Какво трябва да знаете за синдром на замръзналото рамо (адхезивен артрит)

Адхезивен артрит или капсулит, разговорно известен като синдром на замръзналото рамо, е възпалително заболяване

При синдром на замръзналото рамо е увредена капсулата на раменната става. В резултат на възпалителния процес в него възниква адхезия (слепване) на отделни участъци, което силно затруднява движенията на ръцете. Затова лекарите го наричат адхезивен артрит.

Адхезивният артрит има продължителен ход и може да доведе до трайна частична загуба на подвижност на ставите.

Раменната става е една от най-сложните стави в тялото. Тя включва костта на рамото, лопатката и ключицата

Тази става е и една от най-мобилните. Всички нейни части трябва да работят правилно, за да поддържат мобилността. Но понякога се случват проблеми и рамото се усеща като замръзнало. Това усещане хората наричат „синдром на замръзналото рамо“.

Какво е синдром на замръзналото рамо и кой е застрашен, или по-скоро – предразположен, обяснява д-р Марк Иванов , травматолог-ортопед.

Синдромът на замръзналото рамо, казва д-р Марк Иванов, означава състояние, при което човек изпитва силна болка и има ограничение на подвижността в самата става. Научното наименование на проблема, както вече стана ядно, е адхезивен капсулит. Характеристика на този синдром е загубата на движение в ставата, както активно, така и пасивно.

Как може да се разпознае синдромът на замръзналото рамо преди да отидем на лекар?

Д-р Иванов отбелязва, че тази патология се характеризира с ограничение на движението и болка в ставната област. Патологията обикновено протича в три фази:

1. В първата фаза се забелязва прогресия на болката, като освен нея човек усеща скованост и ограничение на движението в ставата. Това може да продължи до девет месеца.

2. Втората фаза се характеризира със силна скованост в ставата, нарича се още изразена става. Тук синдромът на болката може да намалее, но в същото време затрудненията с движението ще са факт. Тази фаза може да продължи до една година.

3. Третата фаза е период на намаляване на болката. Рамото и всички негови функции започват да се възстановяват. Продължителността на тази фаза е между 5 и 26 месеца. След това болката отново се връща.

Също така заболяването може да бъде придружено от хипотрофия на делтоидния мускул, но този синдром е неспецифичен и се открива в малка част от случаите.

При липса на подходящо лечение заболяването може да премине в тежък четвърти стадий, който се характеризира с персистираща необратима скованост на ставата и увреждане на периартикуларните мускули и нервните структури. В този случай не може да се направи нищо друго, освен да се потърси хирургическа помощ.

Разбира се, цялото лечение трябва да се извършва под наблюдението на лекар.

Защо възниква?

Травматологът Иванов подчертава, че синдромът на замръзналото рамо може да възникне поради редица причини. Сред тях специалистът идентифицира удебеляване на капсулата на раменната става, както и тъканите, които я заобикалят, а също и ротаторния маншон на рамото. Освен това, развитието на синдрома може да бъде повлияно от:

• наранявания – например натъртвания, фрактури, както и стари наранявания в тази област;
• натоварването е неравномерно разпределено – например това може да се случи при работа с често повдигане на ръцете;
• нарушение на метаболитните процеси;
• наследствени патологии – например затруднения с кръвообращението, патологии на дихателната и други системи.

В допълнение, сред факторите, които увеличават риска от развитие на синдром на замръзнало рамо, се включва и ниска физическа активност, когато няма достатъчно натоварване на мускулите на рамото. Лошите навици също са опасни за ставата.

В допълнение, хората със заболявания като захарен диабет, заболявания на съединителната тъкан (например системен васкулит или ревматоиден артрит) и заболявания на щитовидната жлеза са податливи на тази патология.

„Изложени на риск са и хората след операция, когато раменната става е била неподвижна дълго време. В такава ситуация може да се стигне до синдром на замръзналото рамо“, казва Марк Иванов.

Как се лекува?

Терапията започва, разбира се, с поставяне на правилната диагноза. По правило, предупреждава експертът, е добре да се започне с един от сигурните методи за диагностика – ядрено-магнитен резонанс. Именно чрез разчитане на такива изображения се поставя диагнозата.

Има и други методи за диагностициране, но ЯМР остава най-сигурен, казва травматологът Иванов

Диагнозата „замръзнало рамо“ се поставя чрез изключване на други патологии – травматични наранявания, бурсит, увреждане на ротаторния маншон или невропатия. При липса на индикации за тях пациентът се диагностицира с „адхезивен капсулит“. След събиране на анамнеза може да се пребегне до следните методи за инструментално изследване.

Рентгенография

Изключва фрактури, други наранявания на ставите и деформиращи артрози. На снимката може да се видят и признаци на остеопороза поради продължителна неподвижност на ставата.

Ултразвук

Извършва се, за да се изключат други патологии, но е неефективен за диагностицирането на адхезивен артрит.

Артрография

Едно от най-информативните диагностични изследвания за тази патология, което позволява да се идентифицират надеждни признаци на заболяването, е намаляването на синовиалната кухина и изглаждането на аксиларния джоб. Въпреки това, поради инвазивността, то се използва само когато е трудно да се постави диагноза.

Що се отнася до лечението, отбелязва д-р Иванов, то е комплексно. Пациентите със синдром на замръзнало рамо се насърчават да използват предимно нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) – това е клас болкоуспокояващи, познати на мнозина.

Синдром на замръзнало рамо – какви лекарства се изписват?

Както стана ясно, лекарствените средства, които се използват при адхезивен артрит са няколко групи.

Болкоуспокояващи – за намаляване на болката

Пациентите получават както таблетни форми, така и инжекции заради увреждане на нервните окончания.

Диклофенак

Аналгетично, противовъзпалително и антипиретично средство. Съдържа активното вещество – диклофенак натрий. При ревматични заболявания то отслабва болезнените усещания, намалява сковаността и подуването на ставите, увеличава обема на движенията в засегнатата област.

Показания: възпалителни заболявания на ставите и увреждания на меките тъкани на опорно-двигателния апарат, остра форма на подагра, невралгия, неврит, лумбаго, бурсит, постоперативна болка.

Начин на приложение: интрамускулно 75 mg два пъти дневно, курс на лечение 4-5 дни.

Дозата таблетки се избира индивидуално за всеки пациент.

Странични ефекти: диспепсия, ерозивен и улцерозен лезии, кървене в стомашно-чревния тракт, алергични реакции, главоболие и световъртеж, повишена сънливост и раздразнителност. Предозирането се проявява чрез засилване на горните реакции. Лечението е симптоматично.

Противопоказания: язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболяване на бъбреците и черния дроб, на последния триместър на бременността и кърменето, астма, непоносимост към компонентите на лекарството, алергични реакции, пациенти по-млади от 6 години.

Диклофенак може да бъде изписан като инжекционен разтвор, както и под формата на таблетки за орално приложение.

Глюкокортикоиди и глюкокортикостероиди – хормонални лекарства, които се използват в случаи на силни болкови симптоми и неефективност на НСПВС

Преднизолон

Синтетичен аналог на хормоните кортизон и хидрокортизон, но за разлика от природните вещества, не предизвиква забавяне на течността в тялото. Има анти-шокови, антитоксични и противовъзпалителни свойства.

Показания: дифузни травми на съединителната тъкан и кръвоносните съдове, ревматизъм, артрит, астма, левкемия, инфекциозна мононуклеоза, невродермит и други алергични заболявания.

Методът на прилагане и дозировката са индивидуални за всеки пациент и се определят от лекуващия лекар.

Странични ефекти: язви на храносмилателния тракт, затлъстяване, хирзутизъм, повишена чупливост на костите, остеопороза, намалена сексуална функция, намалява резистентността към инфекции, може да предизвика и кървене.

Противопоказания: хипертония, диабет, бременност, психоза, нефрит, стомашна язва и дуоденална язва, скорошна операция, активна форма на туберкулоза, сифилис, сенилна възраст.

Предозирането се проявява чрез изразени нежелани реакции.

Преднизолонът се предлага под формата на таблетки за орално приложение, ампули за инжекции, мехлеми за външно приложение и капки за очи.

Медрол

Синтетичен глюкокортикостероид с активното вещество – метилпреднизолон.

Показания: ендокринни заболявания, ревматологични заболявания, колаген-васкуларни болести, алергии, заболявания на дихателната система и хемопоетичен система, ракови заболявания, заболявания на стомашно-чревния тракт, след трансплантация на органи и тъкани.

Методът на прилагане и дозировката зависи от тежестта на заболяването и индивидуалните характеристики на пациента.

Нежелани реакции: мускулна слабост и нарушения на мускулно-скелетната система, стомашно кървене, намалени защитни сили на имунната система, водно-електролитни нарушения и метаболитни промени.

Противопоказания: свръхчувствителност към компонентите на лекарството, бременност и кърмене.

Лекарството се предлага под формата на таблетки за орално приложение.

Бетаметазон

Синтетичен кортикостероид със силен противовъзпалителен ефект.

Показания: колагеноза, ревматоиден артрит, остра ревматична треска, склеродермия, дерматомиозит, нарушена двигателната активност, зачервяване и подуване на кожата, алергичен ринит, алергични реакции, дерматит, контактен дерматит, възпалителна болест на очите, херпес зостер, хеморагична патология. Болести на меките тъкани и възпалителни лезии на ставите.

Начинът на прилагане и дозиране зависи от етапа на заболяването, поради което те се определят от лекуващия лекар.

Странични ефекти: остеопороза, повишаване на теглото, повишено кръвно налягане, задържане на вода в тялото, улцерация на гастроинтестиналната лигавица, безсъние, атрофия на надбъбречната кора.

Противопоказания: тежка хипертония, циркулаторна недостатъчност, остеопороза, активна форма на туберкулоза, сифилис, бременност и кърмене, стомашна язва и дуоденална язва, психични заболявания, системни микози, глаукома, диабет.

Антибиотици – използват се само ако възпалителният процес е причинен от инфекциозни агенти

Медикаментите унищожават патогенната флора, ускорявайки възстановяването.

Тетрациклин

Антибиотик с широк спектър на действие. Използва се за възпалителни и инфекциозни заболявания на различни места. Преди да се прилага трябва да се определи чувствителността към него на микрофлората, която причинява патологията. По правило пациентите получават 250 милиграма на всеки 6 часа. Курсът на лечението се определя от лекуващия лекар.

Нежеланите реакции се проявяват чрез нарушения на стомашно-чревния тракт, алергични кожни реакции и други увреждания. Тетрациклин е противопоказан при случаи на непоносимост към неговите компоненти, гъбични заболявания, увреждане на бъбреците и левкопения. Не се използва по време на бременност и при лечение на пациенти под 8-годишна възраст. Антибиотикът има няколко форми на освобождаване: таблетки, суспензия и гранули за приготвяне на сироп.

Еритромицин

Антимикробен препарат, подобен на пеницилините. Той е активен срещу широк спектър от патогени. Терапевтичното му действие има бактериостатични свойства.

Индикации за употреба: инфекциозни белодробни заболявания, септични състояния, възпалителни патологии, възпаление на костния мозък и костната тъкан, гнойно-възпалителни процеси в организма.

Употреба: еднократна доза е 250 милиграма, при тежки състояния се приемат 500 милиграма на всеки 4-6 часа преди хранене. Курсът на лечението се определя от лекуващия лекар, поотделно за всеки пациент.

Нежелани реакции: гадене и повръщане, смущения в изпражненията, нарушения на чернодробната функция, алергични реакции. При продължителна употреба е възможно развитие на резистентност.

Противопоказания: свръхчувствителност към компонентите на лекарството, тежки аномалии на чернодробната функция, алергични реакции в анамнезата.

Еритромицин се предлага под формата на таблетки за орално приложение, както и под формата на мехлем от 1%.

Витамини

Задължителен компонент от лечението на капсулит и други дегенеративни заболявания на мускулно-скелетната система е витаминната терапия. Витамините са необходими за насищане на организма с полезни вещества и неутрализиране негативното влияние на лекарствените препарати.

Ползите от витамините:

• Унищожаване на свободните радикали.
• Укрепване на съединителната тъкан.
• Намаляване на болката.
• Активиране на метаболитните процеси в центъра на възпалението.
• Укрепване на имунната система.

При синдром на замръзналото рамо се препоръчва да приемате ето тези витамини и минерали:

• В1 – тиаминът засяга нервните влакна и намалява тяхната възбудимост. Има минимален аналгетичен ефект.
• В3 – никотиновата киселина повишава количеството на движение в засегнатите тъкани, облекчава болката.
• В5 – пантотеновата киселина има аналгетичен ефект. При продължителна употреба премахва сковаността в ставите и укрепва действието на други витамини.
• В6 – пиридоксинът влияе положително върху функционирането на нервно-мускулните влакна. Подпомага активирането на метаболизма в хрущялните тъкани, като подобрява храненето на клетъчно ниво.
• B12 – има анти-едематозен и противовъзпалителен ефект. Премахва умората и стимулира синтеза на червените кръвни клетки.
• Витамин C – аскорбиновата киселина повишава плътността на костите и предотвратява развитието на дегенеративни процеси. Участва в окислително-редукционните реакции на организма. Увеличава синтеза на колаген, осигурява възстановяването на лигаментния и мускулния апарат, ускорява регенерационните процеси.
• Е-токоферолът намалява болката, което позволява да се намали дневната доза от антивирусни и аналгетични лекарства. Увеличава размера на движение в засегнатите стави, подобрява благосъстоянието.
• Омега-3 – полиненаситената мастна киселина предотвратява разрушаването на костната тъкан и сухожилията. Веществото е част от синовиалната течност, така че подобрява подвижността на ставите и ускорява възстановяването.
• Селен – антиоксидантно вещество, насърчава укрепването на имунитета. Подобрява болката и възпалението. Участва в синтеза на ензими на хрущялната мембрана.
• Мед – има антивирусни, антибактериални и аналгетични свойства. Участва в метаболитните процеси, намалява болката и подуването. Увеличава подвижността на ставите и насищането с кислород на клетъчно ниво.
• Цинк – намалява възпалителния процес и болезнените усещания.

Витамините трябва да се приемат под формата на капсули, комбинирано или поотделно за дълъг период от време. Не са разработени специални витамин-минерални комплекси за лечение на възпалителни ставни увреждания. Оптималният мултивитаминен комплекс трябва да бъде избран от лекар, индивидуално за всеки пациент след набор от диагностични тестове, изследвания и процедури, и като се вземе предвид терапията, която е приложена до момента.

Упражнения и физиотерапия

Също така, за да се коригира ситуацията, се предписват физиотерапевтична терапия – видовете упражнения и продължителността на курса се определят от лекаря.

Ако е необходимо, могат да се предложат вътреставни инжекции на глюкокортикостероиди. Това са всички варианти за консервативна терапия.

„Ако ефект от такива мерки няма, тогава лекаря може да предложи прибягване до хирургични методи на лечение. Когато се стигне до една такава намеса, говорим за артроскопия на раменната става. При тази операция се отстранява всичко, което може да попречи на движението на ставата“, обяснява д-р Марк Иванов.

Той също така отбелязва, че има три фази на рехабилитация след лечението, които помагат за възстановяване функцията на ставите.

„И трите фази са важни – това са началната, средната и късната. С тяхна помощ ще се възстанови работата и мобилността на рамото“, обобщава д-р Марк Иванов.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!