Фобията е психичен проблем! Ето причините и лечението!

В статията ще намерите пълна информация за фобията. Описание. Специфични фобии. Социални фобии. Агорафобии. Причини и симптоми. Поставяне на диагноза. Лечение. Диета, билки, добавки. Алопатично лечение. Резултати от лечението. Предпазване.

Фобията представлява силен, но безпричинен страх, предизвикан от предмет, събитие или ситуация. Той може да попречи на способността за общуване, за работа и за осъществяването на ежедневните дейности.

Описание

Почти всеки човек се страхува от нещо – от предстоящото интервю за работа или пък да остане сам навън след смрачаване. Но около 18% от всички американци са измъчвани от ирационални страхове, които пречат на ежедневните им дейности. Те не са луди и много добре знаят, че страховете им са неоснователни, но не могат да ги контролират. Тези хора страдат от фобии.

Фобиите спадат към голяма група психически проблеми, известни като тревожни разстройства. Те включват обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство и посттравматично стресово разстройство. Самите фобии се делят на следните три типа:

• Специфични фобии
• Социални фобии
• Агорафобии

Специфични фобии

Както предполага самото име, специфичната фобия е страх от конкретна ситуация или предмет, които могат да включват всичко — от пътуване със самолет до посещение на зъболекар. Специфичните фобии, които се откриват при един от всеки 10 американци, се предават в семейството. Вероятността да се проявят при жените е два пъти по-голяма. Ако човек не се сблъсква често с предмета, от който се страхува, фобията не причинява големи вреди. Ако обаче предметът или ситуацията, които предизвикват страх, са често срещани, тя може сериозно да наруши обичайните ежедневни дейности. Характерни примери за специфични фобии, които могат да започнат да се проявяват във всяка възраст, са:

-страхът от змии,

-от летене,

-от кучета,

-от асансьори,

-от високи места,

-от заболяване

-или от открити пространства.

Социални фобии

Хората със социална фобия изпитват дълбок страх да бъдат наблюдавани или изучавани от други, както и да не бъдат поставени в неудобно положение на обществено място. Това може да касае общ страх от социални ситуации или по-конкретен, като например страх от произнасяне на речи или участие в спектакли (сценична треска). В по-редки случаи хората със социална фобия могат да изпитват притеснение да използват обществени тоалетни, да се хранят в ресторанти или да се подписват пред други хора.

Социалната фобия се различава от стеснителността. Стеснителните хора могат да изпитват неудобство в компанията на други хора, но не изпитват силна тревожност, не се притесняват предварително и не избягват ситуации, които ги карат да се стесняват. От друга страна, не е задължително хората със социална фобия да бъдат стеснителни – те могат да се чувстват съвсем комфортно в присъствието на други хора, освен в конкретните ситуации. При някои социалните фобии създават само леки неудобства, но при други могат значително да пречат на ежедневните дейности. За хората, страдащи от социална фобия, не е необичайно да откажат предложение за работа или да избягват да създават връзки заради страховете, които изпитват.

Агорафобия

Агорафобията е силен страх от чувство на безизходица или пристъп на паника на публично място. Тя обикновено започва на възраст между 15 и 35 години и засяга три пъти повече жени, отколкото мъже, като страдащите са общо около 3% от населението.

Развитието на агорафобията често се отключва от пристъп на спонтанна паника. След първоначалния пристъп на паника човек обикнове но започва да се страхува, че ще последва нов пристъп. Страдащите от агорафобия се страхуват от самия страх и непрекъснато се тревожат кога и къде ще настъпи следващият пристъп. В стремежа си да избягват местата или ситуациите, където са преживели пристъп на паника, техният страх става всеобхватен. В края на краищата такъв човек започва напълно да страни от публичните места. В тежки случаи хората с агорафобия не могат дори да излязат от дома си от страх, че ще изпаднат в паническо разстройство.

Причини и симптоми за фобията

Специалистите нямат отговор на въпроса защо хората развиват фобии. Изследванията навеждат на заключението, че е възможно те да се дължат на сложното взаимодействие между наследственост и външни условия. Някои свръхчувствителни хора имат уникални химически реакции в мозъка, които ги карат да реагират много по-силно на стреса. Освен това тези хора могат да са особено чувствителни към кофеина, който отключва определени химически реакции в мозъка им.

Напредъкът в образните изследвания дават възможност на учените да идентифицират определени части от мозъка и специфични неврални пътища, които са свързани с фобиите. Една част на мозъка, която в момента се проучва, е амигдалата – маса от нервни клетки с бадемовидна форма, свързана с регулирането на нормалния страх. Друга част от мозъка, която, изглежда, има връзка с фобиите, е задният малък мозък.

Макар специалистите да смятат, че склонността от развиване на фобии се предава по семеен път и може да бъде наследствена, развитието на специфичната фобия или агорафобията обикновено се задейства от конкретно стресово събитие. Така например човек, предразположен към развиване на фобии, който преживее силна турбулентност по време на полет със самолет, може впоследствие да развие фобия към летене със самолети.

Социалната фобия обикновено се проявява през детството или юношеството, понякога след разстройващо или унизително преживяване. Социални фобии могат да развият уязвими деца, които са имали неприятни социални преживявания (като например усещането да бъдат отхвърлени), или такива със слаби социални умения. Състоянието може да бъде свързано и със самоподценяване, липса на самоувереност и чувство за малоценност.

Страдащият от агорафобия може да получи пристъп на паника във всеки един момент, и то без явна причина. Макар да остава в това състояние само минута или малко повече, човекът запомня чувството толкова силно, че вероятността от повторен пристъп става ужасяваща. Поради тази причина хората с агорафобия избягват места, от които няма да бъдат в състояние да се измъкнат, в случай че получат пристъп на паника.

Макар че конкретните причини за отключване на фобиите могат да бъдат различни, симптомите им много си приличат. Например чувство на ужас и предстоящо нещастие, силно сърцебиене и ускорено дишане, потни длани и други характерни за пристъпа на паника белези. Пациентите могат да изпитват тежки симптоми на тревожност в очакване на събитието, което ще предизвика пристъп на паника. Така например при човек, който се страхува да лети със самолет, може да се появят пристъпи на силно сърцебиене и изпотяване на дланите при самата мисъл, че трябва да се качи на самолет след две седмици.

Диагностициране

Професионалният психиатър може да диагностицира фобиите след подробен разговор и обсъждане на психическите и физическите симптоми. Социалната фобия често е свързана с други тревожни разстройства, депресия или злоупотреба с наркотични вещества.

Лечение

Хората със специфична фобия, която лесно може да бъде избегната (като например змии) и която не пречи на живота им, често не се нуждаят от лечение. При всички видове фобии симптомите могат да бъдат облекчени с промени в начина на живот, като например:

• Нулева консумация на кофеин
• Намаляване консумацията на алкохол
• Добър хранителен режим
• Много физически упражнения
• Намаляване на стреса

Медитацията и обучението във внимание към собствената личност (себеосъзнаване) могат да бъдат от полза за пациентите с фобии и паническо разстройство. При някои хора с тревожни разстройства благотворен ефект имат хидротерапията (водотерапията), масажната терапия и ароматерапията, тъй като стимулират общата релаксация на нервната система. Обучението по релаксация, което понякога се нарича обучение за управление на тревожността, включва дихателни упражнения и други подобни техники, целящи да помогнат на пациента да предотврати ускореното дишане и да облекчи мускулното напрежение, свързано с типичната за тревожността реакция „Бий се или бягай“. Йога, айкидо, тай чи и танцувалната терапия помагат на пациентите да се справят както с физическите, така и с психическите напрежения, които се появяват в резултат на тревожността и я засилват.

Прочетете още за билките в тази статия:

Как да използваме билките против тревожност!

Препоръчителни хранителни добавки

Това са продукти, които действат успокоително на нервната система и подпомагат адаптивността към стрес. За повече подробности последвайте линка, който е поставен върху името на продукта.

Жълт кантарион е с антисептично и общоуспокояващо действие. Жълтият кантарион е класическо средство за балансиране на нервната система при стрес и свръхнапрежения.

Форца 5 е уникална комбинация от 5 активни съставки, които тонизират, енергизират, възстановяват и помагат да се преодолее умората, стреса, натоварванията, загубата на жизненост и отпадналостта.

Релакс ден и нощ Препоръчва се при нервно изтощение, тревожност,безсъние, раздразнителност и други. Успокояващото, релаксиращо и седативно действие се дължи на уникаланата комбинация от лайка, пасифлора, валериана, лавандула, калифорнийски мак и глог.

НевроХелт (NeuroHealth) действа благоприятно при стрес и безсъние.

ЖЕН ШЕН КОМПЛЕКС х3 32 желатинови капсули код30232

Действа регулиращо върху функциите на хипоталамуса и хипофизата, които са жлезите отговорни за отделянето на стресовите хормони.

Магнезий В комплекс е идеален продукт за поддържане на стабилна нервна система.

НИРВАНА е средство за снемане на стреса и напрежението, за осигуряване на здрав, спокоен сън и позитивни нагласи към събитията от живота без прием на специфични медикаменти.

Енерджи плюс разтворими витамини е ефикасна комбинация от 10 витамина за ежедневно подсилване на организма, с приятен цитрусов вкус в удобна за употреба форма.

Соев лецитин – Дефицитът на лецитин води до умора, раздразнителност, изтощаване на мозъка и даже нервен срив.

Царски билки за съня

Царски билки за нервната система

Л-ТЕАНИН Помощ при стрес, безсъние и тревожност!

За лечение на тревожност, свързана с фобии, често се предписват билки, известни под общото название адаптогени, за които се счита, че подпомагат адаптивността към стрес. Те включват сибирски женшен (Eleutherococcus senticosus) и китайски женшен (Раnах ginseng). Полезни са също и адреналните модулатори, като например сладък корен (Glycyrrhiza glabra) и пореч (Borago officinalis), успокоителните билки, като подрумче (Chantaemelum nobile) и превара (Scutellaria lateriafolia), както и билките антиоксиданти като белия трън (Silybum marianum). Тониците от маточина и овес (Avena sativa) също могат да бъдат препоръчани за облекчаване на тревожността.

Алопатично лечение

Когато фобиите пречат на ежедневните дейности на човека, полезна може да се окаже комбинацията от психотерапия и лекарствени средства. Лекарствата блокират чувството на паника и съчетани с когнитивно-поведенческа терапия и съответното отношение, могат доста ефикасно да намалят специфичните фобии, включително агорафобията.

Когнитивно-поведенческата терапия добавя познавателен подход към по-традиционната поведенческа терапия. Тя учи пациентите как да променят мисленето, поведението и отношението си, като им предлага различни техники за намаляване на тревожността, като дълбоко дишане, релаксиране на мускулите и рефокусиране.

Една от когнитивно-поведенческите терапии е десенсибилизацията (известна още като терапия на излагане на въздействието), при която хората постепенно биват излагани на плашещия ги предмет или събитие, докато свикнат с тях и психическите им симптоми отслабнат. Така например на човек, който се страхува от змии, може първо да бъде показана снимка на змия. Започне ли да разглежда снимката, без да изпитва тревожност, може да му бъде показан филм за змия. Всяка стъпка се повтаря, докато симптомите на страх (ускорено сърцебиене и потене на дланите) изчезнат. Накрая човек може да достигне етап, когато наистина е в състояние да пипне жива змия. При три четвърти от пациентите на­стъпва значително подобрение след такъв тип лечение.

Друг, още по-драматичен когнитивно-поведенчески подход се нарича „дълбоко потапяне“. При него човек незабавно е изложен на предмета или ситуацията, от които се страхува, и остава така, докато тревожността намалее.

За лечението на специфичните фобии се използват няколко лекарства, които контролират симптомите и помагат да се предотвратят пристъпите на паника. Те включват лекарства против тревожност (бензодиазепини) като алпразолам (Хаnах) или диазепам (Valium). Оказва се, че лекарствата за кръвно налягане, наречени бета-блокери, като пропранолол (Inderal) и атенолол (Tenormin), действат добре при лечението на ограничена социална фобия, когато тревожността пречи на изпълнението на дадени дейности, като например изнасяне на реч пред публика. Тези хапчета намаляват свръхстимулирането и по този начин контролират симптомите на тревожността.

Някои антидепресанти също могат да бъдат ефикасни, когато се комбинират с когнитивно-поведенческа терапия. Те включват инхибиторите на моноаминооксидазата (МАО инхибитори) фенелзин (Nardil) и транилципромин (Parnate), както и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС), като флуоксетин (Prozac), пароксетин (Paxil), сертралин (Zoloft) и флувоксамин (Luvox).

Лекарство, което изглежда обещаващо за лечение на социална фобия, е валпроевата киселина (Depakene или Depakote), което обикновено се предписва за лечение на припадъци или за предотвратяване на мигренни главоболия. Изследователи, провели 12-седмично изпитание със 17 пациенти, са установили, че около половината пациенти са изпитали значително подобрение в симптомите на социалната си тревожност, докато са приемали лекарството. Понастоящем се провеждат допълнителни проучвания.

Лечението на агорафобията е по-трудно, отколкото на другите фобии, тъй като често става дума за множество страхове, като страх от открити пространства, от трафик, от асансьори и от ескалатори. Лечението включва когнитивно-поведенческа терапия с антидепресанти или лекарства против тревожност. За лечение на панически разстройства със или без агорафобия се използват Paxil и Zoloft.

Очаквани резултати

Фобиите са измежду най-лечимите проблеми, свързани с психическото здраве; в зависимост от тежестта на състоянието и типа на фо бията най-добре лекуваните пациенти могат да продължат ща водят нормален живот. Изследванията сочат, че превъзмогне ли веднъж човек фобията, проблемът може да отсъства в продължение на дълги години или изобщо да не се появи отново.

Проблем обаче представляват нелекуваните фобии. Само около 20% от специфичните фобии отшумяват без лечение, а ако не бъде лекувана, агорафобията се влошава и задълбочава. Социалните фобии са предимно хронични и без лечение е малко вероятно да отшумят. Освен това нелекуваните фобии могат да доведат до други проблеми, в това число депресия, алкохолизъм и чувство за срам и ниско самочувствие.

През 2003 г. група учени от Бостън съобщават, че очевидно фобий- ната тревожност е рисков фактор за болестта на Паркинсон при мъжете, макар все още да не е известно дали фобиите причиняват болестта на Паркинсон, или просто имат обща скрита биологична причина.

Докато повечето специфични фобии се появяват в детството и след това отшумяват, онези, които продължават в зряла възраст, често се налага да бъдат лекувани. За нещастие, повечето хора така и не получава помощта, от която се нуждаят: само около 22% от хората с фобии търсят подкрепа, за да се справят със състоянието си.

Превенция

Не е известен метод за превенция на развиването на фобии. Медика­ментите и когнитивно-поведенче- ската терапия могат да помогнат за предотвратяването на повторната поява на симптомите, след като вече са били диагностицирани. Ранното откриване и лечение намаляват тежестта на фобиите

Основни термини, използвани в статията

Агорафобия – фобията, която се характеризира със силен страх от открити или публични пространства, от които няма лесен начин за изтегляне или бягство в случай на паника.

Бензодиазепини – клас лекарства с хипнотично и седативно действие, използвани главно като транквиланти за контролиране симптомите на тревожността.

Бета-блокери – група лекарства, предписвани обикновено за лечение на сърдечни състояния, но които също така се използват за намаляване на физическите симптоми на тревожността и фобиите, като потене и сърцебиене.

Инхибитори на моноаминооксидазата (МАО инхибитори) – клас антидепресанти, използвани за лечение на социалните фобии. Образно изследване – използване на рентгенови изследвания и ядрено-магнитен резонанс за откриване на аномалии или проследяване на пътищата на нервна активност в централната нервна система.

Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС) – клас антидепресанти, които действат чрез блокиране на обратното захващане на серотонина в мозъка, повишавайки нивото на серотонина. Такива са Prozac, Zoloft и Paxil.

Серотонин – един от трите основни типа невротрансмитери в мозъ­ка, свързан с емоциите.

Специфична фобия – силен, но ирационален страх от определено място, предмет или животно. Често срещаните специфични фобии включват страх от паяци, змии или кучета, страх от летене със самолет или пътуване по магистрала, страх от кръв и страх от асансьори и други затворени пространства.

Източници: wikihow.com; searchhomeremedy.com; zdorovko.info; narmed.ru

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!