16 признака на доброто психично здраве

Как да разберете дали с умът ви всичко е наред? Доброто психично здраве лесно може да бъде разпознато

Известната американска психоаналитичка Нанси Макуилямс формулира и идентифицира признаците на психично здравия човек.

Разбира се, тези признаци не отразяват напълно степента на психично здраве. Това е по-скоро ръководство за онези, които искат да се тестват и да открият своите лични характеристики.

Признаци на психично здравата личност

Способността да обичаш

Да обичаш означава да приемеш човека напълно: с всички предимства и недостатъци. Не обезценявайте и не идеализирайте партньора си. Също така изисква да бъдете отворени, напълно ангажирани във връзката и да подхождате с искрено доверие към другия. Това се отнася за всички видове любов: между партньори, между деца и родители и др.

Възможност за игра

Включва не само игрите, които играят децата, но и способността на възрастните да „играят“ със символи, жестове, думи, метафори, хумор.

Игрите са важна част от нашия живот и отглеждането на децата. Някои учени твърдят, че хиперактивността при детето е свързана с липсата на игра. Ако направим аналогия с животинския свят, то изглежда така: младите животни, използвайки телесен контакт, играят помежду си всеки ден. Ако ги лишите от тази възможност поне за един ден, то на следващия животните ще играят с двойно усърдие, компенсирайки загубеното време.

Щом станем големи ние самите играем все по-малко, като предпочитаме да гледаме как го правят другите: танци, спорт, пеене. Активните игри се заменят с „наблюдателни“, което също вреди на психичното здраве.

Способност за работа

Не става въпрос само за кариера. Това е всяка дейност, насочена към създаване на нещо ценно за обществото, семейството и света като цяло. Важно е човек да знае, че работата му е важна, полезна и не е безсмислена. Тази способност отключва креативността.

Здрави взаимоотношения

Психичното здраве също определя взаимоотношенията, в които се намираме или вече имаме. Често хората, които са преживели разрушително детство, завършват в пристрастяващи и злоупотребяващи взаимоотношения. Английският психиатър Джон Боулби идентифицира три вида привързаност:

• Нормална;

• Тревожна ( човек не може физически да живее без партньора си, той буквално се „прилепва” за него);

• Избягваща (колкото по-сериозна става връзката, толкова повече расте страхът от интимност и желанието за напускане на партньора).

След време беше идентифицирана и друг вид привързаност – дезорганизирана. Такива хора възприемат партньора си или човека, който се грижи за тях едновременно със страх и топлота. В една такава връзка те ще се „придържат“ към него с тревожност и респект, а в следващия момент ще го наранят емоционално или физически.

Ако се разпознаете в една от категориите, тогава има добра новина за вас – с помощта на продължителна психотерапия можете да промените всякакъв вид привързаност към нормална. Но има и възможност да промените привързаността си сами, ако сте били в сигурна и стабилна връзка повече от пет години.

Независимост

Често хората, които се обръщат към психотерапевти, нямат способността да управляват самостоятелно живота си и да определят своите желания и цели, въпреки огромния потенциал с който разполагат. Понякога човек просто няма време да се вслуша в себе си или не знае как да определи какво наистина иска.

В такива случаи независимостта може да е илюзорна, но въпреки това той ще прогресира в други области от живота.

Постоянство

Това умение се изразява в хармония с всички аспекти на нечие „аз“, както лоши, така и добри. Постоянството е връзка с онова, което сте били, което сте сега и което ще бъдете след 15 г. Това ви дава възможност да вземете предвид и приложите всичките си способности, дадени от природата, и тези, които сами сте развили с времето.

Явен психичен проблем е отхвърлянето на тялото. Ако несъзнателно го възприемате като отделно от вашата личност, тогава ще му позволите да гладува, да преяжда, да бъде рязано (пластична хирургия) и т.н.

Толерантност към стрес

Почти всеки ден се сблъскваме със стресови ситуации. Ако човек има добро психично здраве, тогава той ще може да им устои, без да се пречупи. Силата на егото му помага лесно да се адаптира към такива обстоятелства. В противен случай човекът може дори да се разболее.

Реалистично самочувствие

Много хора са твърде категорични по отношение на себе си. Те се критикуват за всяка грешка и провал, оценяват строго външните и вътрешните си качества. И всичко това, като правило, не отговаря на реалността.

Но се случва и обратното. Като например, когато родителите постоянно хвалят детето, включително и тогава, когато нито има заслуги, нито се е случило нещо кой знае какво. Подобна похвала често е лишена от истинска любов и родителска топлота. Пораствайки, такива хора не могат да намерят себе си и не знаят кои са всъщност. Често те се държат така, сякаш имат повече права и привилегии от другите.

И двете ситуации са обединени от неадекватното възприемане на себе си.

Система от ценности

Психично здравият човек трябва да разбира значението на етичните стандарти. Но в същото време той може да бъде гъвкав при избора как да ги следва. До края на 19-ти век сред психично болните е широко разпространена „моралната лудост“, под която сега се вписва антисоциалното разстройство на личността.

Този проблем е свързан с отхвърлянето и неразбирането от човека на морално-етичните догми и принципи, както и с невъзможността да се придържа към тях. Но в същото време такъв човек, при липса на някои, запазва други морални понятия.

Способност за справяне с интензивни емоции

Да устоиш на вълната от емоции не означава да ги заглушиш в себе си, а да ги почувстваш, и въпреки това да действаш разумно. Означава и, че можете да контактувате както с мислите, така и с емоциите едновременно, което е рационален подход.

Отражение

Способността да анализирате и да гледате на себе си „отгоре“ помага да идентифицирате проблемите си. Такива хора могат не само да реализират онова което искат, но и да решават възникналите проблеми възможно най-ефективно.

Ментализация

Хората, които имат способността да си представят чуждото емоционално състояние, по-лесно изграждат взаимоотношения с другите. Те ясно различават кога са искали да обидят или кога са се чувствали обидени в някаква ситуация. В последния случай човек може да осъзнае, че лошото е сторено, заради неговия личен опит или черти на характера.

Разнообразие от защитни механизми

Стресовите ситуации могат да бъдат различни. И не можете да им отговаряте по един и същ начин всеки път. Психично здравите хора са развили защитни способности, които варират в зависимост от онова, което им се случва.

Баланс между алтруизъм и егоизъм

Това е способността да балансирате между грижата за другите и собствените си нужди. Това се отнася не само за близките отношения, но и за ситуации, свързани с непознати хора (благотворителност в ущърб на собствените интереси).

Усещане за жизненост

Жизнеността е способността да се чувстваме живи. Психотерапевтите многократно говорят за вътрешна „смърт“, когато човек е физически здрав, но вътрешно празен.

Приемане на онова, което не можем да променим

Понякога се случват неща, които не можем да контролираме. Тогава тази способност помага на хората да преживеят негативните периоди. Способността да изживеете случващото се напълно, да скърбите и след това да приемете онова, което никога повече няма да се случи, дава на психиката сравнително добро здраве.

Източник: www.psychologytoday.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!