Раковите клетки се нуждаят от ферментирала храна, за да живеят
Днешният човек предлага в изобилие ферментирали отпадъци. Те отлежават в тялото и съвсем естествено се превръщат в развъдник на болести и храна за болестотворните организми. Има все повече доказателства, че ограничаването на калориите (с около 15% по-малко калории, отколкото трябва за един ден) може да помогне за превенцията и за лечението на рака. След 24 часа глад започват да гладуват и негъвкавите ракови клетки, тъй като липсва тяхното гориво (глюкоза), докато нормалните здрави клетки, които са гъвкави, може да използват гориво от други източници (например мазнини). Това се нарича кетоза.
Преди много векове източните мъдреци и лечители са казали, че за да е здрав човек трябва да яде по-малко. Презадоволеният човек днес трябва да да се ограничи още повече, за да бъде не само по-здрав, но и по-дълголетен.
Вече е доказано, че ограничаването на калориите забавя стареето при животните. За хората това не може да се докаже поради пречки от етичен характер. Но със сигурност важи и за тях. Тънкостта тук е в разликата между недохранване и недояждане. Първото е вредно – системно лишава организма от важни вещества и от това той боледува и крее.
А недояждането е друго: да спреш да ядеш далече преди да се усетиш сит; да посягаш към храна само когато си наистина гладен, а не от скука, за разтуха, от нерви или „за компания“; да спреш да ядеш, когато „вече не си толкова гладен“, а не когато „вече си се натъпкал“. Има поговорка, че „пиршеството е в първия залък“. Той е най-вкусен, а с всеки следващ насладата от храната се топи. Икономистите наричат това „закон за намаляващата пределна полза“.
Затова човек трябва да спира да яде навреме. А това ще рече – доста преди да се е нахранил. Последния залък – този, с който обирате чинията, оставете неизяден.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!