Билкарството е изключително обширна наука и усвояването й продължава цял живот. Всъщност народът най-много търси и иска така наречените растения народни избраници. Това коментират от Съюза на билкарите в България.
Едните растения са тези, които по-често присъстват на трапезата на българина, а другите – които се използват за лечение. Има много, които притежават и двете качества. Едно от тях е розмаринът.
Наименованието му означава „сълзата на морето“. Много добре се комбинира със средиземноморски ястия, но в същия момент е много добър за диабетици, защото неговите частици и молекули задържат молекулите на захарта в червата и дават възможност на организма да ги обработи, а не да преминат направо през тях.
Розмаринът е важна и значима билка за лечение, както и жълтата тинтява, която е в Червената книга и е забранена за добив, но може да се внася.
Тя пък е като българския женшен и хората в началото на миналия век са знаели, че тя се използва при сърдечна слабост и при чернодробни проблеми. Често се е използвала, като се смели коренът й на брашно, което се слага както в гозбите, така и в лечебните чайове.
Има растения, които се използват постоянно от българите, като салвия, джоджен, мащерка. Също така ментата, която освен в гозбите се слага и в питие.
Често се използва и босилекът. Много българи, които обръщат внимание на здравето си, не пропускат да си направят сок от бъз през есента, който се използва като противогрипна ваксина.
Мащерката и подбелът често се прилагат при респираторни заболявания. Мащерката се използва както в българската, така и в средиземноморската диета. Това са билките, които се използват често и с особено старание от българите.
източници:телeграф,pixabay.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!