Максим Генчев: Дископатията ме мъчи от години!

 

–          Г-н Генчев, как сте със здравето напоследък?

–          Напоследък се чувст­вам все по-добре, да не чуе дявол! Не пия много алкохол от години, старая се да се движа бос по земята, докато вървя след мотичката…

–          Имали ли сте някакви здравословни проблеми скоро?

–          Преди шест години получих някаква анемия от стрес и това ме „дистресна“. Накара ме да се замисля за някои банални неща от живота, на които никой не обръща сериозно внимание – като храна, почивка…

–          Как открихте анемията си?

–          Тя се прояви с отпад­налост, липса на желание за работа и общуване и дълго спане. Случайно я „напипа“ тъща ми, която се изненада,че съм прекалено блед. Обърна внимание и на това, че и очната ми ли­гавица е лимонова на цвят. Двете с жена ми буквално ме замъкнаха на преглед. Кръвната ми картина не беше изобщо добра и ми изписаха инжекции с В12, като ми препоръчаха да се храня основно с бъбреци и дробчета. За щастие само след няколко седмици се оправих.

–          Имали ли сте по-се­риозни здравословни про­блеми през годините?

–          Нямам спомен да съм имал някакви трайни забо­лявания, а и НЯМАМ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, ЗА ДА СЕ РАЗБОЛЯВАМ. Единственото, което ме измъчва от години и е доста непредвидено, е дископатията – голямо тегло е, когато ти трябва здрав кръст! Но с мед и мас или с варен лук и ориз минава като на куче за три денонощия.

–          Какво е като цяло впечатлението ви от българското здравео­пазване?

–          Лошо е, като обща картина. Специалистите все повече намаляват, а работе­щите тук лекари не всякога са „съсредоточени“. Защото дори и за най-лесната ди­агноза трябва всеки път да имат персонален подход. Но от друга страна, огромният брой страдащи е смазващ за тяхната трудоспособност.

–          А какъв е опитът ви с българските лекари?

–          Имал съм приятелка зъболекарка… Спешна и силна болка ме закара в частния й кабинет. За мой късмет тогава бях облечен в костюм и тя се влюби в него, затова и ми оправи пулпита бързо и качестве­но… Това е шега, разбира се. Пулпитът ми се беше появил от пломба на зъб, а аз имам доста пломби, но за сметка на това мъдреците ми са извадени. Сега през шест месеца задължително ходя на прегледи при лекаря ми. Аз имам много голяло уважение към можещите лекари, независимо дали ра­ботят у нас или в Германия, като д-р Бони Кирова, която е там. Тук съм се доверявал на д-р Семерджиев в МБАЛ „Доверие“, както и на д-р Нели Нешева за жена ми… Останах с превъзходни впе­чатления от тях!

–          Ако се наложи, къде бихте искали да се ле­кувате – тук или в чуж­бина?

–          Нямам представа къде бих предпочел, но силно се надявам да не се наложи да решавам този въпрос.

–          ПОПАДАЛ СЪМ В АВСТРИЙСКА БОЛНИЦА С ТРАВМА ОТ ПАДАНЕ – нищо особено, но редът, дисциплината, мигновената реакция на специалистите там са наистина впечатля­ващи.

–          Защо ви се наложи последно да посетите болница?

–          Скоро си правих спермограма в болница „Вита“ и изследване на простата в МБАЛ „Доверие“.

–          Имали сте някакви притеснения?

–          Не, просто мисля, че всеки мъж над 50 години трябва непременно да си направи подобни изслед­вания за всеки случай. Все пак аз съм на 58 години, а връстниците ми упорито страдат от някакви заболя­вания на простатата. Затова реших да си направя пълни изследвания – в случай, че имам някакви нарушения, да мога да реагирам своевре­менно. За моя радост всичко е наред, но съм решил всяка година да си правя контрол­ни прегледи и изследвания, защото с простатата шега не бива.

–          Налагало ли ви се е да правите компромиси със здравето си?

–          Не ми се е налагало. Господ ме е скроил здрав като цяло, но през младите години често съм пренебрег­вал здравословния начин на живот – подлагал съм се на безсъние, претоварване в работата, лоша храна…

–          А как предпо­читате да се лекувате – с лекарства или с билки?

–          Напоследък взимам превантивно антистенокардин, когато ми предстои работа, свързана с усилени физически действия, за да не ми се натоварва излишно сърцето – езда, бой, падане, рязко изправяне, тичане…все действия, свързани с кинопрофесията ми. Повечето ми внимание обаче е насоче­но именно към билките. Все още не знам коя за какво е точно, защото това е цяла планета от знания… Моят дядо имаше прозвището Билкаря. Той ми е оставил този интерес към природата и лечебната й сила, но за съ­жаление съм лаик. Билките са колкото полезни, толкова и опасни без нужните знания за тях. Затова предпочитам да се доверявам на аптека­ри, които знаят какво ми е необходимо според симпто­матиката, която имам.

–          Спазвате ли някак­ва диета или режим за хранене?

–          Жена ми се грижи в кухнята ни да се приготвят храни с минимално количе­ство мазнини, месо и никак­во масло… Иначе аз рядко се заемам да готвя. Причината за това е, че винаги мога да се нахраня с пържени яйца и варен лук. Обожавам много и корейската салата „ким­ни“. ПОХАПВАМ ДОСТА ПЛОДОВЕ И ДОМАТИ Обичам мазни мръвки, люто, кисело и червени вина, но няма как… живее ми се още! Т.е., докато съм жив, предпочитам да съм здрав.

–          Стараете ли се да поддържате здравосло­вен начин на живот?

–          Старая се максимално да спя, като задължително включвам времето от 23.00 ч. вечер до 06.00 ч. сутрин, както и следобед за около половин час. Храня се, кога­то съм гладен, но по малко и внимавам да не надвишавам 100 кг. Напоследък спорту­вам „смешни танци“ около час рано сутрин, но иначе съм по силовите спорто­ве – не обичам кроса. На младини съм тренирал бокс, борба и лека атлетика. Сега преди филмова роля, когато е необходимо, тренирам същото, но на по-ниски обо­роти, разбира се…

–          Какво ще рече „смеш­ни танци“?

–          Това означава да не се притесняваш да танцуваш както можеш – просто за­ради самата радост от движението в ри­тъм. Сега започвам снимки в турски се­риал, като ролята ми е върху кон. Предстои ми да яздя в продължение на две години и това няма как да стане успешно без правилен начин на хранене, спорт и почивка.

–          Кое е най-стресиращото в живота ви?

–          Липсата на уважение без чест и достойнство нищо друго не може да ме радва.

–          Какво мислите за цените на лекарствата у нас?

–          Наистина са много непосилни, особено за пен­сионерите у нас. Затова стискам зъби и помагам на родителите си както мога.

–          Кое се отразява най-зле на здравето на бълга­рина според вас?

–          Най-вече бедността и омразата. Атеизмът е пропил в съзнанието на българина и това е много тежък грях.

–          Има ли някаква но­вост около вас?

–          Винаги има новости. Все пак съм неспокоен в творческо отношение и това е смисълът на живота ми. В момента текат снимките на исторически турски сериал, който се казва „Ездачи­те“. Ролята ми е голяма, но не мога да кажа повече подробности около това. Правя и филми по български класически произведения – „Гераците“ беше първият, сега подготвям „Вампир“, а мечтата ми е да направя филм за Васил Иванов Кун­чев – Левски! И каквото сабя покаже…

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!