителите. и ако не заради тях, то заради очакванията на най-близките, на приятелите, на обществото… Може би сте искали да покажете на майка си, че сте сериозен човек, а не несериозник като баща си? Или пък да докажете на татко си, че не сте скучна и праволинейна, като мама.

Кой сте всъщност вие? Какво сте? Кои сте пред за себе си? Каква е вашата нередактирана версия? Какво искате от връзката си? И защо трябва да правите каквото и да заради някого, а не заради самите вас?

Ако раздялата е сериозна, ще трябва да си направите ревизия

Ще трябва да отделите време и честно да ревизирате живота и връзките си, до този момент. Отделяйте време да мислите върху тях, безпристрастно, като ревизор, като счетоводител. Открийте грешките, запишете ги, ако е необходимо, и се постарайте следващия път да не ги допускате.

Когато преживеете основната скръб и отново станете способни да анализирате, погледнете пак цялата картина, вслушайте се в себе си. Погледнете по-отблизо това, което преживявате сега. Съберете всички тези нови емоции заедно, опитайте се да отделите реалното преживяване от въображаемия обект. Не позволявайте част от това, което сте изживели, да отиде на вятъра – все пак не сте страдали просто така.

Вземете си поука – първо от грешките и след това от всичко хубаво, което се е случило между вас и бившия ви любим. Запомнете изводите и от двете, и продължете напред с увереността, че следващия път ще бъде по-различно и точно такова, каквото заслужавате.

Източник: woman.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!