Болката е сигнал за тревога! Ето как да впрегнем естествените обезболяващи вещества, за да си помогнем!

Болката говори за нарушаване на хармонията в организма. Как ще я посрещнем, когато тя възникне?

Ще й бъдем ли благодарни за това, което трябва да поправим? Ще потърсим ли на часа причината за нейната поява, за да я премахнем със съответни лекарства? Не, всичко това е къде-къде по-сложно! Болката сама по себе си е твърде неприятна, за да бъде оставена да действува под каквато и да било форма. Затова трябва да се отървем от нея още с появата й. Някои, така наречени „болкоуспокояващи лекарства“ са толкова практични, че ще е глупаво да не ги възприемем и се оставим на болката да ни тормози. Такова е мнението на ограничено мислещия. Но ако става дума за дефект в мотора, например, мнението му ще се обърне на 180°. Защото ако механикът си запуши ушите, за да не чува скърцането на машината, дефектът не изчезва, нали? По-скоро той би опитал, за професионална чест, да потърся причините и да си поправи машината, преди да се е случила голямата авария. Боже, колко разточително внимание към мъртвата материя… докато така чувствителното човешко тяло може да пренебрегва, да заблуждава себе си, когато природата му изпрати някоя болка — сигнал, който в никакъв случай не трябва да се оставя без внимание. „Приспивайки“ болката, ние едновременно лъжем природата, собственото си тяло в цялото такова сложно човешко същество. Интересно е да се констатира, че по време на някои неразположения природата винаги се притичва на помощ и ако човек не беше дотолкова заслепен от собственото си непокорство, той би могъл да си извади поука от всички свои грешки и даже да се научи да се предпазва. И още нещо доста любопитно: човек като че ли не умее да си направи заключението, което се налага, когато едно успокоително губи първоначалната си сила… Вместо да си даде сметка, че успокоена болката няма нищо общо с лекуването, в своята лудост той приема все по-силни потискащи лекарства, за да спре болката си на всяка цена.

Каква е подходящата намеса?

Един съвестен лекар ще се постарае да разкрие причината за болката. Ако клиентът му се оплаква от чернодробни болки, той няма само да се задоволи с предписания на успокоителни. А ще направи задълбочено изследване на черния дроб, базирайки се на изявените симптоми. Той ще се информира за цвета на изпражненията, ще се заинтересува как болният понася мазнините — с една дума ще се постарае да намери причината за смущенията и чак след това ще предпише подходящи лекове. Най-напред ще въведе диета за хепатитно болни и ще препоръча лечение с моркови. Репичките ще бъдат позволени в малки лечебни дози, тъй като в по-големи количества могат да навредят на засегнат черен дроб. По такъв начин лекарят ще определи линия на поведение на болния, която да му даде възможност сам да помогне на себе си при възвръщане на здравето.

Опитен и съвестен лекар ще постъпи по същия начин с болен, усещащ болки в кръста. Първо той ще попита дали болката е силна в областта на бъбреците, дали пациентът има чувството, че кожата му е твърде опъната, станала тясна. Ще се заинтересува от цвета и количеството на ежедневно изхвърляната урина. И ако има съмнение за бъбречно възпаление, ще направи анализ на урината, който ще даде ценни сведения. Анализът може да покаже наличие на албумин, на червени или бели кръвни телца, на епителни клетки, идващи от пикочния мехур, от бъбречното легенче, от бъбрека или пък на бактерии. Намери ли следи от тези неща, лекарят най-напред ще препоръча следните предохранителни мерки: 1) диета без сол; 2) увиване около кръста с топли шалове. Природното лечение в подобни случаи препоръчва чай от хвощ, листа от бреза, от троскот или от магданоз. Топлите обвивания могат да успокоят болезнените места. И така, откривайки първопричината за болката, лекуващото лице ще може да предпише най-подходящия медикамент за отстраняването й.

С болката трябва да се отнасяме предпазливо и търпелива да воюваме с нея. Онзи, който иска само да я успокои, не мисли за собственото си тяло. Има хора, които години наред гълтат какви ли не хапчета, за да се спасят от мигрената си, без да помислят за миг, че упоритото главоболие може би се дължи на хроничен запек. Та кой би могъл да предположи, че развиващите се в резултат на лениви черва токсини се проявяват чрез болки в главата? Не е ли по-добре тогава да започнем да следим за своята редовна стомашно-чревна дейност?

Общо взето, мнозина машинално протягат ръка към своите хапчета. А всички те са насочени към стомаха! Затова ако след 25 години при подобен режим на самолечение човек разбере, че е тежко болен от рак в стомаха, учудването му ще бъде пълно — според болния никога не било имало подобни случаи в семейството му!

Ето и някои важни препоръки

Поради желанието бързо да ликвидираме първоначалните причини на някои свои сериозни смущения, трябва да приемем и неудобствата от едно тежко заболяване. А едно първоначално лечение ще е толкова просто… вместо години наред да страдате от запек. Впрочем, намират се и лекари, които не отдават на запека особено значение, задоволявайки се да предписват слабителни, вместо да се постараят да го премахнат и изцерят.

Известно е, че много жени изобщо не се безпокоят от болки в долната част на корема си — в слабините, от бели течения или от временни спазми, леки неразположения, дължащи се на нарушения в кръвообръщението.

Някои хора имат дарбата да действуват инстинктивно, съгласно природните закони, докато други правят точно обратното. Е, именно към такива индивиди се отнасят съветите ни и препоръчваните насоки.

Седящите бани допринасят за отпускането на коремните мускули и предотвратяват неразположенията. Те биха били сполучливо подсилени, ако им се прибави отвара от лайка или хвойна. Температурата на водата трябва да бъде 37°. По-топлата баня предизвиква прилив на кръв в главата. Банята трябва да е с продължителност половин час, като се поддържа постоянна температура чрез добавяне на топличка вода. Сред полезните ефекти от тяхното практикуване може да се изтъкне изчезването на спазмите, че дори с течение на времето и бялото течение. Не е ли по-добре да повишим вниманието си към долната част на корема, отколкото да излагаме приютените в него важни органи на неразположения, дразнения и възпаления? Защото… малки причини — големи последици, нали? Като загърбваме своите незначителни неразположения, често крайната точка е операцията. Докато едно навреме проведено билколечение може да предпази човек от толкова неприятности! Общо взето, човек отделя повече грижи за цветята си, отколкото за самия себе си. Градинарят например ще отстрани навреме излишното клонче, за да не бъде принуден да реже след време дебел клон. Бдителен, той навреме предвижда опасните последици. Така и болката: тя се проявява твърде рано и затова още преди да сме протегнали ръка към болкоуспокояващите хапове, нека я възприемем като верен сигнал за тревога на природата.

Облекчаване на болката чрез техника на релаксацията

Съществува общо съгласие между специалистите, че техниките за релаксация са еднакво ефективни при почти всички видове болка. Има огромен брой упражнения за релаксация, но едно особено – автогенният тренинг – доближава преимуществата на биологичната обратна връзка, без да си служи с апарати. То е много подходящо за самолечение. Препоръчват се и други форми на релаксация, тъй като всяко нещо, което намалява мускулното напрежение и безпокойството, може само да помогне за облекчаване на хроничната болка.

При все че автогенният тренинг се учи най-добре при висококвалифициран инструктор, следната модифицирана форма е превъзходен начин да се постигне известен контрол над мускулния тонус и/или кръвообращението, а следователно и над болката:

1 -Лягаме на пода или на легло в удобно положение, с малка възглавница под главата (коленете сгънати, ако така чувстваме по-добре гърба си) и със затворени очи.

2 -Вниманието се съсредоточава върху дясната ръка (предмишницата) с мисълта „усещам тежка дясната си ръка“. Представяме си ръката отпусната и тежка, потъваща в повърхността, върху която лежи. В продължение на около минута повтаряме няколко пъти това упражнение и се опитваме да се съсредоточим върху тежестта на ръката (предмишницата). Почти сигурно ще се разсеем, тъй като вниманието се отклонява от време на време. Това е част от тренировката – да останем съсредоточени, така че не бива да се ядосваме, просто трябва да се върнем към ръката или предмишницата и нейната тежест.

Може да почувстваме или да не почувстваме тежестта – в началото това няма особено значение. Ако я почувстваме, не бива да променяме нищо и да се радваме на усещането на освобождаване, на отпускане, което го съпровожда.

3 -След това се съсредоточаваме върху лявата ръка (предмишница) и повтаряме същите неща в продължение на около минута.

4 -Преминаваме към левия си крак, след това към десния, с подобна продължителност, внушение и съсредоточено внимание.

5 -Връщаме се към дясната ръка (предмишница) с мисълта, че там усещаме по-силна топлина: „ръката ми е топла (или гореща)“.

6 -След минута се връщаме към лявата си ръка (предмишница), към левия крак и най-после към десния си крак, всеки път със „затоплящото“ съобщение и с внимание. Ако усещаме топлина, оставаме с нея за малко, чувстваме как се разпространява и й се наслаждаваме.

7 -Най-после съсредоточаваме вниманието си върху челото си и потвърждаваме, че го усещаме хладно и освежено. Оставаме минута с това чувство, преди да завършим упражнението.

Като повтаряме цялото упражнение най-малко веднъж на ден (ще ви отнеме само 10 до 15 мин), постепенно ще установим, че можем да стоим съсредоточени върху всяка част и всяко усещане (тежест, топлина, хладина) в продължение на минута.

След като постигнем това (може би след месец при всекидневно повторение на упражнението), ще се доближим до възможността да контролираме мускулния тонус и кръвообращението.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!