Когато бабата стане съперница

„Тя ми позволява да гледам телевизия до късно и готви всичко, което обичам!“

бабата
Бабата и дядото като съперници на родителите

Грижовните и активни баби и дядовци понякога карат собствените си деца да ревнуват.

Дали да се примирят с този вид съперничество в семейството, и възможно ли е да станат съюзници?

Свободно време, подреден живот, понякога добри финансови възможности – колко по-приятно е да си баба или дядо! „Много от тях лесно заемат основно място в сърцето на детето – обяснява психологът Екатерина Михайлова, като по правило не е необходимо да печелят и да утвърждават своя авторитет. Детето просто ги обожава и се привързва към тях, защото е прието такова, каквото е. За него е лесно и приятно да бъде с тях. “ Родителите не винаги успяват в това, защото именно тяхна е главната роля във възпитанието.

Екатерина Михайлова

Често бащата и майката се чувстват в капан, осъзнавайки, че не могат без помощта на своите роднини. Има родители които, докато помагат на порасналите си деца, умишлено или не, се опитват да контролират семейния им живот.

Разпределете си ролите

По-младите родители е нужно да направят първата стъпка и да изяснят разпределението на семейните роли. „Те са тези, които трябва да настояват по-старото поколение да се придържа към условията на играта“, съветва психоложката – Може да кажат: „Наистина се нуждаем от вас, но ние определяме правилата.“

 

Чудесно е, ако между двете поколения отношенията са били ясно изградени и е установен диалог

Тогава ситуацията ще бъде лесно разрешена чрез обсъждане на спорни въпроси и семейството ще се обедини още повече. В противен случай напрежението може да ескалира в продължителен конфликт.

Да бъдеш добра баба означава да се откажеш от усещането за майчино всемогъщество и съперничество с детето, което вече е родител

Понякога внуците стават единствен смисъл в живота на бабите и дядовците.

Децата не са ничия собственост. Важно е да се изгради комуникация в семейството, без да се съобразявате със зависимостта на бабите и дядовците от внуците им, нито със собствената си ревност.

Болезнената нужда да се виждат с внуците също е опасна, защото прави по-старото поколение нечувствително към преживяванията на собствените им деца.

За щастие много баби знаят как да се върнат назад във времето. Те поддържат уважителна дистанция с младите родители и се опитват да се отнасят с тях с разбиране.

Концентрирайте силите си върху главното

Когато ролите са ясно разпределени, става ясно, че задачата на младите родителите е много по-трудна от тази на по-старото поколение. Те всеки ден трябва да казват „не“ много пъти, да повтарят едно и също, да призовават за ред и дори да наказват, но това са едни от най-важните аспекти от общуването и възпитанието на децата.

Да бъдеш наблюдател, да можеш да се радваш на успеха на всички членове на семейството, да не се намесваш в семейното пространство на възрастните деца, да подкрепяш тях и внуците в момента, в който имат нужда, е най-успешната стратегия в поведението на по-старото поколение.

Допълвайте се взаимно

Сътрудничеството винаги изпълва взаимоотношенията с радостта от общата кауза и помага да се остави настрана всичко незначително.

В такава ситуация две поколения възрастни и децата развиват нов, неподправен интерес към взаимния вътрешен свят, към хобитата, възгледите и житейските ценности. От близките, които са живели дълъг живот, децата научават не само че светът се променя, но и с него се променят взаимоотношенията ни с другите, а самите ние ставаме по-опитни, по-мъдри и по-снизходителни.

Бабите и дядовците са прекрасни спътници, помощници и доверени лица на внуците си, но са и пазители на семейната история. По-старото поколение въвежда по-младото в ценностната система, която не се преподава в училище и въвежда понятия като „семейни чувства“ и „привързаност към дома“.

Едно на ум

Нужно е да се развие общ подход към родителството. Когато представителите на средното и по-старото поколение в едно семейство гледат в една и съща посока, това не винаги е добре. Детето няма да има чувството, че хората живеят, ядат, мислят, говорят и слушат по различни начини.

Забравили сме как да живеем в голямо семейство. На пръв поглед самодостатъчният свят на нуклеарното семейство (то се състои от родители (родител) и деца) е нова ценност в съвременния живот. Но когато около детето има много близки хора, това прави психологическия му свят много по-разнообразен.

Източник: woman.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *