Как да се предпазим от агресивната звукова среда? Защо високите децибели вредят на организма?
85 децибела е шумът, на който сте изложени, ако седящият до вас в метрото чува музиката, от уокмена ви.
20 децибела – спокойна градина
30 децибела – спалня
40 децибела – офис с тихи занимания
60-65 децибела – разговор
80 децибела – улица с голямо движение
85 децибела – рисково ниво! – лай на куче, шум от електрическа косачка
100 децибела – най-висока допустима стойност за уокмените
105 децибела – най-висока допустима стойност за концерти и дискотеки
120 децибела – праг на болката! автомобилно рали
130 децибела – излитащ самолет на 100 м от нас
И вкъщи, и на работното място, и на улицата ушите ни са подложени на непрестанен звуков тормоз. Разбира се, природата ги е сътворила така, че да могат да се справят до голяма степен с околния шум, но премине ли се границата от 85 децибела, те започват да се измъчват. А тази стойност може много лесно да бъде надхвърлена в днешната градска среда.
Най-много се говори за нарастващите слухови смущения при тийнейджърите, дължащи се на силната музика, която те слушат. Но малко хора знаят, че последствията са не само за ушите – продължителното излагане на силни шумове вреди на съня, крие рискове от повишено кръвно налягане и дори от депресия.
Ние не сме равни пред звуковата агресия – при някои хора прагът на поносимост се достига много по-бързо, отколкото при други. Различни фактори могат да определят това: обстановката, в която възниква звукът, личното състояние на умора и изнервеност, възрастта и др. Съществуват и културни различия. Европейците по градовете намират за непоносими съседските шумове, тъй като ги възприемат като навлизане в личния живот, а хората, които живеят сами или имат само едно дете, са още по-чувствителни към тях. Селското население пък лесно привиква към вибрациите, идващи от големите пътни артерии, но възприема зле звука от някой самотен мотоциклетист, преминаващ с трещене през населеното място.
Да бъдем реалисти – няма как да живеем под похлупак и звуковете на модерния живот да ни подминат. В нашите възможности обаче е да следим за звуковата среда, която се намира непосредствено около нас, и да предпазим ушите си от най-вредните елементи в нея.
Стрес за организма
Абсолютната тишина не съществува в природата. Шумът е необходим, защото ни информира или ни предупреждава за опасности. Но когато надхвърли границите на поносимостта, той може да увреди ухото, което представлява фин и крехък орган, а оттам да нанесе поражения на целия организъм.
Звукът преминава от външното към вътрешното ухо. При раждането на човека вътрешното ухо съдържа от 10 000 до 20 000 клетки, снабдени с реснички, реагиращи на звука. С възрастта ние губим известна част от тези клетки, като силните шумове благоприятстват този процес.
Слухът може да пострада внезапно от един брутален звук от 110 децибела, както и постепенно да бъде съсипван от продължително излагане на шумове, надхвърлящи 85 децибела. Танците с часове пред силните тонколони могат да доведат до тежки щети, защото степента на травмата зависи не само от силата, но и от продължителността на звуковото влияние. Ако след дълга нощ в дискотеката ушите ви са заглъхнали, не се колебайте да се консултирате със специалист.
Повечето смущаващи симптоми изчезват, след като дадем почивка на ушите си. Но ако звуковата агресия се повтаря периодично, рискът е постепенно намаляване на слуха. Контролирайте състоянието му при първите смущения, които почувствате – свистене, бучене или силна непоносимост към определени шумове. Болестите на ухото се третират с ефикасни лекарства, но за съжаление някои от тях не могат да бъдат излекувани.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Pingback: Грижа за ушите | ПО-КРАСИВИ
Pingback: Шумът стресира организма 2 | Лекува нет