Кратък азбучник и описание на най-популярните и ефективни билки – Н – П

• Невен – едногодишно светлозелено тревисто растение. Цветните му кошнички са жълти, 3- 5 см в диаметър. Обвивката на кошничките е с почти еднакви, линейни, заострени късовлакнести листчета. За лечебни цели се използват цветните кошнички. Плодовете са твърде разнообразни по форма и размери плодосемки, най често сърповидно или дъговидно извити. Цъфти от юни до късна есен. Отглежда се като декоративно растение. Произхожда от средиземноморската област.
• Орлова папрат – многогодишно растение с едри листа, дълги от 40- 400 см. Коренището е дълго и пълзящо. Използва се най често като декоративно цвете в ежедневието, а в народната медицина се употребяват коренището и листата, които се събират през лятото. Широко разпространено е в цялата страна от морското равнище до високопланинския пояс, особено по сечища, пожарища, поляни и гори.
• Оман бял – многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 2,5 метра. Коренището е дебело, късо с многобройни светло кафяви корени. С лечебна цел се използват именно корените к коренището, събирани късно през есента или през ранна пролет. Вирее из влажните сенчести места в горите.
• Оман черен – черният оман е многогодишно тревисто растение, популярно с лечебните си свойства. Има дълги, разклонени корени, излизащи от късо коренище. След изсушаване те са надлъжно набраздени, тъмно кафяви до почти черни от вън, и белезникави от вътре. Събират се през есента и са приложими в народната медицина. Видът е разпространен из цяла Европа. У нас се среща предимно като бурен из влажните места в предпланинския пояс.
• Очанка – представлява едногодишно тревисто растение с разклонено, червеникаво- кафяво, окосмено стъбло, високо до 20 см. Коренът е разклонен и къс. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни седящи с власинки. Цветовете са бели или бледорозови, с лилави линии и жълто петно на долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стеблото. Чашката е сраснато венче и 4 тичинки. Плодът е окосмена двуразделна кутийка с многобройни семена. Очанката е медоносно растение. В народната медицина приложение намират, стръковете от растението, брани по време на цъфтежа юли и август. Изсушават се на сянка, като след процедурата билката трябва да остане със зелен цвят на стеблото и листата и бледорозов- на цвета. Расте край горите, из храсталаците и ливадните пасища из цялата страна. Внимание! В по големи дози билката е отровна. Да се приема само по лекарско предписание!
• Пелин – пелинът е голям и разнообразен род двусемеделни растения около 180 вида, принадлежащи към семейството на маргаритката сложноцветни. Родът съдържа много добре известни видове като див пелин, тарос, и божо дръвче. Ароматните листа на много видове са лечебни, някой се използват за подправка, а други са важни пасищни култури. Всички видове имат заключително горчив вкус. Обикновеният пелин съдържащ туйон, се използва за приготвянето на абсент. Използван е още за отблъсването на молци и бълхи, както и овкусяването на бира и вино. Аперитивът вермут е вино, овкусено с ароматни билки, но първоначално с пелин. Използва се в медицината като тонизиращо, стомашно, антипиретично и противоглистно средство. Поради горчивината си всички части на растението са използвани от дойките за отбиване на кърмачетата. Във фитолечението се използват надземната част и листата. Произлиза от Европа и Сибир, а сега е широко разпространен и в САЩ.
• Перуника – многогодишно тревисто растение с коренища. В България естествено разпространени са девет вида, от които един е защитен. Използваемите части в билколечението са коренът и листата. Среща се предимно в каменисти и тревисти места в планините. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни проблеми и чернодробни проблеми.
• Подбел – многогодишно тревисто растение с тънко, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4- 15 сантиметра високи, неразклонени стебла, покрити с дребни, яйцевидно ланцентни, кафяво- червени листчета. Цветовете са златистожълти, плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стеблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. В лечението с билки се използват листата и цветните кошнички. Расте по влажни места, най често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци а също така и из влажни ниви в цялата страна.
• Полски синап – едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стебло високо около 30 до 60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени власинки. Шушулката на билката е цилиндрична, дълга до 5 сантиметра, на върха си има конично носче, почти несплескано. У на като плевел и като културно растение се среща и още един вид синап бял синап. Използваеми части в областта на фитолечението са плодовете и листата. Среща се като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна до 1200 м надморска височина. Цъфти от май до октомври.
• Полски хвощ – многогодишно растение с черно– кафяво коренище, покрито с власинки. От него напролет се развиват кухи неразклонени, прешленести кафяви стебла, високи до 30 сантиметра. У нас се срещат 7 вида хвощ, от които само два образуват зелени безплодни стебла- полският хвощ и големият хвощ.  В медицината се използват зелените летни стебла, отрязани на около 20 сантиметра от върха, които събират от юни до октомври. Широко разпространен е в цялата страна по влажни места, оризища, ниви и ливади, по ниски край реките, по рядко в гори докъм 1600 м надморска височина.
• Пресечка – едногодишно силно разклонено паяжиновлакнесто растение. Стеблото е 10- 60 см високо. Със множество приповдигащи се клонки. Външните обвивни лисчетаъ на кошничката са яйцевидни, на върха удължени в будил. Всички цветове са тръбести и жълти. Плодовете са цилиндрични, надлъжно наребрени, жълто- кафяви, шест или 8 мл дълги. Хвърчилката е двуредна с по десет тичинки във всеки кръг. Използват се стръковете събрани по време на цъфтеж заедно със приосновните листа. Расте по сухи тревисти места.  У нас се среща по черноморското крайбрежие, Странджа, Източните и средните Родопи, Югоизточна България и южната част на Струнската долина.
• Пчелник – многогодишно, сиво- зелено тревисто растение. Стъблото е до 50 см високо, четириръбесто, разклонено. Листата са срещуположни със дръжки, Кръгли до широко елипсовидни, назъбени. Цветовете са бели. Тичинките са четири затворени в трабицата на венчето. Плодът се разпада на четири продълговати, тристенни орехчета. Цъфти в периода от юни до септември. Използва се надземната част, събрана по време на цъфтеж. Стръковете се отрязват на около 20 сантиметра от върха. Да не се смесва със други видове от този род среща щи се у нас! Вирее по тревисти и буренливи места из цялата страна.

 Продължение …

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!