Ако имате такива симптоми, вероятно страдате от ревматизъм!

Ревматизмът е заболяване, което възниква като усложнение на нелекувана или неправилно лекувана стрептококова инфекция на гърлото и горните дихателни пътища. Той причинява възпаление на тъканите и може да доведе до сериозно увреждане на сърдечните клапи, ставите, централната нервна система и кожата.

Ревматизмът е рядко срещано заболяване в САЩ, въпреки че през 90-те години на XX век имаше епидемии в Ню Йорк и щата Юта. Болестта е по-често срещана в развиващите се страни, където е водещата причина за сърдечни заболявания. В някои страни са засегнати 1-2% от децата.

Макар точната причина за появата на ревматизъм да остава неясна, той обикновено следва след инфекция на горните дихателни пътища със стрептококи от група А. Тези бактерии са свързани с редица сериозни състояния, включително с некротичния фасциит и синдрома на токсичния шок. През 1997 г. в САЩ бяха установени около 9700 случая на инвазивни болести, свързани със стрептококи от група А. Ревматизмът може да се прояви у хора от всяка възраст, но най-често се среща при деца между 5 и 15 г. Бедността, лошите условия на живот и недостатъчните медицински грижи увеличават вероятността от заболяване.

Първоначалното стрептококово възпаление на горните дихателни пътища се лекува с 10-дневен курс с орални антибиотици. Когато обаче се появи инфекция на гърлото без симптоми или пациентът не изпълни предписаното лечение, съществува около 3% вероятност той да развие ревматизъм. Другите видове

стрептококови инфекции (например на кожата) не представляват риск от ревматизъм.

Причини и симптоми

Съществуват две различни теории за начина, по който бактериалната инфекция на горните дихателни пътища може да доведе до ревматизъм. Според едната от тях, подкрепена от относително по-малко научни доказателства, бактериите произвеждат токсин, който преминава в кръвообращението и повлиява и други системи на организма. Повече са изследванията в подкрепа на теорията, според която заболяването се причинява от взаимодействието между антителата, предназначени да се борят със стрептококите от група А, и тъканите на сърцето. Тялото произвежда имунни клетки (антитела), предназначени да откриват и унищожават определени чужди организми, нахлули в тялото. Антителата успяват да „разпознаят“ бактериите, тъй като на повърхността си последните имат специални маркери, наречени антигени. Поради сходството между антигените на стрептококите от група А и тези на собствените клетки на организма антителата понякога атакуват „свои“ клетки, най-вече тези на сърдечния мускул.

През 2002 г. учени обявиха, че са открили генома (генетичния материал) на стрептококите от група А, виновни за развиването на острия ревматизъм. Това ще помогне да се определят факторите в щама, които му позволяват да победи защитните сили на организма.

Интересно е да отбележим, че при някои семейства се наблюдава по-голяма склонност към ревматизъм, отколкото при други. Това може да се свърже и с теорията, че е възможно да имат антигени повече сходни с тези на стрептококовите от останалите хора.

Симптомите на ревматизма обикновено започват да се проявяват около една до шест седмици след възпалението на гърлото. Част от тях са умора, повишена температура, болки в стомаха и повръщане. В около 75% от случаите един от първите симптоми е артритът. Ставите и най-вече тези на глезените, коленете, лактите и китките се зачервяват, загряват и подуват, като добиват лъскав вид и са силно болезнени. За разлика от много други форми на артрит симптомите невинаги се проявяват симетрично (напр. едновременно да се засегнат лявата и дясната става). Болката често се придвижва от една става към друга. Този вид артрит рядко поразява пръстите на ръцете и краката или гръбначния стълб. Ставите стават толкова чувствителни, че дори докосването на чаршафите и дрехите причинява неимоверна болка.

При около 10% от всички пациенти с ревматизъм се наблюдават специфични неволеви движения и емоционална нестабилност (в миналото това бяха около 50%). Болният усеща промени в координацията, които се забелязват първо при писането на ръка. Ръцете и краката започват да треперят неконтролируемо; пада индивидуалният праг на гнева и тъгата. Този симптом се нарича хореа на Сиденхайм.

Забелязват се различни кожни изменения. Често (особено при пациенти, които получават и сърдечни проблеми вследствие на болестта) се развива обрив, наречен еритема маргинатум – розови петна, които понякога се сливат едно с друго, но няма сърбеж. Появяват се и подкожни възли с размера на грахово зърно, които са твърди на пипане, без да са болезнени. Наблюдават се най-често над колянната и лакътната става, както и около гръбнака.

Най-тежкото последствие от ревматизма е т.нар. панкардит (от пан – пълен, цялостен, и кардит – възпаление на сърцето). Панкардитът (ревмокардит) представлява възпаление, което засяга всички части на сърцето, включително вътрешния слой на стената (ендокард), „торбичката“ (перикард) и самия сърдечен мускул (миокард). Уврежданията на сърцето, причинени от ревматизма, имат сериозни дългосрочни последици. Често се засягат сърдечните клапи (които позволяват на кръвта да тече само в една посока и само в определения момент от цикъла на изпомпване), което може да доведе от връщане на кръв в обратна посока или невъзможност кръвта да премине през лошо движеща се клапа. Увреждането на клапа („порок“) води до пренапрягане на сърцето. То може да не успява да изтласква достатъчно кръв в кръвоносната система. Около 40-80% от всички пациенти с ревматизъм развиват някаква форма на ревмокардит. Уврежданията на сърцето обаче могат да се проявят месеци или години след ревматичния пристъп и зависят и от това дали пристъпът ще се повтори. Тежестта на пораженията върху сърцето често е свързана с броя на ревматичните пристъпи.

Диагноза

Първото описание на диагностичните критерии за ревматизъм е съставено от Уилям Чийдъл през 1889 г. по време на една агресивна епидемия в Лондон. През 50-те години на XX век Т. Дъкет Джоунс създава списък с „големи“ и „малки“ критерии (симптоми) на ревматизъм. Според него диагнозата „ревматизъм“ може да бъде поставена при наличието на два „големи“ или един „голям“ и два „малки“ критерия. И в двата случая трябва да бъде доказано, че пациентът е страдал от стрептококова инфекция.

„Големите“ критерии са:
– Кардит;
– Артрит;
– Хореа;
– Подкожни възли;
– Еритема маргинатум.
„Малките“ критерии са:
– Повишена температура;
– Болка в ставите (без действителен артрит);
– Електрични изменения в сърцето (определени чрез измерване на електрическите характеристики на функционирането на сърцето чрез т.нар. електрокардиограма (ЕКГ));
– Установено наличие на определени протеини в кръвта, които се произвеждат в началния стадий на възпалението или инфекциозното заболяване.

Извършват се изследвания за претърпени скорошни инфекции със стрептококи от група А. Може да се вземе намазка от гърлото, за да се види дали бактериите се размножават, както и да се провери за наличието на стрептококи. Чрез кръвни изследвания може да се установи дали са налице антитела, произвеждани в отговор на стрептококова инфекция. С ЕКГ могат да се установят аномалии в работата на сърцето. Понякога се назначава и ехокардиография – ултразвуково изследване, с което се прави преглед на клапите, функциите и структурата на сърцето.

Лечение

Макар да няма доказано ефективно алтернативно лечение за самия ревматизъм, някои неконвенционални методи помагат на пациентите да се справят със симптомите и последствията от заболяването, като облекчават болката и подобряват работата на сърцето. Съществуват различни алтернативни терапии в случай на ревматоиден артрит:

– Масаж – използват се леки, внимателни движения, за да се стимулира кръвообращението във и около ставите.

Високотехнологичен уред за масаж

– Ароматерапия – есенциалните масла често се съчетават с масажа. Използват се предимно розмарин, бензое, немска лайка, камфора, хвойна и лавандула. За детоксикация и намаляване на възпалението се прилагат масла от кипарис, резене, лимон и гаултерия.
– Акупунктура – с малки игли се стимулират определени точки за успокояване на болката.
– Остеопатия – препоръчват се разтягане и точкова терапия, за да се подобрят движенията, както и краниофациален масаж (на черепа и лицето).

Алопатично лечение

Най-ефективното средство за борба с ревматизма продължава да бъде пеницилинът. Първото средство е десетдневен курс с орално приеман пеницилин или единична инжекция с пеницилин G. Необходимо е редовно да се приема известна доза пеницилин, за да се предотврати повторна проява. Това означава ежедневна малка доза пеницилин през устата или инжекция на всеки три седмици. Някои специалисти препоръчват този режим да се спазва в продължение на пет години или до навършването на 18-годишна възраст. Други предпочитат да продължат да лекуват само пациентите, на които предстои да бъдат често в контакт със стрептококи (учители, здравни работници), както и тези с установено заболяване на сърцето в резултат на ревматизъм.

Съществен въпрос представлява начинът на приемане на пеницилин през устата. За да се предотврати повторната поява на ревматичен пристъп, е необходимо да се приложи пълен курс на лечение с пеницилин, но за много пациенти се оказва трудно да спазват стриктен режим. Изследванията сочат, че затвърдената във времето практика на разделяне на дозата на три приема дневно е излишно сложна. Лекарството има същия ефект и при разделяне на дозата на два приема дневно. И двата метода могат да бъдат прилагани в домашни условия.

Състоянието на артрит обикновено бързо се подобрява от аспирин или други противовъзпалителни медикаменти (напр. ибупрофен). Тези средства успешно лекуват и лекия кардит, но по-тежките му случаи изискват лечение със стероиди. Съществуват различни лекарства срещу неволните движения (хорея), включително диазепам в по-леките случаи и халоперидол – в по-тежките.

Очаквани резултати

Дългосрочната прогноза за пациента с ревматизъм зависи преди всичко от това дали ще развие кардит. Това е единственото проявление на ревматизма с трайни последствия. При пациентите без кардит или с лек кардит прогнозите са отлични. При тези с по-тежък кардит съществува риск от сърдечна недостатъчност, както и от бъдещи проблеми със сърцето, които понякога налагат смяна на клапата чрез хирургична интервенция.

Превенция

Първоначалната превенция на ревматизма се състои в навременно оказване на медицинска помощ. Ако пациентът страда от възпалено гърло повече от 24 часа, придружено от висока температура, той трябва непременно да потърси консултация с лекар. Лечението на стрептококовата инфекция с подходящи антибиотици обикновено предотвратява развитието на ревматизъм. Предпазването от повторна поява на ревматичен пристъп означава продължително приемане на антибиотици, понякога доживот. За да се избегнат усложнения на вече съществуваща болест на сърцето, причинена от ревматизъм, пациентът трябва да преминава специален курс на антибиотично лечение при всякакви процедури, при които е възможно навлизане на бактерии в кръвта (дори почистване на зъбен камък).

Заради повсеместното разпространение на стрептококови бактерии е трудно болестта да бъде изцяло заличена. Напредъкът в идентифицирането на генетичен маркер за предразположеност към заболяването и в изучаването на вирулентността на бактерията, причиняваща ревматизъм (способността й да побеждава защитните сили на организма), обаче може да помогне за откриването на ваксина. Освен това учените се стремят да разработят бърз тест за стрептококи, което би означавало по-ранно диагностициране и по-навременно лечение на инфекцията. През 1999 г. започнаха изпитания на ваксина срещу стрептококи от група А. Разработките бяха прекратени по-рано през 70-те години, когато деца, приемали експерименталната ваксина, развиха ревматизъм. През 1979 г. Федералната агенция по храните и лекарствата (ФАХЛ) забрани завинаги лицензирането на ваксини срещу стрептококи от група А – единствените под подобна възбрана. Впоследствие обаче ФАХЛ одобри клиничните изпитания, но така или иначе ще минат години, преди ваксината да бъде приета за употреба. Медиците от Националния институт по алергии и инфекциозни болести се надяват, че един ден такава ваксина ще има.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!