Нервната система на човека регулира функциите на организма – прочетете повече за нея

Нервната система осъществява контакта с околния свят. Освен това тя активира, координира и регулира функциите на организма.

Тя представлява и центърът на цялата съзнателна активност, т. е. мислене, спомени, учене. Разделя се на периферна и централна нервна система.

Нервни клетки

Нервната система се състои от сложна мрежа от милиарди нервни клетки (невро­ни). Те пренасят електрически и химически сигнали. Невронът може да получава сигна­ли от сетивните органи или от други нев­рони. Тези сигнали се предават на други неврони или на ефектор ( изпълнителен орган), напр. на мускулно влакно. Съществу­ват три различни вида неврони: аферентни (т. е. отвеждащи към мозъка), моторни и включващи или интерневрони.

Невроните отвеждат информация от сетивните органи към централната нерв­на система. Сетивните усещания (за до­пир, топло, студено, болка и т. н.) произ­хождат от рецептори, разпределени по цялото тяло. По-специалните сетивни въз­приятия (като зрение, слух, мирис, тактилни усещания, запазване на равновесие) се предават от специализирани сетивни ор­гани. Увреждането на невроните или се­тивните рецептори води до загуба на въз­приятие.

Моторните неврони отвеждат сигнали­те от централната нервна система към мускулите и жлезите. Точно такива сигна­ли предизвикват съкращаването на мускул ните влакна, в резултат на което те при­веждат в движение части от тялото.

Сигнали от автономни моторни невро­ни управляват гладките мускули и сърдеч­ния мускул. Уврежданията на моторните неврони водят до мускулна слабост или па­рализа на съответния мускул.

Интерневроните се срещат във всички части на централната нервна система. Те обработват, координират и интегри­рат получената информация.

Периферна нервна система

Тя е съставена от снопчета нервни влак­на – черепномозъчни и гръбначномозъчни нерви и разклоненията им. Всяко нервно влакно свързва централната нервна сис­тема със специализиран сетивен рецеп­тор, сетивен орган, мускулно влакно или жлеза. Повечето периферни нерви включ­ват в себе си аферентни и моторни нерв­ни влакна.

Нервите, които водят към кожата, при­тежават провеждащи сигналите нервни влакна, отвеждащи до централната нерв­на система обща информация за допир, топло, студено и т. н., както и автономни моторни нерви. Последните пренасят сиг­нали от централната нервна система към неволево управляваните гладки мускули на органите на кожата, т. е. потните жлези, артериите и мускулите на космените фоликули. Нервите, свързани със скелетните мускули, се състоят от моторни нервни влакна (пренасят сигналите, идващи от централната нервна система, предизвик­ващи мускулните контракции), общи афе­рентни нервни влакна (изпращат информа­ция за напрежение и болка), както и от ав­тономни моторни нервни влакна. Послед­ните предават на гладките мускули в ар­териалните стени команди за контракция. Така се регулира притокът на кръв.

Нервите към сърдечния мускул са със­тавени предимно от автономни моторни нервни влакна. По тях преминават сигна­лите, които подават командите на сърце­то за правилното ритмично изпомпване на кръвта към тялото, както и други сиг­нали, регулиращи кръвотока през коронар­ните артерии на сърцето чрез контрак­ции на гладките мускули в стените им. Ос­вен това нервите, свързани със сърцето, притежават аферентни нервни влакна, предоставящи информация на мозъка за евентуална сърдечна болка.

Централна нервна система

Централната нервна система се състои от главен и гръбначен мозък. Главният мо­зък управлява волевите (съзнателните) и повечето неволеви (несъзнателни) движе­ния на тялото и обработва информация­та. Всеки дял от мозъка има специфична функция. Гръбначният мозък пренася им­пулси от и към мозъка, обработва инфор­мацията и контролира някои несъзнател­ни движения.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!