МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Увреждане на нервните влакна, водещо до изтръпване, мускулна слабост и други симптоми.

Множествената склероза (МС) се причинява от увреждане на тъканния слой, изолиращ нервните влакна в главния и гръбначния мозък. Заболяването се развива главно в периода между края на 20-те и началото на 30-те години от живота, като по-често се засягат жените. Съществуват четири клинични форми на МС:

Доброкачествена МС. В около 20% от случаите заболяването протича с малък брой леки пристъпи, без да води до трайна инвалидизация на пациента.

Пристъпно-ремитентна МС. При около 25% от случаите се наблюдават тежки пристъпи, траещи 24-48 часа, последвани от период на възстановяване. Пристъпите се появяват повторно, на неравномерни интервали, без да се влошават.

Първично-прогресираща МС. В около 15% от случаите заболяването постепенно се влошава. В някои случаи симптомите се стабилизират, но не отзвучават напълно.

Вторично-прогресираща МС. В около 40% от случаите се наблюдават периодични пристъпи (подобно на пристъпно-ремитентната форма) без влошаване на симптомите, последвани от прогресивно влошаване на заболяването.

Кои са причините?

Множествената склероза е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените клетки на организма. Това причинява възпаление, увреждащо миелиновата обвивка на нервните влакна, водещо до втвърдяване (склероза) на нервите и забавяне на нервните импулси към мускулите.

Не е известно нито какво точно предизвиква тази реакция (въпреки че тя би могла да бъде отключена от вирусна инфекция), нито защо някои хора са по-податливи на заболяването от други. По-често са засегнати живеещите в Северна Европа, северните части на САЩ, Южна Австралия и Нова Зеландия, така че факторите на околната среда вероятно имат значение.

Какви са симптомите?

Заболяването обикновено започва с прояви на изтръпване, бодежи и мускулна слабост. В началото тези симптоми могат да траят само няколко дни и след това да настъпи подобрение. В хода на болестта може да се появят нарушения в зрението, загуба на равновесие и координация, мускулна слабост, затруднен говор, лесно настъпваща умора, нарушен контрол на тазовите резервоари и дезориентация.

Диагноза и методи на лечение

Ако симптомите сочат към множествена склероза, лекарят може да назначи неврологични изследвания и ЯМР, за да провери за наличието на възпаление и увреждане на нервните влакна.

Съществуват различни лекарства, които могат да забавят развитието на болестта. Към тях спада бетаинтерферонът, за който се счита, че потиска действието на Т-лимфоцитите – вид бели кръвни клетки, участващи в автоимунния възпалителен процес, който стои в основата на множествената склероза. Този медикамент може да намали честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентната и вторично-прогресиращата форма на МС. Друго лекарство, т.нар. глатирамерацетат, също потиска действието на Т-лимфоцитите. В някои случаи обаче тези медикаменти нямат ефект.

Към методите на лечение, помагащи на болните по-лесно да понасят симптомите на заболяването, спадат физиотерапията и ерготерапията за укрепване и отпускане на мускулите и подобряване на подвижността, болкоуспокояващите средства и миорелаксантите, както и кортикостероидите, потискащи възпалението.

Изгледите за развитието на болестта зависят от клиничната форма на МС, прогресията на болестта и ефекта от лечението. Повечето пациенти с МС живеят, макар и инвалидизирани, в продължение на 20 и повече години. Заболяването няма ефект върху продължителността на живота.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!