Кратък азбучник и описание на най-популярните и ефективни билки – Р

• Ранилист – многогодишно тревисто растение с почти хоризонтално коренище. Стеблото е право, четириръбесто, неразклонено, 20 – 100 см високо. Цветовете са розово- червени, събрани в пазвите на горните листа и по върховете на стеблото в гъсти класовидни съцветия. Чашката е петделна. В народната медицина се използват стръковете и коренищата. Расте по тревисти места и по храсталаците в цялата страна.
• Ревен – многогодишно тревисто растение с късо, многоглавесто коренище и дълги до един метър месести корени. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличещи съцветия. Околоцветникът е прост, венчевиден, шестделен. Цъфти през юли и август. Използват се корените на растението за успешно лечение със билки. Родината на ревена е централен Китай. Отглежда се в промишлени плантации в някой райони на Русия. У нас е само като декоративно растение.
• Репей – репеят е двегодишно тревисто растение. Достига до 15 сантиметра височина. Цветовете му са червеникаво- виолетови. Разположени на върха на стеблото. То е силно разклонено. Коренът е дълъг, сива кафяв отвън, бял и месест във вътрешността. Действа стимулиращо върху обвяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диоретично, потогонно и дезинфекционно действие. За лечение се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври или ноември или през март. Корените на двегодишните са кухи и не годни за лечебни цели. Ще ги разпознаете по това, че едногодишните растения нямат стебло а само листа. Коренът внимателно се изважда от земята измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява. Корените на репея се богати на инолин (пребиотик, който подпомага развитието на бифидос бактериите в храносмилателния тракт). Останалите части на растението също могат да влязат в употреба. Младите листа на репея имат антибактериално действие, а семената помагат против виене на свят. Билката цъфти през юли и август. А расте по влажни и необработени листа в цялата страна. Най- лесно ще я намерите в предпланинските и полски райони из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
• Риган – поради съдържанието на етерично масло, притежава отхравчащо, антисептично, и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези. Засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита. В фитолечението се използват цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 сантиметра от върха. В големи дози билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание!
• Розмарин – представлява многогодишно тревисто растение с дървенисто стебло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Пресните и изсушените листа на розмарина често се използват в традиционната средиземноморска кухня като зелена подправка. От тях се прави и билков чай. Когато обгорят при готвене, те дават особен остър аромат. Поради това, че е красив и понася до известна степен суша, розмаринът се използва и в озеленяването, особено в райони със средиземноморски климат. Той дори може да загине в прекалено силно напоена почва. Но иначе е много лесен за отглеждане от начинаещи градинари. Много устойчив е на вредители. Розмаринът лесно се подстригва и оформя и се използва за създаване на различни декоретивни форми.  Когато се отглежда във саксии, е добре да се подстригва, за да е стане рехав. В градина той може да израсте доста голям и все още да не изгуби привлекателността си. Освен като декоративно растение, розмаринът се използва и със успех и в народната медицина. Употребяват се листата и малките облистени клонки, събрани по време на цъфтеж.

Продължение …

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!