Въпросът ми може би е малко странен, но искам да попитам има ли някаква връзка между наличието на трета сливица и опасността от болестта на Хашимото? Като малка имах трета сливица, а един познат с Хашимото наскоро подхвърли, че като причина да развие болестта счита именно това, че има трета сливица (или е имал, не разбрах точно). Освен това по принцип имам доста уголемени сливици и това също ме притеснява. Застрашена ли съм да развия Хашимото заради тези фактори? Благодаря предварително.
Галя Кирилова – Кърджали
Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Към днешна дата медицината не е открила начин да се постигне пълното му излекуване и затова се налага да се приемат препарати до живот, за да се поддържа функцията на щитовидната жлеза. По-правилно е болестта да се нарече синдром на Хашимото.
С времето обаче заболяването придобива наименованието на своя откривател и много хора го наричат само Хашимото. Най-просто обяснено, болестта на Хашимото представлява развитие на хроничен възпалителен процес, който унищожава тъканта на щитовидната жлеза.
Тя е най-голямата ендокринна жлеза с вътрешна секреция. Отговорна е за въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм в организма, а оттам и за почти всички процеси, протичащи в тялото ни. При заболяване от болестта на Хашимото може да се стигне до унищожаване на почти 80% от щитовидната тъкан. В резултат на това се влошават здравето и качеството на живот на болния човек.
АПРОПО!
Трудно е да се определи точната причина за развитието на болестта. Според някои специалисти стресът е ключов фактор, който отключва смущенията във функцията на щитовидната жлеза, а оттам и заболяването. Възможно е болестта да се появи и вследствие на лечение от друго заболяване, при което болният се е подлагал на лъчетерапия или друг вид облъчване. Не са малко и защитниците на тезата, че болестта на Хашимото е вследствие на генетичен дефект, който се отключва в определен момент.
Първоначално болестта на Хашимото може да няма никакви симптоми. Един от първите признаци е проблем с преглъщането, леко подуване и дискомфорт в областта на шията. Постепенно се появяват типичните проблеми, които съпътстват заболяванията на щитовидната жлеза – лесна умора, разсеяност, липса на енергия, напълняване, отслабване на паметта, стягане, понякога дори леко душене в областта на шията, болки в мускулите и ставите, сърцебиене, шум в ушите, изпотяване, подпухване.
За диагностициране на Хашимото трябва да се направи ехографско изследване, преглед при ендокринолог, изследвания на кръвта и хормоните.
След поставяне на диагнозата традиционно се започва лечение с тиреоидни хормони за няколко месеца. След това се преминава към пожизнено медикаментозно лечение, което включва различни медикаменти, предписани от лекуващия лекар. В някои случаи може да се пристъпи към операция.
Медицината не е достатъчно напреднала в разработването н,а успешни лечебни методи за Хашимото. Според някои лекари прилаганото лечение не е правилно, тъй като предизвиква множество странични ефекти, които увреждат други органи. Затова все повече се прибягва до нетрадиционните методи на лечение на Хашимото, каквито са импулсният метод и хомеопатията.
Тяхната цел е да стимулират естественото възстановяване на функцията на щитовидната жлеза, което автоматично води до подобряване състоянието на пациента.
Ако страдате от болестта на Хашимото, ваш личен избор е какъв метод на лечение да изберете. Най-важното е да не прибягвате до самолечение и да спазвате стриктно лекарските предписания. Не всички полезни за здравето навици действат благоприятно на здравословното състояние на болните от Хашимото хора. Преди всичко не трябва да се плашите от поставената диагноза, защото с болестта на Хашимото може да се живее пълноценно.
Материалът е от в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!