Научете се да бъдете ненужни на порасналите си деца

Прекомерните родителски грижи за детето се превръщат в пречка за него, след една определена възраст

деца
Ние оставаме деца за своите родители, независимо на каква възраст сме

Въпреки това, с течение на времето, родителите започват да се оплакват от липсата на независимост на вече порасналото си потомство. Проблемът е, че много майки и бащи се страхуват да не станат ненужни за децата си.

Родителски грешки: „Детето“ е на 25, не иска да учи, не обича да работи, не може да готви и не знае как се пуска пералнята

То, на практика, не е в състояние да взима независими решения. Грижовният родител (в повечето случаи – майката, но изключения не правят и бащата) го е предпазвал от всякакви домакински задължения и физически труд. Така те разбират своя дълг: да осигурят спокоен живот за отрочето си, да му дадат максимално внимание и комфорт. То расте умно и послушно, но не иска да е независимо. „Детето“ живее, без да носи отговорност за избора и действията си, постоянно оглеждайки се за услужливото рамо на майка си или финансовата помощ на баща си.

„Вече нямам нужда от теб!“

Отговорът тук е съвсем прост: мама и татко трябва да станат НЕНУЖНИ за растящите си деца. Това се отнася както за икономическите, така и за физическите и някои емоционални аспекти от живота на детето. Младите хора ТРЯБВА ДА ИСКАТ да живеят самостоятелно, да решават възникващите проблеми сами, да се грижат за своето потомство (ако имат такова) и да печелят средства за препитание.

Прекалената грижа е коренът на всяко зло!

Защо много от нас не са готови да дадат на децата си същата свобода, която сме имали, и към която сме се стремели, в по-младите си години? Някои от нас просто се страхуват да не станат ненужни на потомството си. Затова такива родители държат децата до себе си с всички сили и средства. Инфантилните деца не бързат да напуснат родителя, дори ако им се дава пълна свобода. Те предпочитат да останат в своята стая 3 на 4, с плакати по стените и лаптоп на бюрото. И защо не? Имат покрив над главата, както и храна в хладилника. Без шумни съседи, ипотеки, данъци, сметки и отговорности. Кой би избягал доброволно от такъв комфорт?

От какво си тръгват децата?

В крайна сметка децата не бягат от грижите на родителите си. Те бягат от безпомощността, от необходимостта да изпълнят изисквания от рода на: „Защо си облечен като…? Кой мие чиниите по този начин? Това не се прави така!“. Когато мама и татко са готови да мият, да готвят и да го подкрепят с пари до края на дните си, „детето“ няма да се откаже от родителската опека доброволно и трудно ще напусне родния дом.

Основна задача

Колкото болезнено и трудно да е, задачата на родителите е да станат възможно най-ненужни за растящите деца. Те трябва да имат физическа и икономическа свобода. Но, за да я имат, трябва да бъдат научени как да се стремят към нея. Така ще могат да взимат самостоятелни решения, да допускат грешки и да поемат отговорност. Децата не се нуждаят от мама и татко, които да играят ролята на готвач, перачка и бездънен портфейл до края на дните си. Необходимостта обезличава родителя и неговата роля в живота на детето.

След като децата станат възрастни, те вече не се нуждаят от майки и татковци

Това означава, че е дошло времето, когато децата и родителите могат да общуват и да се обичат истински и свободно. Тогава порасналото дете се нуждае от родители с истинско, живо присъствие в този обезпокоителен свят. От някой, от който ще поискат одобрение, а не разрешение. Някой, който ще ги разбере без да ги порицае. От родители, които ще му посочат грешките и евентуално начин за тяхното оправяне, без да се втурват да ги поправят вместо тях.

Мама и татко са необходими и истински НУЖНИ, за да може детето да усети топлина в душата си от мисълта, че има най-обичаните и обичащи хора на този свят – своите родители.

Източник: woman.ru

Оценете статията
Оценка 5 от 2 гласували

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.