Тишината живее вътре в нас – тя е нашето спокойствие и хармония.Пак да попитаме: толкова ли ни е нужна тя? Вероятно да! Невинаги, дори не често. Но понякога е необходима, за да не се отучим да размишляваме. И много рядко, за да можем просто да си починем.
Но къде да открием тази тишина? Или трябва да се борим за ней?
Борбата за тишина има многовековна история. В древния Рим преди почти две хиляди години Юлий Цезар забранил нощната езда с дрънчащите колесници. А кралицата на Англия Елизабет Трета преди Четири столетия не разрешавала на мъжете да бият жените си след 10 вечерта, за да не безпокоят техните викове съседите им. Представяте ли си каква загриженост и за кого!
Между другото, в законодателствата на всички държави съществуват членове или клаузи за запазване на нощната тишина. Съответно се налагат и наказания. Всеки от нас ще си спомни как през лятото по морските курорти се осъществяваха неведнъж полицейски акции за предотвратяване на силните дискотечни шумове.
Дали са достатъчни тези средства, реално ли помагат те? И какво да предприемем, ако например на нас тишината ни е нужна в 6 часа следобед?
А и дали в нашия съвременен свят е останало тихо местенце, до което бихме могли да се доберем? Може би. Например до близката гора, около тихото езеро. И не само там.
Материалът е от в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Pingback: Можете ли да се справите с неприятните съседи?