Нека Ви помогнем да намерите продукт, който ще реши проблема Ви!

Паническа атака: проблем на силните хора

Паническа атака е компресиран страх, свит до състояние на пружина, която се опитва да изскочи

паническа атака
Страхът, по време на паническа атака, крещи: „Виж ме! Аз съм! Тук съм! Вече не можеш да ме набуташ вътре. Не се карай с мен, а осъзнай и живей най-накрая. Приеми слабата си страна като част от твоята личност“.

Много често на психотерапевтите се задава въпроса: „Как да победя, как да преодолея страха по време на паническа атака?“. Основната грешка, която отвежда човек все по-далеч от възстановяването, е желанието да победи пристъпа на паника и да натъпче страха обратно там, откъдето се опитва да избяга.

Как да се отървете от пристъпите на паника?

Всъщност, един от честите механизми за възникване на паническа атака е следният: по време на травматично събитие човек изпитва много силен страх, който се изтласква в подсъзнанието и продължава да съществува там, докато този човек не се озове в друга, различна ситуация, която има известно сходство (често несъзнателно) с първоначалната травматична ситуация. Тоест несъзнавания страх пресъздава травматичното събитие и дава реакция на него, а не на това, което в момента се случва.

Човешкото тяло реагира на стреса чрез освобождаване на хормона адреналин, който трябва да подготви тялото да се бори или да избяга в опасна ситуация: сърцето бие по-бързо, дишането се ускорява. Вследствие на това вентилацията на белите дробове се увеличава, което води до замаяност, изпотяване, изтръпване на ръцете и краката. Често има втрисане и гадене. Всичко наоколо може да изглежда нереално на човека, в състояние на паническа атака; има усещане, че полудява или умира. И най-важното – силният страх, който изпитва, не съответства на ситуацията, в която се намира в момента.

Силните хора по-често стават жертви на паническа атака

Тяхното паническо разстройство е резултат от неприемането на слабата част от личността им – онази част, която има абсолютно всеки човек, като резултат от постоянна борба със себе си. Всъщност, едно от основните вътрешни нагласи на човек, подложен на паник атака, е: „Не трябва да се страхувам!“. Може да има много причини за това, но повечето хора, които страдат от пристъпи на паника, са хора, които са имали тиранични, контролиращи, авторитарни родители. Родители, които не признават правото на детето да бъде слабо поне понякога.

В такива семейства често е имало забрана за проява на емоции (не плачи, ти да не си бебе?) и децата, за да не разстроят родителите си, а също и за да избегнат евентуално наказание, постоянно са преодолявали себе си.

Пристъпите на паника са проблем на удобните деца, които са свикнали да не се оплакват и да не плачат

Такива деца не са изживели напълно повечето от негативните емоции, а са ги потискали, игнорирали са ги, не са давали воля на чувствата такива, каквито са. Следователно, този силен страх, който след години е послужил като спусък за появата на паническа атака, е бил заглушен със светкавична скорост.

Човек може да изпитва вътрешно безпокойство, но той постоянно го контролира, като му пречи да пробие в съзнанието. Такива хора са свикнали да търпят дискомфорт и често им е трудно да чуят себе си, тъй като в детството им е имало много родителски „трябва“ и „можеш“ и много малко „кажи какво те тревожи“ и „понякога е нормално да не можеш да се справиш“. Често те са се превръщали в бездънно вместилище на родителските очаквания. „Трябва“ да учиш само за шестици, „трябва“ винаги да бъдеш силен, „не можеш“ да се страхуваш, да хленчиш, да плачеш, да се оплакваш, да се отпуснеш.

Това „не бива да се отпускаш“ или „стегни се“ заслужава специално внимание, тъй като е важен елемент при формирането на паническото разстройство. Не напразно „отпусни се“ се разбира като „слабост“ от жертвите на паническите атаки.

Без да искат те възприемат релаксацията като признак на слабост. Освен това, родителите на хората, които са склонни към пристъпи на паника, най-често са имали високо ниво на тревожност. Така те предават на детето, че светът е опасно място и, следователно, в никакъв случай не трябва да се отпускат, за да са готови да отблъснат заплахите по всяко време.

Такива хора имат много силен, доминиращ Вътрешен родител и слаба връзка с Вътрешното дете, което отговаря за емоциите, истинските желания, способността човек да бъде слаб и безгрижен.

Те неволно са изоставили онази част от своята личност, която може да изпитва ярки емоции, да се страхува, да плаче, да се разстройва и скърби.

От гледна точка на психологията, основните предпоставки за възникване на неконтролиран страх се крият в нас и не са физиологични по природа

Човек, който е преживял паническа атака, я сравнява със състояние преди инсулт. Но, след като никога не е изпитвал това в действителност, той не може да направи сравнение. Нюансът е, че по време на панически атаки не тахикардията предизвиква страх, а страхът причинява тахикардия.

Нищо не отслабва така човека, както борбата със самия себе си

Въпреки това, за да осъзнаете и изживеете онези емоции, които отдавна са забравени в „тъмницата“ на вашето съзнание, трябва да си позволите да бъдете едновременно и силни, и слаби. За да интегрирате части от личността си в едно цяло, често се изисква помощта на специалист.

Описаният механизъм за възникване на паническа атака, разбира се, не е универсален за всички случаи, но се среща много често.

Смайлин против депресия
Смайлин се препоръчва при силен стрес и панически атаки

 

Източник: www.evolucionika.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *