От поведението на хлапетата и тийнейджърите можем да определим какви дефицити имат
С псувни, обиди и груби думи те искат да привлекат внимание към себе си. Това вероятно означава, че не се чувстват ценни и значими. Повечето не знаят как да се припознаят с нещо позитивно и градивно и да го използват така, че да изпъкнат. Умеят да впечатляват чрез псувни, конфликти, агресия и игри в интернет. Това е начинът им на общуване. Едва ли не те си казват „здравей“, като се обиждат и се нагрубяват. И следващата стъпка е да се ритнат или да се плеснат, вместо да се прегърнат.
Агресивното общуване не бива да се стимулира. По-ефикасно ще е, ако обиденото или бито дете запази хладнокръвие и се опита да парира агресията. С жест или като каже на другото: „Ти сигурно се чувстваш слаб, за да ми посегнеш. Не ти се сърдя, явно и на теб ти е трудно. По друг начин не можеш ли да се обърнеш към мен? Може би така искаш да привлечеш вниманието ми?“
Една твърда дума тушира страстите и може да отклони вниманието в друга посока. „Какъв ти е проблемът с мен? Нещо те дразня ли? Можем да се разберем по мъжки.“ В подобна ситуация трябва да се наблегне на емоциите, а не да се правят квалификации. И това може да се отиграе у дома с родителите. Децата трябва да реагират, но и да знаят къде да спрат.
Те не приемат родителите да им казват „мълчи си, не реагирай“, защото това е удар по „аза“. Детето има потребност да реагира на побойника, да не се превръща в жертва в очите на околните. От друга страна, то очаква родителска подкрепа и трябва да я получи, пише списание „За жената“.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!