Скелет – опорната структура на тялото. Състои се от череп, гръбначен стълб, ребра, гръдна кост, раменни плешки, ключици, таз, както и кости на горните и долните крайници.
Повечето кости на скелета са свързани подвижно помежду си посредством стави.
Функции на скелета
Скелетът осигурява опора на тялото, предоставя защита на органите и заедно с мускулите функционира като лостова система. Костите представляват съставните части на скелета и същевременно са работилница за нови кръвни клетки. Освен това в тях се складира калций. Те са изградени от мрежа живи клетки, разположени в обвивка от твърд, калциран материал.
Външният слой на кухите (тръбестите) кости представлява плътен непрекъснат костен слой (компактно вещество), който, както при тръбите, обгръща една централна кухина. Удебелените краища на тези кости са изпълнени с подобно на гъба вещество от фини костни пластинки (спонгиоза). В кухините на спонгиозата е разположен костният мозък, който произвежда нови кръвни клетки. В някои кухини има и значително количество мастна тъкан.
Устройство на ставите
Ставата представлява подвижна структура, която свързва две кости. Съществуват също така и непрекъснати неподвижни съединения, напр. при костите на черепа. Те се наричат синартрози. При тях костите се свързват чрез здрава, влакнеста съединителна тъкан.
Ставите, т. е. връзките със ставни кухини, позволяват по-голяма подвижност на костите една спрямо друга, като обемът на движението може да варира. При шарнирните стави като коляното формата на костните краищата позволява по същество движение само в една ос. За разлика от тях при сферичните стави (напр. тазобедрената) двете съставни части могат да се движат в различни посоки.
Краищата на костите в ставите са покрити с хрущялна тъкан. Между тях има тънък слой синовиална течност. Тя е гъста, слузестоподобна и обгръща, но и отделя един от друг костните краища и ставните хрущяли, които ги покриват, формата на костните краища допринася за стабилността на ставата. Костните краища, които се свързват един друг като частите на пъзел, не могат лесно да бъдат увредени или да се изкълчат.
Цялостно ставата се укрепва от ставни връзки. Това са здрави, нееластични ивици тъкан, които се захващат за костите в ставата и ги държат свързани. Ставните връзки придават стабилност и донякъде ограничават възможностите за движение в определени посоки. Те са осеяни с нервни окончания и са чувствителни на разтягане, поради което скъсването или разтягането на ставна връзка е болезнено.
При подвижните стави костните краища са покрити с хруидялна маса, т. е. с тънка, много гладка и относително мека съединителна тъкан. Това осигурява гладка повърхност без триене и по този начин се улеснява движението. Някои стави притежават дори амортисьори от влакнести хрущяли, които подпомагат разпределението на натоварването от едната кост на другата. Добър пример за това е менискусът в коляното. Хрущялната тъкан подлежи на възстановяване само в малка степен.
Синовиалните торбички представляват тесни кухини, разположени в особено натоварените места между костите и мускулите или сухожилията, между ставната капсула и сухожилията, както и между кожата и сухожилията. Те са изпълнени със синовиална течност и разпределят равномерно натоварването. По този начин улесняват приплъзването на различните тъканни слоеве един спрямо друг. В близост до ставите може да има и издувания на ставната кухина.
Активното движение в ставата се осъществява чрез мускули; пасивни движения могат да се извършват под въздействие на силата на тежестта, друга част на тялото или на друг човек. За нормално движение в ставата говорим само тогава, когато костните краища, синовиалните торбички и ставната торбичка са на обичайните си места.
Това са видовете мускули и тяхното действие
Има тpи вuдa мускулна тъкан: напречно-набраздена (скелетна), сърдечна и гладка. В повечето случаи скелетните мускули са свързани с костите на скелета. Сърдечната мускулна тъкан участва в устройството само на сърцето. Гладката мускулна тъкан изгражда стените на много кухи органи, напр. на дихателната и храносмилателната система.
Скелетните мускули се закрепват най-малко за две кости и преминават през една или повече стави. Те имат способността да се свиват. Тази контракция предизвиква придвижване на едната кост спрямо другата (в ставата). Този тип мускули се определя като „волеви“, защото се контролира от волята на човека. Някои волеви мускули не водят до движение на костите, а на меките тъкани, с които са свързани. Такива са напр. мускулите на езика и лицевите мускули.
Начин на действие на мускулите
Скелетните мускули привеждат в движение костите, за които са прикрепени. Например контракцията на мускулите на прасеца от задната страна на подбедрицата предизвиква движение в глезенната става.
Скелетните мускули не се задействат поединично, а в обособени групи. Когато движим ръката, в действие влизат различни мускулни групи, за да можем да координираме безпроблемно ставите.
Мускулните групи осигуряват равновесието, гарантиращо стабилността на разположението в пространството на дадена става спрямо друга. За да можем да придвижваме писалката по хартията при писане, определени мускули задържат рамото и лакътя на местата им, докато други мускули привеждат в движение китката и пръстите.
Често скелетните мускули изпълняват опорна и защитна функция, напр. мускулите отпред и отстрани на корема предпазват органите в коремната кухина.
Скелетните мускули участват и в регулацията на телесната температура, като превръщат в топлина част от енергията, необходима им за съкращенията. Веднага щом телесната температура спадне под нормалната си стойност, започваме да треперим (ритмично съкращаване и отпускане на скелетните мускули). Така се произвежда топлина, която се пренася от кръвта до другите части на тялото.
Устройство на скелетната мускулатура
Тя се състои от единични, респ. повече мускулни удебеления, които се свързват с костите чрез сухожилия. Те са изградени от мускулни клетки (мускулни влакна), които се съкращават, когато получат сигнал от моторен нерв.
Сухожилието представлява здрава, влакнеста тъканна връзка, свързваща края на мускулното удебеление с костта. Когато мускулът се съкращава, той опъва сухожилието, което, от своя страна, привежда в движение костта, с която е свързано.
Понякога дългите сухожилия се намират в обвивка от съединителна тъкан, която се смазва отвътре със синовиална течност. Това предотвратява уврежданията на сухожилията, когато преминават върху костни образувания.
Наред със сигналите от централната нервна система, предизвикващи мускулните контракции, нервните окончания в скелетните мускули предават обратна информация за състоянието им. Рядко скелетните мускули са съвсем отпуснати; дори и тогава се запазва известна контракция. Това „мускулно напрежение“ (мускулен тонус) изчезва едва когато съответният нерв повече не е в състояние да предава сигнали; мускулите се отпускат. Това се наблюдава при следните ситуации:
Безсъзнание. При изпадналия в безсъзнание липсва мускулен тонус. Не го оставяйте да лежи по гръб, тъй като езикът (мускул) може да спадне към гърлото и да блокира дихателните пътища.
В началната фаза след инсулт. Може да липсва мускулен тонус на някои или на всички мускули, понеже е засегнат онзи дял в мозъка, управляващ мускулните контракции. Това може да се случи и докато пациентът все още е в съзнание.
От какво се нуждае скелетната мускулатура
За да функционира правилно даден мускул, трябва да са изпълнени следните условия:
Нервните връзки трябва да функционират нормално. Уврежданията на моторните нерви водят до отслабване на мускулната сила, а пълното им увреждане – до парализа.
Необходимо е достатъчно кръвоснабдяване. Веднага щом се наруши кръвоснаб- дяването на скелетен мускул, възниква спазъм. Намаляването на кръвоснабдя- ването на сърдечния мускул предизвиква болезнен пристъп (ангина пекторис).
Мускулът трябва да преминава без прекъсване от едната точка на свързване до другата. Ако мускулните влакна се откъснат от сухожилието, мускулът се прекъсне или се получи увреждане на самото сухожилие, мускулът не може да функционира. Подобни увреждания често са свързани с болка и кръвонасядане. Костите, за които се захваща мускулът, трябва да са здрави, както и съответните стави. Ако костта е счупена или ставата изкълчена, всяко движение може да предизвика дислокация на костните фрагменти и деформация.
В момента на контракцията на мускула сухожилията трябва да бъдат свободно подвижни. Ако се претоварят поради продължително или многократно повтарящо се движение, може да се стигне до възпаление на обвивката им и тя да набъбне. По този начин се получава натиск върху сухожилията, а това води до ограничаване на движението им.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!