Максим Генчев е български актьор и режисьор, който нашумя около участието си в сериала „Седем часа разлика“ в ролята на Кирил Коцев. Роден е на 28 септември 1954 г. във Видин. Завършва Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в Пловдивския театър. Пазарджишкия театър. Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира и в Народния театър „Иван Вазов“, Военния театър. Театър „199“ и „Сълза и смях“. Има над 60 театрални роли с три национални награди през 1984 г., 1987 г. и 1989 г., както и номинация за „Аскеер“ през 1998 г. Има повече от 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали. Ето какво разказа за здравето си специално за в. „Доктор“ именитият актьор.
– Г-н Генчев, как сте със здравето напоследък?
– Напоследък се чувствам все по-добре, да не чуе дявол! Не пия много алкохол от години, старая се да се движа бос по земята, докато вървя след мотичката…
– Имали ли сте някакви здравословни проблеми скоро?
– Преди шест години получих някаква анемия от стрес и това ме „дистресна“. Накара ме да се замисля за някои банални неща от живота, на които никой не обръща сериозно внимание – като храна, почивка…
– Как открихте анемията си?
– Тя се прояви с отпадналост, липса на желание за работа и общуване и дълго спане. Случайно я „напипа“ тъща ми, която се изненада,че съм прекалено блед. Обърна внимание и на това, че и очната ми лигавица е лимонова на цвят. Двете с жена ми буквално ме замъкнаха на преглед. Кръвната ми картина не беше изобщо добра и ми изписаха инжекции с В12, като ми препоръчаха да се храня основно с бъбреци и дробчета. За щастие само след няколко седмици се оправих.
– Имали ли сте по-сериозни здравословни проблеми през годините?
– Нямам спомен да съм имал някакви трайни заболявания, а и НЯМАМ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, ЗА ДА СЕ РАЗБОЛЯВАМ. Единственото, което ме измъчва от години и е доста непредвидено, е дископатията – голямо тегло е, когато ти трябва здрав кръст! Но с мед и мас или с варен лук и ориз минава като на куче за три денонощия.
– Какво е като цяло впечатлението ви от българското здравеопазване?
– Лошо е, като обща картина. Специалистите все повече намаляват, а работещите тук лекари не всякога са „съсредоточени“. Защото дори и за най-лесната диагноза трябва всеки път да имат персонален подход. Но от друга страна, огромният брой страдащи е смазващ за тяхната трудоспособност.
– А какъв е опитът ви с българските лекари?
– Имал съм приятелка зъболекарка… Спешна и силна болка ме закара в частния й кабинет. За мой късмет тогава бях облечен в костюм и тя се влюби в него, затова и ми оправи пулпита бързо и качествено… Това е шега, разбира се. Пулпитът ми се беше появил от пломба на зъб, а аз имам доста пломби, но за сметка на това мъдреците ми са извадени. Сега през шест месеца задължително ходя на прегледи при лекаря ми. Аз имам много голяло уважение към можещите лекари, независимо дали работят у нас или в Германия, като д-р Бони Кирова, която е там. Тук съм се доверявал на д-р Семерджиев в МБАЛ „Доверие“, както и на д-р Нели Нешева за жена ми… Останах с превъзходни впечатления от тях!
– Ако се наложи, къде бихте искали да се лекувате – тук или в чужбина?
– Нямам представа къде бих предпочел, но силно се надявам да не се наложи да решавам този въпрос.
– ПОПАДАЛ СЪМ В АВСТРИЙСКА БОЛНИЦА С ТРАВМА ОТ ПАДАНЕ – нищо особено, но редът, дисциплината, мигновената реакция на специалистите там са наистина впечатляващи.
– Защо ви се наложи последно да посетите болница?
– Скоро си правих спермограма в болница „Вита“ и изследване на простата в МБАЛ „Доверие“.
– Имали сте някакви притеснения?
– Не, просто мисля, че всеки мъж над 50 години трябва непременно да си направи подобни изследвания за всеки случай. Все пак аз съм на 58 години, а връстниците ми упорито страдат от някакви заболявания на простатата. Затова реших да си направя пълни изследвания – в случай, че имам някакви нарушения, да мога да реагирам своевременно. За моя радост всичко е наред, но съм решил всяка година да си правя контролни прегледи и изследвания, защото с простатата шега не бива.
– Налагало ли ви се е да правите компромиси със здравето си?
– Не ми се е налагало. Господ ме е скроил здрав като цяло, но през младите години често съм пренебрегвал здравословния начин на живот – подлагал съм се на безсъние, претоварване в работата, лоша храна…
– А как предпочитате да се лекувате – с лекарства или с билки?
– Напоследък взимам превантивно антистенокардин, когато ми предстои работа, свързана с усилени физически действия, за да не ми се натоварва излишно сърцето – езда, бой, падане, рязко изправяне, тичане…все действия, свързани с кинопрофесията ми. Повечето ми внимание обаче е насочено именно към билките. Все още не знам коя за какво е точно, защото това е цяла планета от знания… Моят дядо имаше прозвището Билкаря. Той ми е оставил този интерес към природата и лечебната й сила, но за съжаление съм лаик. Билките са колкото полезни, толкова и опасни без нужните знания за тях. Затова предпочитам да се доверявам на аптекари, които знаят какво ми е необходимо според симптоматиката, която имам.
– Спазвате ли някаква диета или режим за хранене?
– Жена ми се грижи в кухнята ни да се приготвят храни с минимално количество мазнини, месо и никакво масло… Иначе аз рядко се заемам да готвя. Причината за това е, че винаги мога да се нахраня с пържени яйца и варен лук. Обожавам много и корейската салата „кимни“. ПОХАПВАМ ДОСТА ПЛОДОВЕ И ДОМАТИ Обичам мазни мръвки, люто, кисело и червени вина, но няма как… живее ми се още! Т.е., докато съм жив, предпочитам да съм здрав.
– Стараете ли се да поддържате здравословен начин на живот?
– Старая се максимално да спя, като задължително включвам времето от 23.00 ч. вечер до 06.00 ч. сутрин, както и следобед за около половин час. Храня се, когато съм гладен, но по малко и внимавам да не надвишавам 100 кг. Напоследък спортувам „смешни танци“ около час рано сутрин, но иначе съм по силовите спортове – не обичам кроса. На младини съм тренирал бокс, борба и лека атлетика. Сега преди филмова роля, когато е необходимо, тренирам същото, но на по-ниски обороти, разбира се…
– Какво ще рече „смешни танци“?
– Това означава да не се притесняваш да танцуваш както можеш – просто заради самата радост от движението в ритъм. Сега започвам снимки в турски сериал, като ролята ми е върху кон. Предстои ми да яздя в продължение на две години и това няма как да стане успешно без правилен начин на хранене, спорт и почивка.
– Кое е най-стресиращото в живота ви?
– Липсата на уважение без чест и достойнство нищо друго не може да ме радва.
– Какво мислите за цените на лекарствата у нас?
– Наистина са много непосилни, особено за пенсионерите у нас. Затова стискам зъби и помагам на родителите си както мога.
– Кое се отразява най-зле на здравето на българина според вас?
– Най-вече бедността и омразата. Атеизмът е пропил в съзнанието на българина и това е много тежък грях.
– Има ли някаква новост около вас?
– Винаги има новости. Все пак съм неспокоен в творческо отношение и това е смисълът на живота ми. В момента текат снимките на исторически турски сериал, който се казва „Ездачите“. Ролята ми е голяма, но не мога да кажа повече подробности около това. Правя и филми по български класически произведения – „Гераците“ беше първият, сега подготвям „Вампир“, а мечтата ми е да направя филм за Васил Иванов Кунчев – Левски! И каквото сабя покаже…
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!