Тук са изброени симптомите на множествената склероза!

Множествената склероза (МС) е хронично дегенеративно заболяване на централната нервна система (ЦНС). ЦНС обхваща главния и гръбначния мозък. Нервите от ЦНС са покрити със защитен слой, наречен миелинова обвивка. Миелинът поддържа нерва здрав и подобрява неговата проводимост.

При множествената склероза нервите постепенно изгубват миелиновата си обвивка вследствие на възпаление. Честите възпаления и разрушаването на обвивката водят до втвърдяване (склероза), което нарушава способността на нерва да предава импулси. В крайна сметка засегнати биват и самите нерви. Тъй като нервната система контролира и координира множество функции на тялото, болните от МС постепенно

губят много свои функции, включително паметта, зрението, говора и двигателните си възможности.

Множествената склероза е хронично дегенеративно заболяване, от което страдат 350 000 души само в Съединените щати (2,5 милиона души по света). При повечето пациенти болестта се диагностицира за първи път между 20 и 40 години. Заболяването обаче може да се прояви още на 12 години или чак на 50. Жените се разболяват от МС по-рано от мъжете. Освен това жените боледуват по-често. Представители на бялата раса боледуват от МС по-често от другите раси.

Причини и симптоми

Причините за множествената склероза все още са неизвестни, но се анализират множество фактори. В САЩ диагнозата се поставя на два пъти повече бели хора, отколкото на чернокожи или на хора от латиноамерикански произход. Най-слабо засегнати са азиатците. Има известно единодушие, че за развитието на множествената склероза вероятно допринасят следните фактори:

– Наследственост. При роднините на хора, болни от МС, вероятността те също да се разболеят е 1 към 50, а при хората, които нямат роднина, страдащ от множествена склероза, вероятността е 1 на 1000. Ако на един от еднояйчните близнаци е поставена диагноза МС, вероятността другият близнак също да се разболее е 1 към 3.

Нови изследвания сочат, че няколко автоимунни заболявания, включително множествената склероза, имат обща генетична връзка. С други думи, болните от МС вероятно имат общи гени с членове на семейството, които страдат от други автоимунни заболявания, като системен лупус (вълчанка), ревматоиден артрит и други.

– Вирусна инфекция. Повечето болни от МС имат високи нива на антитела към дребна шарка и други болести. Затова множествената склероза може да се окаже закъсняла имунна реакция на тялото към вируси като този на дребната шарка. Изследване от 2001 г. показва също, че вирусът на Ебщайн-Бар, причиняващ мононуклеоза, увеличава риска от МС.

– Автоимунна реакция. Учените знаят, че множествената склероза е автоимунно разстройство, болест, при която тялото атакува собствения си миелин, сякаш е чуждо вещество. Чрез изследванията е установено кои имунни клетки са отговорни и какво ги активира, но все още не се знае каква е причината имунната система изобщо да започне такава атака.

– Географското местоположение. Страните от умерения пояс (над 40°) като Северна Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия регистрират много по-висок процент болни от МС, отколкото тропическите страни. В Съединените щати хората, които живеят под 37-ия паралел, развиват МС в съотношение 57-78 случая на 100 000 души, а онези, които живеят над тази линия, показват съотношение от 110-140 случая на 100 000 души.

– Хранителният режим. Изследванията показват, че хората, при които рискът от развитие на множествена склероза е по-висок, обикновено консумират много млечни продукти и животински мазнини. И обратно, в държави като Япония хората консумират по-малко млечни продукти, но много риба, богати на соя храни и семена, които са добър източник на основни мастни киселини. Недостигът на есенциални мастни киселини вероятно допринася за развитието на това заболяване.

Диагноза

За да определят дали даден пациент е болен от множествена склероза, лекарите често разчитат на критериите на Шумахер:

– Симптомите на пациента говорят за неврологично увреждане на повече от едно места.
– Симптомите на пациента са се влошавали в продължение на повече от шест месеца.
– Има поне две събития (всяко с продължителност повече от един ден), между които има най-малко един месец.
– Неврологичният преглед на пациента показва аномални функции на централната нервна система.
– Симптомите показват увреждане на бялото вещество в ЦНС.
– Пациентът е на повече от 10, но на по-малко от 50 години.
– Пациентът няма инсулт, лупус или друго заболяване със сходни симптоми.
Диагнозата на пациента се поставя, когато симптомите отговарят на критериите на Шумахер и когато неврологичният преглед, ЯМР (ядрено-магнитният резонанс) и лабораторните изследвания потвърдят съответните аномалии. През 2001 г. комисия, свикана от Националното дружество по множествена склероза, описва нови критерии за диагностициране на МС – първото им осъвременяване от двайсет години. Новите критерии официално препоръчват ЯМР и очертават как лекарите трябва да използват резултатите от изследвания като анализа на гръбначномозъчната течност.

Признаците на МС се различават съществено по своята интензивност, сила и продължителност. Сетивните симптоми са първият предупредителен признак. Много пациенти съобщават за размазване на цветовете, неясно зрение или двойно виждане и временна слепота. Засегнати са и обонянието, слухът, осезанието и вкусът. Болните усещат мускулна слабост и трудност при ходене, както и мускулни спазми и изтръпване, сковаване или бодежи (мравучкане по кожата), наречени парестезии. С напредването на заболяването често се наблюдава внезапна частична или пълна парализа на ръцете и на краката, както и затруднен и неясен говор, треперене по време на движение и слаб слух. Мисловните функции също са засегнати. Болните не са способни да се концентрират или да помнят така добре, както преди. Често изпадат в депресия. Възможно е да се смеят или да плачат неконтролируемо. С влошаване на състоянието си губят контрол над функциите на тялото. Състоянието на някои пациенти се влошава от горещото време. В такива периоди помагат студените вани или климатизирането на помещението. Наблюдават се периоди, наречени ремисии, когато симптомите на заболяването изчезват. Ремисиите могат да бъдат пълни или частични.

Въпреки наличието на рядка и бързо прогресираща разновидност на МС, която може да бъде и фатална дори за броени дни или седмици, множествената склероза по-скоро влошава качеството на живота, отколкото засяга неговата продължителност. Повечето пациенти биха могли да очакват още десетилетия живот след поставянето на диагнозата. Мнозина успяват да продължат да водят относително нормално съществуване поне 20 години след началото на болестта, но някои се инвалидизират само броени месеци след началото на заболяването. Освен това болните от МС често се обездвижват и прекарват повечето време в инвалидна количка, поради което са изложени на опасността от типични за инвалидите заболявания, като инфекции в пикочните пътища, кожни язви, пневмония или белодробна емболия (кръвен съсирек в белия дроб), освен страничните ефекти от предписаните лекарства.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!