Как да се освободим от финансовия и емоционален рекет на 30-годишните деца?

Без значение на колко години са – на 18, 30 или дори 45, децата остават деца за своите родители

деца
Не е лесно да се отървете от емоционалния рекет на вече порасналите деца

Взаимоотношенията между деца и родители са предопределени от природата и няма измъкване от тях. Но естеството на връзката между детето и родителя трябва да се променя с годините. Не всички семейства обаче успяват да се реорганизират. Някои продължават да играят на „майки и деца“ според старите правила. Много родители се затрудняват да „пуснат“ в свободен полет любимите си отрочета, дори когато те са в зряла възраст. При вече порасналите деца това причинява агресия. Как може да се избегнат усложненията и всички кризи, които те носят със себе си?

За да перифразираме поговорката за малките и големите деца, можем да кажем, че колкото по-голямо е детето, толкова по-сериозни и до известна степен философски въпроси възникват пред родителите му. Как да „преформатирате“ отношението си към детето, което отдавна е престанало да бъде дете в общоприетия смисъл на думата? Къде са границите на интервенцията? Как да поддържате връзки с по-големите деца? Как да накарате вече порасналото потомство да намери свой собствен път, далеч от дома, в който е отрасло? Нека се опитаме да разберем.

Трябва ли да помагате финансово?

Много родители продължават да подкрепят финансово възрастните си деца, докато „не си стъпят на краката“. Желанието им е разбираемо: днес младите хора трябва да започнат кариерата си с нископлатени стажове, а финансовата помощ им е от полза. Но често това води до обратен резултат – възрастните деца никога не получават умението да се справят сами с трудностите.

Ако искате да мотивирате детето да печели пари, не е нужно да му помагате, оставете го само да търси възможности“, съветва семейният психолог Анна Варга в книгата „Системна семейна психотерапия“.

Родители, които искат да се обвържат трайно с детето, както и да го направят зависимо, насърчават пристрастяването, помагайки с пари“.

Но какво трябва да направи един любящ родител, който умишлено пренебрегва себе си, притеснен за детето?

Разбира се, не можем да си забраним да се притесняваме какво правят децата, как живеят, как възпитават внуците ни, как разпределят финансите си“, казва психологът Светлана Картинина. „Но притеснението е едно, а поемането на отговорност за техните действия и живот е съвсем друго.“ Спомнете си как детето е направило първите си стъпки само, как е паднало и как се е справило с ожулените за първи път колена. Нека направи същото и сега.

Личен живот – по-добре ли е (не) да се намесвате?

Днес много млади хора не бързат да създават семейства. Някои щателно избират подходящ партньор, други отлагат тази стъпка, градейки кариера или опитвайки се да разберат себе си. Тази ситуация неизбежно предизвиква загриженост у родителите.

Дъщеря ми е на 21 и все още няма личен живот. Нещо повече, тя не се стреми към това“, оплаква се 45-годишната Елеонора. А 54-годишната Светлана се тюхка, че дъщеря ѝ „има много обожатели, но все им намира различни недостатъци и вярва, че няма достойни мъже, за които да се омъжи“.

Притеснението е разбираемо, но интересът към взаимоотношенията трябва да се събуди сам по себе си, а не защото вие го искате“, коментира аналогична ситуация психоложката Лариса Харланова.

Някои родители са свикнали да контролират децата си във всичко. Първо това се проявява в проверка и задължителна помощ за домашните и писане на теми по литература и есета вместо детето, а след това и в опити за подобряване на личния му живот чрез избор на подходящ партньор. Важно е синът или дъщерята да се научат да поемат отговорност за собствените си действия още в детска възраст, в противен случай никога няма да успеят да пораснат истински.

Раздялата рядко е безболезнена и често е придружена от кавги и недоразумения. Случва се родителите да търсят психолог, за да се оплачат от агресията и грубостта на вече порасналите си деца.

Когато децата са като „воденичен камък на шията“

Докато някои родители се опитват да контролират и да се грижат за възрастните си деца, други се сблъскват с обратния проблем: детето не бърза да порасне и приема грижите им за даденост. Предпочита да живее в дома на родителите си, където в хладилника винаги има храна, някой пере дрехите му и плаща сметките.

Много млади хора възприемат семейството просто като база или стартова площадка, почти без да се замислят за мястото си в тази клетка на обществото и за своя дял от ангажимента за това, особено ако наистина не са свикнали да носят отговорност за нищо“, пишат Джил Хайнс и Алисън Бейвърсток в книгата си „Вашите пораснали деца“. Родителите се оплакват от безотговорността на детето, нежеланието му не само да уреди собствения си живот, но и да върши част от домакинската работа. Те се чувстват в застой: веднага щом спрат да почистват след порасналия си син или дъщеря, апартаментът потъва в безпорядък.

Понякога да подкрепяш означава да напомниш на сина или дъщерята, че вече не е малко капризно дете, а възрастен и независим човек

Хайнс и Бейвърсток препоръчват да направите списък със задълженията за поддържане на дома, да ги разпределите и да уведомите „детето“ за това какви ще са неговите отговорности. Може би ще бъдат изненадани и ще кажат, че не трябва, а и не са длъжни, да почистват апартамента, но авторите настояват: „Ако искате децата ви да станат по-отговорни, следвайте единственото правило: спрете да правите всичко вместо и за тях, и изчакайте, докато те започнат да го правят сами.

Най-вероятно някои ще бъде изненадани

Не е ли първата задача на любящия родител да подкрепи детето, като му осигури комфортни условия, в които то да може да се развива и да „стъпва на краката си“?

Подкрепата не е само добри думи и внимание. Понякога това означава напомняне на човека, че вече не е малко и капризно дете, а възрастен и независим човек“, обяснява психологът Вероника Леонова. – Защото именно такъв човек може да се справи с трудностите, да премине през трудните времена и да продължи напред. А капризното дете, свикнало родителите да правят всичко вместо него, едва ли ще се справи с такава задача.“

Вероника Леонова

Относно причините за родителските страхове и тревоги

Израстването на детето води до промени не само за него, но и за цялата семейна система. Родител, който е свикнал да се грижи, да решава всякакви проблеми вместо децата, е без работа, чувства се безпомощен. Особено трудно е за жена, която преди всичко се асоциира с ролята на майка. Изживявайки собствената си криза, тя се придържа към всяка възможност да помогне на порасналото дете, за да се почувства полезна и значима.

Разделянето е двупосочен процес“, подчертава Инна Хамитова. – Когато децата пораснат, родителите също трябва да свикнат с новата ситуация. Може да не са готови за раздялата, защото се страхуват от пустотата, която настъпва в живота им“.

Гледайки как малкото момиченце се превръща в пораснала жена, майката е възможно да изпитва противоречиви чувства: радост и безпокойство едновременно. Страхува се дъщеря й да не допусне грешки или, напротив – че ще повтори нейният лош опит.

Инна Хамитова

Освен това зрелостта на децата неизбежно напомня за собствената ѝ възраст

Ако няма дистанция между тях, майката изглежда „присвоява“ живота на дъщеря си, иска да живее не само „за нея“, но и вместо нея, като не ѝ позволява да взема самостоятелни решения“, обяснява психоложката Анна Казакова. – Те образуват двойка, с изключение на присъствието на третия. Ако дъщерята има партньор, майката прави всичко, за да го изгони и дистанцира по всякакъв начин. Всъщност, дъщерята получава нещо като забрана за собствените си чувства и сексуалност.

И така, как ги подходите?

Родителите и децата са хора от различни поколения. Те са израснали и узрели по различно време и при различни условия. Противоречията между тях са неизбежни, но в същото време това не означава, че връзката им не може да бъде изградена на взаимно уважение и любов.

Докато детето е малко, за родителите е по-лесно да постигнат това, което искат от него: то все още е податливо на контрол и реагира на забрани. Но такава тактика се проваля в юношеството и е почти невъзможно да се приложи при възрастен човек.

Винаги ще има граници между родителите и децата, които изключват определени теми от тяхната комуникация

Колкото по-рано родителите разпознаят едно дете като „преговарящ“, толкова повече шансове имат да установят спокойна и равноправна комуникация по време на съвместния живот, който им предстои. По този начин те си осигуряват „значим глас“ в напреднала възраст, ​​обяснява Наталия Манухина в книгата си „Родители и възрастни деца“.

Отнасянето към вашия син или дъщеря като към равноправен участник в диалога помага да се установи разговор с деца на всяка възраст: без значение на колко години е детето ви – три или тридесет. Това не означава, че вашите мнения трябва непременно да съвпадат, но способността да говорите и да изслушвате е ключът към успеха на всяка връзка.

Наталия Манухина

Възможно ли е приятелство между родител и дете?

Желателно е, докато синът или дъщеря ви узреят, връзката между вас да стане по-равнопоставена – приятелска“, пишат Хайнс и Бейвърсток. „Трябва да приемете обаче, че никога няма да станете истински приятели.“ Авторите вярват, че винаги ще има граници между родители и деца, които изключват определени теми от тяхната комуникация. Едва ли порасналия син ще сподели с майка си особеностите на сексуалния си живот, точно както тя няма да се чувства комфортно да говори за последния си оргазъм. Сексът изобщо не е тема табу, но подробностите за интимния живот не са предназначени за споделяне между родители и деца.

Източници: wbkids.ru, www.sumasoyti.com, www.psychologytoday.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *