Холестеролът е в основата на всички инфаркти! Сега е моментът да се отървете от него с тази програма!

Предлагаме ви програмата „По-здрави“, която е 12-седмичен план за действие чрез който ще промените начина си на живот така, че холестеролът да намалее.

Част първа

Обикновено след покачването на дадена стойност следва нейното понижаване. В случая с повишения холестерол трябва да редуцирате нивата му, ако се стремите да намалите риска от инсулт или инфаркт. Въпросът обаче е как да го постигнете.

Ако сте изправени пред този проблем (а това най-вероятно е така, щом четете тази статия), не сте сами. Много хора страдат от последствията на това състояние. Дори ако не сте изследвали нивото на холестерола си, ако сте с наднормено тегло или не се движите достатъчно, почти сигурно е, че сте в рисковата група.

Ако при изследване се е установило, че имате повишени нива на холестерола, може би са ви посъветвали да спазвате определен хранителен режим, да се движите повече и да приемате медикаменти. Вероятно обаче не са ви информирали по-конкретно кои храни да увеличите и кои да избягвате. Знаете ли, че ядките например са много полезни за артериите или че яйцата не спадат към вредните продукти?

Възможно е да не са ви казали, че борбата със стреса може да стимулира организма да прочисти кръвта от холестерола или че някои хранителни добавки предотвратяват инфаркт. Бъдете предпазливи да не се подведете по неточна или остаряла информация. Например, ако храната е прекалено бедна на мазнини, това всъщност може да влоши състоянието ви, тъй като ще повиши нивото на триглицеридите (описани подробно по-нататък) и ще понижи нивото на т. нар. „добър“ холестерол — той всъщност предпазва от инфаркт.

Програмата „По-здрави“ представлява 12-седмичен план за действие, чрез който ще промените начина си на живот така, че да намалите нивото на холестерола.

Необходимо е леко да коригирате някои от придобитите през годините навици и най-вече онези, които най-вероятно са допринесли за възникването на този проблем при вас. Именно това е в основата на програмата „По-здрави“. Просто като замените кравето масло със зехтин или пропуснете мазните свински наденички за закуска (поне през повечето дни), само за няколко седмици ще понижите холестерола си с 5—10%. Това означава, че ще сте с 10—20% по-малко застрашени от инфаркт. Ако просто добавите боб към менюто си или консумирате богати на влакнини зърнени храни, нивото на холестерола ви ще се понижи до такава степен, че ще намалите наполовина риска от сърдечносъдови заболявания.

След 12 седмици спазване на програмата при повечето хора се наблюдава понижаване на холестерола. И не само това — всичко, което правите през този период (консумирате повече плодове, зеленчуци и богати на влакнини храни, увеличавате физическата активност и усвоявате умения за релаксация), ще подсили също съпротивителните ви сили срещу всякакви заболявания, като се започне от високо кръвно налягане и се стигне до диабет и рак. Нито един медикамент не може да ви предложи тези странични ползи. Преди да пристъпите към изпълнение на програмата обаче, е необходимо да се запознаете по-отблизо с основния проблем: холестерола.

Игра с числа

Повечето хора знаят, че натрупването на холестерол в артериите създава предпоставки за настъпване на инфаркт. Но ако се върнем сто години назад, ще видим, че тогава за холестерола изобщо не се е говорело. Всъщност увредените артерии са непознато състояние чак до началото на XX в. През 1910 г. Уилям Ослър (лекар с канадски произход, живял между 1849 и 1919 г. и често наричан бащата на съвременната медицина) описва заболяването ангина пекторис (наричано още стенокардия или гръдна жаба) — болезнени спазми в гръдния кош, причинени от затруднен приток на кръв към сърцето поради запушени артерии — като рядко срещано и твърди, че за пръв път се е сблъскал с такъв случай късно в практиката си. Днес почти всеки общопрактикуващ лекар, а да не говорим за кардиолог, е до болка запознат с това заболяване. Ангина пекторис се счита за сигурен знак за наличието на коронарна болест на сърцето (КБС).

Голяма част от познанията ни за това смъртоносно заболяване дължим на жителите на градчето Фрамингам в щата Масачузетс, САЩ. Годината била 1948, кипял разгарът на следвоенния подем в икономиката, на пазара масово навлизали големите търговски центрове (молове), ходенето пеша било заменено от шофирането на автомобили като основно средство за придвижване, пушенето се превърнало в модерно занимание, а менюто, включващо печени пържоли, се считало за възможно най-изисканата вечеря. През тази година американски здравни специалисти избрали града, за да им помогне да научат повече за нарастващото разпространение на сърдечносъдовите заболявания.

В онези дни изразът „рисков фактор“ е бил непознат. Хората не са знаели, че хипертонията или високият холестерол могат да доведат до сърдечносъдови заболявания, нито са били наясно с факта, че тези рискови фактори могат да бъдат повлияни.

В изследването във Фрамингам се включват над 10 000 жители, включително и децата на първите 5209 здрави жители, записали се за участие, като това се превръща в едно от най-важните медицински проучвания в историята. Освен до изброените по-горе изводи, то води и до други важни разкрития, като:

• връзката между диабета и КБС
• определянето на хранителния режим и затлъстяването като рискови фактори за КБС
• откритието, че високите нива на „добрия“ HDL-холестерол намаляват риска от смъртност
• определянето на хомоцистина, аполипопротеин Е и липопротеин (а) като евентуални рискови фактори за сърдечносъдови заболявания

Всички тези теми се разглеждат подробно по-нататък в статията.

Холестерол: истини и заблуди

ЗАБЛУДА Холестеролът е изцяло вреден.

ИСТИНА Всички бозайници се нуждаят от холестерол, за да оцелеят.

ЗАБЛУДА Високият холестерол е опасен.

ИСТИНА Невинаги холестеролът е опасен – причина за безпокойство има, когато съотношението между „добрия“ и „лошия“ холестерол е неблагоприятно и е съчетано с други фактори като наднормено тегло, обездвижване и фамилна обремененост.

ЗАБЛУДА Хората, които получават инфаркт, имат висок холестерол.

ИСТИНА Високият холестерол е значителен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, но и хора с нормален или дори нисък холестерол могат да развият сърдечносъдово заболяване и да получат инфаркт.

ЗАБЛУДА Ако искате да понижите нивото на холестерола си, трябва да се откажете от съдържащите холестерол храни.

ИСТИНА Съдържащият се в храната холестерол формира само малка част от холестерола в кръвта – много по-голям процент се синтезира в организма от приеманите чрез храната наситени мазнини. В действителност черният дроб изработва много повече холестерол, отколкото приемате. Ето защо намаляването на постъпващия с храната холестерол може да окаже незначителен ефект.

ЗАБЛУДА За поддържане на оптимални нива на холестерола трябва да се избягва консумацията на яйца.

ИСТИНА Според редица изследвания консумацията на 1-2 яйца дневно оказва незначителен ефект върху хората с нормален холестерол.

ЗАБЛУДА При спазване на бедна на мазнини диета и усилено физическо натоварване холестеролът ще се понижи.

ИСТИНА Поради генетичните особености при някои хора нивото на холестерола няма да може да се понижи достатъчно само чрез промени в начина на живот, независимо колко стриктно се спазват. При тези случаи ще е необходим и прием на медикаменти.

ЗАБЛУДА При младите хора не се среща висок холестерол.

ИСТИНА Научните изследвания сочат, че в артериите, снабдяващи сърцето с кръв, може да се образуват плаки още след 15-16-годишна възраст. При хората на възраст между 20 и 30 години лекарите препоръчват кръвни изследвания, когато в семейството се срещат случаи на висок холестерол.

Какво всъщност представлява холестеролът?

Въпреки че през последните години за холестерола се говори предимно с отрицателен знак, сам по себе си той не е вреден. Представлява мека, жълтеникава, подобна на восък субстанция, която се среща в клетъчните стени и мембрани в целия организъм, включително в мозъка, нервите, мускулите, кожата, черния дроб, червата и сърцето. Той е само един от няколкото видове мазнини (липиди), които организмът произвежда. Без достатъчно холестерол ние не бихме могли да живеем.

Човекът се нуждае от холестерол, за да произвежда полови хормони (като естроген, прогестерон и тестостерон), витамин D и жлъчни киселини, подпомагащи усвояването на мазнините. Въпреки това за тази цел е необходимо сравнително малко количество. То се образува в организма от наситените мазнини. И организмът ви (черният дроб, червата и дори кожата) го синтезират в големи количества.

„Добрият“, „лошият“ и „най-лошият“

При нормални стойности холестеролът не е вреден за здравето, но ако нивото му се повиши прекомерно, може да създаде неприятности. Нещата обаче не са толкова прости. Както може би вече знаете, съществува полезен и вреден холестерол. Именно стойностите на всеки един вид са от огромно значение за вероятността от развитие на КБС.

На практика не самият холестерол е полезен или вреден за здравето, а „превозното средство“, чрез което той се придвижва през кръвта. Холестеролът наподобява восъчна субстанция, ето защо той, подобно на капка олио в чаша, не може да се смесва с кръвта. За да навлезе в клетките и тъканите на организма, където е необходим, той се свързва с протеини и така образува специални „превозни“ вещества, наречени липопротеини. Можете да си ги представяте като мехурчета, приличащи на подводници, които пренасят холестерол из организма. Някои от тези „подводници“ не нанасят вреда; други обаче крият рискове.

LDL: липопротеини с ниска плътност

Липопротеините с ниска плътност, наричани още LDL-липопротеини, LDL-холестерол или ЛНП, са основният ни враг. Те пренасят по-голямата част от холестерола в кръвта (75—80%), като го отлагат в клетките, включително в артериите. Там тези частици допринасят за образуването на плака, която води до стесняване на артериите. Това намалява количеството на кръвта, която може да премине през тях, като в същото време ограничава и стигащото до сърцето количество кислород.

Някои видове LDL-липопротеини са по-опасни от други. LDL-частиците с по-малки размери и по-висока плътност увреждат по-силно кръвоносните съдове, тъй като те по- лесно преминават през вътрешната обвивка на съда и се прикрепят към съдовата стена.

Повечето хора не знаят какъв вид LDL-липопротеини имат, тъй като изследванията за установяването им са скъпоструващи и сложни. Ако вече страдате от коронарна болест на сърцето или в семейството ви се срещат много такива случаи, вероятно ще ви насочат към кардиолог за по-подробни изследвания. Независимо от вида на LDL-липопротеините целта е винаги една и съща: да се намали концентрацията им.

Идеалното количество LDL-липопротеини зависи от индивидуалното здравословно състояние и от останалите рискови фактори за КБС (вж. Трета глава). Но ако сте мъж на възраст над 45 години или жена над 55 години и не страдате от коронарна болест на сърцето, диабет, високо кръвно налягане, не сте пушач и в семейството ви не се срещат случаи на преждевременно развитие на КБС, вашият холестерол може да се разглежда по следния начин (нивата се измерват в милимолове на литър mmol/l) или ммол/л):

Ниво на LDL и оценка

под 2,0 ммол/л  – оптимално

2,1 – 2,5 ммол/л  – близо до оптималното

2,6 – 3,0 ммол/л – граничещо с високо

3,1 – 3,9 ммол/л  – високо

над 4,0 ммол/л – много високо

Концентрацията на LDL-холестерола се влияе от безброй фактори — телесно тегло, дали сте пушач или не, фамилната обремененост и дори стреса, на който сте подложени. От значение е и хранителният режим, особено видовете мазнини, които консумирате (вж. Четвърта глава).

HDL: липопротеини с висока плътност

Липопротеините с висока плътност, познати още като HDL-липопротеини, HDL-холестерол или ЛВП, са „добрите герои“, т. нар. „кошчета за отпадъци в кръвта“. Те обикновено пренасят около 20—25 % от холестерола в кръвта, като го превозват далеч от тъканите към черния дроб, който го изхвърля (като жлъчни киселини или непроменен в червата). Най-общо казано, колкото по-високи са нивата на ЛВП в кръвта, толкова по-малка е концентрацията на „лошия“ холестерол.

Научните изследвания показват, че при всяко повишаване на нивото на HDL-липопротеините с 1 %, рискът от инфаркт намалява с 3—4%. Само за сравнение, спад от 1% в LDL-липопротеините понижава риска от инфаркт само с 2%. HDL-липопротеините имат толкова благотворно въздействие, че в големи количества те могат да осигурят достатъчна защита и да компенсират влиянието на други рискови за сърцето фактори като диабет и наднормено тегло.

От друга страна, ниските нива на HDL сочат към други проблеми. Например много хора с нисък HDL-холестерол имат високи нива на други опасни липиди като триглицериди и остатъчни липопротеини (разгледани по-нататък). Това е така, тъй като по-малкото количество на HDL означава по-ограничен потенциал за „разчистване“ на LDL-холестерола. Пониженият HDL-холестерол може също да е симптом за инсулинова резистентност и метаболитен синдром (вж. Втора глава)

Ниво на HDL и оценка

1,0 ммол/л   – ниско (рисково)

1,0 – 1,6 ммол/л  – средно (неутрално)

Над 1,6 ммол/л  – високо (предпазващо)

Тютюнопушенето, наднорменото тегло, липсата на спорт и богатият на въглехидрати хранителен режим (над 60% от приеманите калории) допринасят за намаляване на HDL-xoлестерола. Същия ефект има и генетичната предразположеност към нисък HDL-холестерол. Около половината от случаите на проблеми с HDL-холестерола се дължат на ге нетична обусловеност. Жените са в по- благоприятна позиция, тъй като при тях обикновено HDL-холестеролът е по-висок, отколкото при мъжете. Според някои лекари обаче при жените тези по-високи нива са необходими, за да поддържат здравето си и се счита, че жените трябва да се стремят дори към по-високи стойности на HDL-холестерола, отколкото обичайно препоръчваните 1,6 ммол/л.

Какво трябва да бъде нивото на холестерола ви?

При обичайните изследвания на холестерола се отчита нивото на LDL- и HDL-липопро- теините, както и на две други съставки — липопротеините с много ниска плътност (VLDL) и триглицеридите, които се разглеждат по-нататък в статията. Всички те съставляват цялостната картина на холестерола в организма.

Според здравните специалисти безопасното ниво на холестерол в организма е 4 ммол/л или по-малко (референтните стойности са 4,0—5,2), като нивото на LDL-холестерола трябва да е под 2 ммол/л. Хората с риск от сърдечносъдово заболяване трябва да се стремят към общ холестерол под 5 ммол/л и LDL-холестерол под 3 ммол/л.

Жизненоважното съотношение

Това, което е по-важно от самото количество на общия, LDL- или HDL-холестерола, е съотношението между полезния и вредния холестерол в кръвта. Показателите за LDL- и HDL-холестерола сами по себе си не са достатъчни. Хората, които консумират бедна на животински мазнини храна, обикновено имат ниско ниво на HDL-холестерол, въпреки че при тях има незначителен риск от сърдечносъдови заболявания.

Съществуват няколко начина, по които лекарите измерват съотношението между различните видове холестерол в кръвта. Първият се състои в отчитане на съотношението между общия холестерол и HDL-холестерола. Можете да го изчислите, като разделите общото ниво на холестерола на HDL-холестерола. Така ако общият ви холестерол е 6,0, а нивото на HDL-холестерола е 1,5, то съотношението е 4:1. Приемливото съотношение е под 5:1, въпреки че още по-добро ниво е под 4,5:1 при мъжете и 4:1 при жените (във фертилна възраст). Идеалното съотношение е 3,5:1.

LDL-, VLDL- и IDL-холестерол

Стойностите на холестерола, който не е HDL, е друг важен показател за цялостния риск от сърдечносъдови заболявания. Важно е обаче да следите нивата не само на LDL-холестерола. Въпреки че през последните години усилията са насочени предимно към понижаване на LDL-холестерола, съществуват няколко други типа липопротеини, като IDL (липопротеини със средна плътност) и VLDL (липопротеини с много ниска плътност), които също оказват влияние върху здравето на сърдечносъдовата система. Един нов показател и акцент при лечението е измерването на холестерола, без да се включва HDL.

Това означава общия холестерол без HDL- холестерола или сумата от LDL-, VLDL- и IDL-холестерола.

Ако страдате от сърдечносъдово заболяване изследването на стойностите на LDL-VLDL- и IDL-холестерола може да помогне да се предвиди рискът от инфаркт или ангина пекторис и да се определи най-подходящото лечение. „Въпреки че се счита за вреден,

LDL-холестеролът не е виновен за всичко — казва д-р Вера Битнер от университета в Алабама. — Той е от голямо значение, но е по-важно да се определи нивото и на VLDL- и IDL-холестерола, поне при пациентите със сърдечносъдови заболявания.“

Повечето хора не са запознати със стойностите на VLDL- и IDL-холестерола, но това не е от значение, тъй като за момента всичко необходимо за определяне на риска от коронарна болест на сърцето е нивото на общия и на HDL-холестерола. Ако тези показатели са в норма, няма основание да се правят по-подробни изследвания (освен ако не страдате от коронарна болест на сърцето или имате тежка фамилна обремененост от сърдечносъдови заболявания). Ако обаче имате повишени стойности на общия, LDL- и/или VLDL- и IDL-холестерола, тогава е необходимо да се изследвате допълнително.

Дадени са стойности колко трябва да е LDL и колко трябва да е холестеролът без HDL:

Под 3,0ммол/л       под З,5ммол/л

под 2,5 ммол/л       под 3,0 ммол/л

под 2,0 ммол/л       под 2,5 ммол/л

Добрите и лошите

В артериите ви се води битка.LDL-липопротеините са атакуващият враг, а HDL-липопротеините отбраняват крепостта си. Ако съотношението между двете сили е благоприятно, вие печелите – няма да се образува плака. Такъв е принципът на действие. Липопротеините с много ниска плътност (VLDL), образувани в черния дроб, се пренасят през кръвния поток, където отделят триглицериди за използване от клетките; по време на този процес се получават липопротеините с ниска плътност. HDL-липопротеините, синтезирани в черния дроб, се придвижват през кръвообращението в търсене на липопротеини с ниска плътност. HDL-частица се слива с липопротеин с ниска плътност и го „отваря“ чрез механизъм на „ключ и ключалка“, за да отнеме част от холестерола му. Тогава HDL-липопротеинът пренася холестерола обратно към черния дроб и го изнася извън кръвообращението.

Други видове липопротеини

Освен HDL, LDL и VLDL, учените откриват и други видове липопротеини, които имат връзка с риска от коронарна болест на сърцето. Те не се изследват при стандартните тестове на холестерола, но повечето са включени в пълния липиден профил.

Момчето с оранжеви сливици

Недалеч от крайбрежието на американския щат Вирджиния се намира остров Танжер, където местните жители използват като транспортно средство колички за голф, говорят на чудат староанглийски диалект, три четвърти от населението носи едно и също фамилно име от общо четири срещани на острова, а риболовът е основно препитание. Преди около 40 години остров Танжер попада във фокуса на лекарите, когато 5-годишно момченце заболява, а симптомите са оранжеви сливици, много ниски стойности на HDL-холестерол и уголемени черен дроб и далак. Тъй като има необичайно ниски нива на HDL, то не е било в състояние да изхвърли достатъчно холестерол от организма си, което става причина за оранжевите сливици (холестеролът е жълтеникав на цвят).

Оказва се, че момчето страда от генетично заболяване, засягащо преноса на холестерола в организма, наречено танжерска болест. До момента в света са реги-стрирани само 40 такива случая. През 1999 г. учените откриват гените, причиняващи това заболяване, както и друго, не толкова тежко състояние, което също води до нисък HDL-холестерол. Хората, страдащи от танжерска болест, имат увреждане на гена, който кодира белтък, подпомагащ освобождаването на клетките от излишния холестерол. Откриването му може да доведе до по-добро разбиране на връзката между HDL-холестерола и сърдечносъдовите заболявания, вероятно дори да подпомогне създаването на нови медикаменти, регулиращи нивото на HDL-холестерола.

Хиломикрони

Вероятно дори не сте чували за този вид липопротеини, тъй като учените едва сега започват да разбират ролята им като рисков фактор при КБС. Хиломикроните обаче дават началото на всички останали видове липопротеини. Когато се храните, мазнините от приеманата храна преминават през храносмилателната система и попадат в червата. Там епителните клетки на тънкото черво ги преобразуват в малки капчици мазнини и белтъчини, които съдържат холестерол и триглицериди. Тези капчици са всъщност хиломикроните.

Те напускат храносмилателната система и попадат в кръвообращението, където се сблъскват с ензими, под чието действие се разграждат на хиломикронови остатъчни частици. Тези частици продължават придвижването си към черния дроб, където се преобразуват в холестерол и триглицериди. Причината статините, основният клас медикаменти, предписвани за понижаване на холестерола (като зокор, лескол и сортис), да не са много ефикасни за намаляване на триглицеридите е, че те не действат върху хиломикроните, които са основното транспортно средство за триглицеридите (вж. Осма глава за повече информация за статините). Учените още не са наясно коя е причината за това, но колкото по-високи са нивата на хиломикроновите остатъчни частици в кръвта, толкова повече расте рискът от КБС. Някои медикаменти за понижаване на холестерола като иполипид (гемфиброзил) и други фибрата понижават хиломикроните; добавките с рибено масло (вж. Пета глава) — също. Няма целеви стойности за хиломикроните: тъй като те съществуват за кратък отрязък от време, тяхната концентрация в кръвта не е постоянна.

Липопротеин (a)

Липопротеин (а), познат също като Lp (а), се среща само в кръвта на таралежите, на някои маймуни и при хората. Той е съставен от малка сърцевина от LDL-холестерол, заобиколена от леплив протеин (апопротеин А). Поради тази причина Lp (а) притежава лепкавост, която може да доведе до образуване на кръвни съсиреци и до формиране на запушваща артериите плака. Също така той пречи на съсиреците да се разреждат и така увеличава опасността от блокиране на притока на кръв към мозъка или сърцето. Въпреки че Lp (а) пренася само малка част от холестерола, повишените му стойности са много по-силен показател за КБС, отколкото останалите, като например LDL-холестерола.

При хора с висок липопротеин (а) рискът от развитие на КБС през следващите десет години е със 70% по-висок, отколкото при хора с нормални показатели, особено при жените. Според изследването във Фрамингам стойности над 0,8 ммол/л са удвоили риска от инфаркт при 3000 жени.

Въпреки че няма официални референтни стойности за Lp (а), според изследванията при нива над 0,8 ммол/л рискът от сърдечносъдови заболявания при повечето хора нараства. Жителите на Африка обаче правят изключение; при тях нивото обикновено е два или три пъти по-високо, отколкото при азиатците и европейците.

Ако имате наследствена обремененост от сърдечносъдови заболявания, особено ако сте жена близо до или след менопаузата, добра идея е да изследвате нивото си на Lp (а).

За съжаление малко са стъпките, които можете да предприемете, за да промените стойностите му. За разлика от другите видове холестерол, количеството на Lp (а) в кръвта се определя най-вече от наследствеността, ето защо то почти не се повлиява от медикаменти и промяна в хранителния режим. Това обаче не означава, че не е нужно да сте информирани за стойностите му. Ако имате високи нива на липопротеин (а), придружени от друг рисков фактор за КБС като тютюнопушене или наднормено тегло, бихте могли да се опитате да понижите още повече LDL-холестерола или да внесете допълнителни промени в начина си на живот.

Аполипопротеини

Както споменахме по-рано, холестеролът не може да се придвижва из организма, без преди това да се свърже с протеини, които служат като „превозни средства“. Различните видове холестерол се съчетават с различни видове протеини: HDL-холестеролът се свързва с аполипопротеин А, наричан още аро (а), а LDL-холестеролът — с аполипопротеин В, или аро (b). Ето защо не е изненадващо, че недостигът на аро (а) и излишъкът на аро (b) са причина за безпокойство.

При мащабно проучване сред хора, претърпели инфаркт, се разкрива, че ниските нива на аро (а) и високите на аро (b) повишават четворно вероятността от възникване на по-вторен инфаркт. Тази комбинация може да е опасна и за хора, които не са получавали инфаркт. Учените считат, че нивото на аполипопротеините би могло да предскаже вероятността от настъпване на инфаркт дори по-добре, отколкото стойностите на LDL- или HDL-xoлестерола.

Вероятно в бъдеще лекарите ще започнат да разчитат повече на стойностите на тези протеини, за да определят риска от КБС. В момента обаче тези изследвания са сравнително нови, скъпоструващи и неизползвани в обичайната практика — така че не очаквайте да ви предложат такъв тест; той не се включва и в стандартния пълен липиден профил. Изключение се прави, когато имате високи стойности на триглицеридите: те могат да затруднят правилното анализиране на холестерола, който не е от тип HDL, ето защо високото ниво на аро (b) може да се окаже решаващ фактор, който да определи дали лекарят ще ви предпише медикаменти. Аро (b) може да бъде много точен показател за сърдечносъдовия риск при жени, които имат повишени триглицериди. Нормалните граници за аро (а) са между 2,6—5,2 ммол/л при жените и 2,5—4,7 ммол/л при мъжете. За аро (b) оптималните стойности са между 1,3—2,7 ммол/л при жените и 1,3—2,9 ммол/л при мъжете.

Холестерол и инсулт

През лятото на 2002 г. беше публикувано мащабно изследване, което разкрива ролята на повишения холестерол при мозъчния инсулт. Учени от университета в Тел Авив, Израел, наблюдават 11177 пациенти с КБС в продължение на 6-8 години. С повишаването на нивото на общия и LDL-холестерола се покачва и вероятността пациентите да получат исхемичен инсулт, при който притокът на кръв към мозъка се блокира от съсирек в кръвта. Според американско изследване съществува връзка между високите нива на триглицеридите и мозъчния инсулт при болни от сърдечносъдови заболявания. Триглицеридите правят кръвните клетки по-лепкави, което повишава риска от образуване на съсиреци.

Холестерол на частици

Друга изучавана форма е холестеролът на частици, наричан RLP-C. Това всъщност са липопротеини, съдържащи най-голямото съотношение между триглицериди, хиломикро- ни, хиломикронови остатъчни частици, VLDL-липопротеини, VLDL-остатъчни частици и липопротеини със средна плътност (IDL). Те представляват същински огнища за развитие на сърдечносъдови заболявания.

При научно изследване в Япония учените измерват нивата на общия холестерол, LDL- и HDL-холестерола, триглицеридите, Lp (а) и RLP-C в кръвта на 208 пациенти, от които 57 са с повишен холестерол, а 151 — с нормален. Те откриват, че лошото съотношение между RLP-C и HDL-холестерола при пациенти с цялостно оптимални стойности на холестерол има връзка със стесняването на коронарните артерии. Това е много добър пример защо за предпазването от сърдечносъдови заболявания невинаги е достатъчно да имаме добри стойности на общия холестерол. За момента все още не съществуват масово достъпни за пациентите тестове за RLP-C, въпреки че това вероятно ще се промени, тъй като все повече научни изследвания разкриват ролята му в кардиологичните заболявания.

Триглицериди

Системното преяждане води не само до напълняване. Когато приемате повече калории, отколкото се нуждаете, организмът преобразува излишните в мазнини, наречени триглицериди, и ги изпраща за складиране в мастни клетки. Въпреки че триглицеридите не са вид холестерол, подобно на него те са мазнини в кръвта, наричани още липиди. И те се съдържат в липопротеиновите мехурчета, които пренасят холестерола, така че е почти невъзможно да ги разглеждаме поотделно.

Обичайно в кръвта трябва да има ниско количество триглицериди. Ако те са над 5,2 ммол/л от 8 до 10 часа след последното хранене, тогава имате проблем. Колкото по-високо е нивото на триглицеридите, толкова повече от тях се пренасят към черния дроб, където се преобразуват в LDL- и VLDL-липопротеини, които, както казахме по-рано, значително допринасят за развитието на КБС.

Преди лекарите смятаха, че повишеното ниво на триглицериди в кръвта не е достатъчна причина за поява на атеросклероза или КБС, но днес вече не са толкова сигурни. В мащабно изследване в Германия, при което в продължение на осем години са наблюдавани 4849 мъже на средна възраст, се разкрива, че концентрацията на триглицеридите, независимо от нивата на HDL- или LDL-холестерола, може да се приеме като самостоятелен рисков фактор за КБС. Разбира се, рискът от инфаркт или друг инцидент, свързан с коронарната болест на сърцето, се покачва още повече, когато при мъжете са наблюдават едновременно високи нива на триглицериди, висок LDL- и нисък HDL-холестерол.

Триглицеридите могат да бъдат опасни поради няколко причини. Богатите на триглицериди липопротеини също съдържат холестерол, ето защо повишените стойности на триглицериди могат да са знак за настоящи или бъдещи проблеми, свързани с LDL-холестерола. При високи нива на триглицеридите се покачва рискът LDL-липопротеините да предизвикат поражения в стените на коронарните артерии, задействайки поредица от събития, които могат да доведат до коронарна болест на сърцето. Любопитен е фактът, че според научните изследвания повишените триглицериди представляват много по-сериозна опасност за сърдечносъдовото здраве при жените, отколкото при мъжете. Обикновено нивото на триглицеридите се покачва, ако пушите, консумирате много алкохол, страдате от затлъстяване, водите заседнал начин на живот, преминавате през менопаузата или приемате твърде много прости въглехидрати (захар и бяло брашно). Заболявания като диабет тип 2, бъбречни и чернодробни болести, хипотиреоидизъм, както и генетична предразположеност, могат да увеличат риска от повишено количество триглицериди.

Ако за вас не се отнася нито един от тези фактори, нивото на триглицеридите ви вероятно е под 1,13 ммол/л. Но ако е обратното, стойностите могат да се повишат до 1,7—2,26 ммол/л. Ако са над 2,26 ммол/л, може би страдате и от генетична предразположеност.

Изследване на холестерола

Ако лекарят ви реши, че се нуждаете от изследване на холестерола, ще се наложи да дадете кръвна проба. Резултатите стават готови почти веднага или се изпращат за лабораторен анализ. Те могат да бъдат повлияни от инсулт, хирургична операция, инфекция, загуба на тегло, бременност или промяна в обичайния ви начин на хранене, ето защо може да се наложи да изчакате няколко седмици, докато възвърнете нормалното си състояние, за да можете да направите изследванията. Стандартният тест отчита общия холестерол и HDL- холестерола. Ако лекарят ви счита, че са необходими по-подробни изследвания, ще ви помолят да не се храните 12—14 часа, преди да ви вземат кръв за пълен липиден профил. Ако се изследвате като частен пациент, можете да си направите и допълнителни тестове.

Вече съществува и изследване на холестерола през кожата. Одобрено е в САЩ през юни 2002 г., наречено е „Холестерол 1, 2, 3“ и е първият в света неинвазивен (т. е. без убождане с игла) тест за холестерол. Прави се за 3 минути, като отчита количеството холестерол в кожата на дланта и може да се извърши в кабинета на общопрактикуващия лекар. Според клиничните изследвания чрез него и с помощта на определяне на останалите рискови фактори се получава точна оценка на риска от сърдечносъдови заболявания. Върху дланта се слагат две капки течност. Химичните вещества в нея реагират с холестерола върху кожата и променят цвета си; след това цветът им се разчита с помощта на портативен уред четец. В България все още не е въведен.

Какво е нужно да знаете за холестерола и за другите компоненти на кръвта, за да разберете какъв риск от сърдечносъдови заболявания съществува при вас и как да го понижите? Това зависи от няколко фактора. За много хора ниският риск означава, че лекарят им не е препоръчал изследване на холестерола; при други е достатъчен базов тест за нивото на холестерола. При трети ще са необходими по-подробни изследвания – лекарят ви ще определи точно какви.

Бъдете предпазливи при бързите прегледи

Ако са ви направили бързо изследване на холестерола и показателите са високи, не изпадайте в паника. Вместо това си запазете час при лекар. При необичайни или високи резултати при първо изследване трябва да го повторите. Най-точният липиден профил се получава, когато последното хранене е било поне осем часа преди вземането на кръвната проба, за предпочитане преди 12-14 часа. До статьчно е да изпиете чаша кафе със захар и мляко, за да се получат неточности в резултатите.

Развитие на сърдечносъдовите заболявания

Не е нужно да запомняте всички подробности за различните видове холестерол, а само най-важното: ако нивата на холестерола ви са над нормата, тогава рискът от сърдечносъдови заболявания при вас е повишен. Самият процес, при който холестеролът нанася увреждания, е много сложен.

Надвиснала опасност

Всички клетки притежават рецептори или „вратички“, през които LDL-холестеролът навлиза в тях. Ако в кръвта има твърде много холестерол, клетките произвеждат по-мал ко рецептори, за да се предпазят от „удавяне“ в холестерол. Това на свой ред води до повишаване на количеството на холестерола в кръвта. Част от него се връща в черния дроб, за да се изхвърли от организма чрез HDL-липопротеините, но друга остава в кръвта. Ако се задържи там твърде дълго, той се окислява. Освен това част от него навлиза в артериалните стени, където има още по-голяма вероятност да се окисли.

За да разберете процеса на окисляване, си представете метален стол, оставен навън: след време той ръждясва. Най-общо казано, същото се случва и с клетките в организма, когато са атакувани от свободните радикали — нестабилни молекули, които увреждат клетките. Свободните радикали са страничен продукт на почти всеки физиологичен процес, в който участва кислород. А причината, поради която холестеролът в кръвта невинаги се окислява, се дължи на предпазващите вещества, наречени антиоксиданти, чиято функция се съдържа в самото им наименование (антиоксидантите се разглеждат подробно в следващите глави).

Вашият организъм притежава система за неутрализиране на окисления холестерол, като изпраща специализирани бели кръвни телца, наречени моноцити, за да го поглъщат. Ако обаче количеството на окисления холестерол е много голямо, моноцитите не могат да се справят със задачата. Те придобиват вид на разпенена вода и оттам получават наименованието „пенести клетки“. Събират се в стените на кръвоносните съдове, където стават опасни и започват да произвеждат свободни радикали, които допълнително окисляват холестерола. В резултат се образува тънък мастен слой — нежеланата плака. Това е първият стадий на атеросклерозата (втвърдяване на артериите). Към края на живота си всеки човек, независимо от начина на живот и хранене, ще страда най-малкото от ниска степен на увреждане на кръвоносните съдове. А в резултат на затлъстяването и липсата на движение дори деца под 10-годишна възраст могат да бъдат засегнати.

Децата и холестерола

Никога не сте твърде млади, за да имате повишен холестерол. Много от децата се хранят нездравословно, като в менюто им се включват пържени ястия, чипс, бургери, пици и крайно недостатъчно плодове и зеленчуци. Обаче въпреки че отскоро се препоръчва подрастващите младежи да се изследват за висок холестерол, днес децата се тестват само ако в семейството им има случаи на наследствено нарушение в липидната обмяна. Появата на висок холестерол в ранна възраст е знак за необходимостта от специализирано лечение.

Механизмът на сърдечносъдовите заболявания

Вероятно представата ви за появата на сърдечносъдово заболяване е като за прост процес, при който холестеролът се прилепва към стените на артериите и ги запушва, като в последния етап ги затваря максимално. На практика нещата протичат съвсем различно и доста по-сложно.

1. Необходими условия

Излишните LDL-частици в кръвта се вклиняват в артериалните стени. Към мястото бързо се насочват бели кръвни телца, наречени моноцити. Те се прилепват към свързващите молекули и биват подмамени в артериалната стена от химични агенти, наречени хемокини. След като веднъж проникнат в стената, моноцитите поглъщат LDL-частиците. Но ако наличието на LDL-холестерол е твърде високо, моноцитите се пренапълват и се превръщат в пяна. Тези т. нар. „пенести клетки“ се натрупват върху стената на кръвоносния съд, образувайки впоследствие тънък слой мазнина. Това е първият етап от образуването на артериалната плака.

2. Стеснена артерия

С натрупването на плаката в артериалната стена се образува издатина, която стеснява артерията в този участък. Представете си тази издатина като рана. Организмът се опитва да я предпази, като образува върху нея твърдо покритие (капаче), наподобяващо коричка на рана. Ако плаката спре да се увеличава, това капаче може да я направи стабилна, като така вероятността да се наруши намалява. Но ако плаката продължи да нараства, то изтънява, отслабва и има вероятност да се пръсне.

3. Плаката се откъсва

Защитното капаче може да се разруши и от произвежданите от пенестите клетки възпалителни химични вещества, които го разяждат. Всеки натиск в зоната на плаката (вероятно предизвикан от учестен сърдечен пулс или високо кръвно налягане, причинени от емоционално напрежение или усилие) може да доведе до нейното разкъсване. Щом съдържанието й се изхвърли в кръвта, организмът изпраща сигнал за тревога, който задвижва реакция на съсирване. Ако артерията бъде запушена от съсирек, в резултат ще последва инфаркт.

Стесняване на артериите

В един момент цялата тази смесица от холестерол, пенести клетки и други остатъци се натрупва в съдовата стена и намалява нейния лумен. Изпълнената с холестерол издутина прилича на образувалата се върху инфектирана рана гной. Точно както при тези рани, белите кръвни телца бързо се насочват към увреденото място, за да образуват твърда защитна обвивка. Междувременно издутината продължава да расте и в крайна сметка става толкова голяма, че стеснява артерията, като така намалява притока на кръв и следователно количеството кислород и хранителни вещества, стигащи до сърцето. Ако сърцето не получи достатъчно богата на кислород кръв, може да почувствате стягащо усещане в гърдите. То се нарича стенокардия (ангина пекторис). Обикновено това се получава по време на физическа активност, защото тогава сърцето има нужда от повече кислород.

Предупредителни знаци за сърдечносъдово заболяване

Не бива да се пренебрегват описаните тук симптоми на сърдечносъдово заболяване.

Стенокардия – Усещане за стягане, натиск или болка, което се появява при физическо усилие или напрежение и изчезва при покой. Обикновено се усеща в гърдите, гърлото, горната част на корема или ръцете.

Затруднено дишане – Трудности в дишането при натоварване, покой или по време на сън.

Оток – Подуване в глезените, обикновено в края на деня.

Неравномерен сърдечен ритъм – Енергичен, учестен или неравномерен пулс.

Умора – Намалена способност за физическа активност, лесна уморяемост.

Припадъци – Внезапна загуба на съзнание или замаяност

Разкъсване на плаката

За да разберете следващия етап, представете си буен планински ручей. Той отмества встрани всички камъни и растения по пътя си, като ги запраща надолу по течението. Същото може да се получи в кръвоносните съдове. При циркулирането си кръвта може да откъсне защитното покритие върху плаката, подобно на премахването на коричката върху рана. Колкото по-голям участък заема плаката, толкова по-голяма е вероятността да се разкъса. Също така видът на LDL-холестерола, от който е изградена, може да играе роля в лекотата, с която тя се пръска; според най-новите проучвания много малките и плътни LDL-липопротеини правят плаката по-ронлива.

Щом плаката се разкъса, към изложената й на въздействия повърхност се прилепват кръвни плочици (тромбоцити) и така изцяло блокират преминаването на кръвта през кръвоносния съд и предизвикват инфаркт или инсулт (или ако това запушване настъпи в артериите, отвеждащи към краката, причиняват периферна артериална недостатъчност).

За съжаление понякога преди инфаркт може да не се проявят никакви предупредителни симптоми за проблеми със сърцето, особено при жените. Някои хора усещат стягане в гръдната област, но други откриват, че имат проблем едва когато попаднат в болница, прикрепени към медицинска апаратура, и научат от надвесената над тях медицинска сестра, че са претърпели инфаркт. Ето защо е изключително важно да сте запознати с рисковите фактори като висок холестерол и да направите всичко необходимо да се предпазите.

Изследване на артериите

Ако при вас са налице стенокардия или няколко рискови фактора за сърдечносъдови заболявания, можете да си направите поредица от изследвания, за да разберете дали страдате от запушване на коронарните артерии.

Електрокардиограма

В това изследване, познато като ЕКГ, към гръдния кош се при-крепят електроди, които могат да отчетат неравномерен сърдечен ритъм или поражения след инфаркт и да определят дали сърцето ви се снабдява с достатъчно кръв и кислород. ЕКГ на стреса Това е електрокардиограма, която се прави, докато пациентът се движи по бягаща пътека. Препоръчва се, когато лекарят подозира или иска да елиминира вероятността от сърдечносъдово заболяване.

Методи за образна диагностика

Чрез тях се определя дали имате увредени артерии и ако е така, колко сериозно е състоянието ви. Първите два метода са сравнително познати, но не се използват широко при определяне нивата на холестерола в момента; вторите два са все още запазена територия на частните медицински центрове и на някои специализирани клиники.

Радиоизотопна диагностика В кръвта на пациента се инжектира радиоактивно багрило и със специален апарат се заснемат сърцето и артериите при преминаването на веществото през тях.

Ехокардиограма

При този тест вместо багрило или рентгенови лъчи се използват ултразвукови вълни, за да се получи картина на сърцето, при която се визуализират всякакви увреждания в сърдечния мускул или аномалии в кръвообращението. Компютърна томография Съвременен вариант на рентгенографията; апаратът за компютърна томография прави подробни снимки на сърцето от различни ъгли, като предоставя образ на напречното сечение.

Магнитен резонанс

С помощта на магнитно поле и радиовълни апаратът за магнитен резонанс регистрира енергийните сигнали, отделяни от атомите, изграяздащи клетките на организма. Магнитният резонанс може да отчита кръвотока в артериите, предоставяйки информация за запушени кръвоносни съдове.

Сърдечна катетеризация (ангиография)

При това инвазивно изследване се извършва вкарване на пластмасова тръбичка с дебелината на молив през артерия в слабините.

В тръбичката се вмъква катетър, насочен към сърцето, който навлиза в коронарна артерия. След това се инжектира контраст на йодна основа и с помощта на специален апарат се правят снимки за регистриране на запушвания.

ЕВСТ – Този сложен тест отчита калцирането на артериите, което е евентуален показател за КБС

Какво представлява изследването ЕВСТ?

С помощта на електроннолъчевата компютърна томография (ЕВСТ) лекарите изследват артериалните стени за калциеви отлагания; голямата концентрация на калций свидетелства за уплътнение на съдовата стена (атеросклероза). При хората със симптоми на КБС степента на артериално калциране е по-силен предупредителен знак за риск от инфаркт, отколкото повишеният холестерол, възрастта, семейната предразположеност, диабетът, високото кръвно налягане или тютюнопушенето. Дори при пациентите без симптоми изследванията показват, че калцирането е знак за коронарна болест на сърцето и демонстрират необходимостта от незабавни мерки. При електроннолъчевата компютърна томография се използва стационарен електронен сноп, който е съчетан с детектор с висока резолюция; при друг вид изследване, наречено MSCT, се използва движещ се сноп рентгенови лъчи и детектори, за да се създаде поредица от двуизмерни образи през тялото.

Въпреки това остава спорен въпросът дали тези изследвания превъзхождат многократно други, много по-евтини диагностични методи. Ако например пациентът има повишен холестерол, високо кръвно налягане и диабет, той нуждае ли се от компютърна томография, за да стане ясно, че попада във високорискова група?

И ако няма налице никакви рискови фактори за сърдечносъдови заболявания (с други думи холестеролът и кръвното налягане са в нормални граници, пациентът не страда от диабет и не е пушач), нужно ли е да се прави компютърна томография, за да се установи, че е здрав?

При хора, в чиито семейства има множество случаи на коронарна болест на сърцето, но самите те на пръв поглед не спадат към рискова група, компютърната томография може да е от полза, за да се разкрият скрити проблеми. Друга вероятна полза от компютърната томография е, че така пациентите могат да видят със собствените си очи увредените артерии и това може по-силно да ги мотивира да предприемат стъпки за промяна в начина си на живот.

Изводът е, че това изследване е полезно за предсказване на бъдещо състояние и помага за изясняване на риска от КБС. Не е ясно обаче кои точно пациенти трябва да се подложат на него и дали е финансово оправдано.

Щом наличието на плаки бъде установено, те трябва да бъдат стабилизирани, за да се предотврати инфаркт. Но много по-добре е изцяло да предотвратим образуването им. За значителна степен на атеросклероза се говори, когато 60% от повърхността нададена коронарна артерия е покрита с плака. Ако нивото на холестерола ви е 4 ммол/л, може да не натрупате такива отлагания и до 80-годишна възраст. Но ако холестеролът ви е 8 ммол/л, може да достигнете това ниво и преди да навършите 40 години.

Холестеролът обаче не е единственият фактор, обуславящ развитието на сърдечносъдови заболявания. Рискът от такива проблеми значително се покачва вследствие и на други фактори като възпаления, високо кръвно налягане и дори болестотворни микроорганизми. Те са разгледани във втората глава.

Продължение – Още рискови фактори – част втора

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!