Как да контролираме детския гняв

Детският гняв представлява едно от най-трудните за преодоляване чувства, което обаче остава както и любовта – едно от най-важните. Това чувство ни мобилизира и ни подтиква да претендираме за най-различни неща и прикрива това, което чувстваме. Когато сме ядосани за нещо гневът е това, което ни помага да разрешим проблема.

Гневът е причината едно дете да претендира за място в играта, както и да реагира на несправедливо отношение. Въпросът обаче в този случай е как да успеем да накараме детето си да контролира гнева си без да стига до крайности. Защото е много важен начинът по който едно дете управлява и изразява гнева си. Несправедливостта, оскърблението, ниското самочувствие и страхът са най-обичайните причини, които карат едно дете да излиза извън кожата си от гняв. Обикновенно децата изразяват гнева си чрез агресия, която може да се проявява в:

• Физическо насилие: ритане, удряне, самоунищожително поведение, като например удряне на главата в стената.
• Словестна агресивност: плач, заплахи, дразнене.
• Психологическо насилие: като например, когато детето ви изнудва с фрази като „Няма да ям докато не умра”.

До три годишна възраст децата намират безброй причини да се ядосват /за щастие забравят бързо/. На тази възраст децата често се ядосват, защото искат да напавят едно, а всъщност могат нещо съвсем друго. И като не се осъществи желанието им да властват и да получат това, което искат те изразяват гнева си по различен начин.

Правилната реакция на родителите в такива случай трябва да е:

1. Ако детето е на възраст до 1 годинка, не трябва да му говорите силно, нито да го удряте. Просто го успокойте отвличайки вниманието му с някаква играчка.
2. На дете между 1 и 2 годинки, първо трябва да му изтъкнете причината поради, която е нервно, защото по този начин ще му помогнете да разбере как всъщност се чувства.
3. Ако детето ви е навършило две години и прекалява с гневното си поведение може да започнете с прилагането на кратки наказания: оставете го например да постой за малко в стаята си, докато осъзнае, че изблиците му ще имат последствия. Ако плаче силно не му обещавайте постоянно различни неща, защото така само засилвате желанието му да привлече вниманието ви т.е. лошото му поведение.
4. От три годишна възраст емоционалното развитие на детето позволява то да разпознае чувствата на другите, което означава, че е в състояние да разбере, кога мама е притеснена от белите му и кога е ядосана.
5. Около петата година децата започват разбират кое е правилно и кое грешно.
6. На възраст 6+ години децата вече разбират, че действията им ще имат последствия. На тази възраст детето започва да се социализира, тъй като започва училищният му живот.
7. Оттук нататък, когато го видите, че се ядосва се опитайте да му помогнете да разбере симптомите, които поражда гневът му, като учестено сърцебиене и задушаване. Обяснете му, че агресивното му поведение предизвиква страх у околните, а не уважение в резултат на което в един даден момент може да се окаже само без приятели.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!