Общ термин, обозначаващ подуване на мускулите при травма, инфекция или заболяване.
Подуването на мускулите при физически упражнения, травма или инфекция обикновено е временно и отзвучава след период на пoчивка или след лечение. Някои автоимунни заболявания обаче се характеризират с по-продължителен миозит. Те се развиват, когато имунната система реагира на външна заплаха, атакувайки собствената мускулна тъкан на тялото, което води до възпаление, подуване и слабост на мускулите. Към тези заболявания спадат:
Полимиозит. Това състояние обикновено се среща у хора над 20-годишна възраст, като по-често засяга жени. Мускулната слабост се развива в течение на дни, седмици или месеци, започвайки от мускулите в близост до торса – тези на шията, хълбоците, гърба и раменете. При някои хора се наблюдава болка, повишена чувствителност на мускулите, неравномерен пулс и проблеми с дишането.
Дерматомиозит. Заболяването се характеризира с обрив и мускулна слабост. То може да се появи във всяка възраст, като засяга жените по-често от мъжете. Това е най-често срещаната форма на миозит при децата. Тъй като автоимунната реакция уврежда както мускулите, така и кръвоносните съдове първият симптом обикновено е неравномерен червеникавовиолетов кожен обрив. Мускулната слабост, причинена от отока на мускулите, обикновено се развива след период от няколко дни, седмици или месеци, като започва от мускулите в близост до торса.
Миозит с включвания. Тази форма на миозит прогресира по-бавно от другите и засяга по-често мъжете. Началото на заболяването обикновено е след 50-годишна възраст. Мускулната слабост се развива в течение на месеци и години, постепенно засягайки повечето мускули в тялото. С отслабването размерът на отделните мускули може да намалее.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата на автоимунния миозит обикновено се поставя въз основа на симптомите и може да бъде потвърдена посредством кръвни изследвания за антитела или ензими. Наличието на мускулно възпаление може да бъде установено с помощта на ЯМР, а нарушенията в мускулното съкращение могат да бъдат открити при електромиограма (ЕМГ).
Какви са възможностите за лечение?
Колкото по-рано започне лечението, толкова по-добри са резултатите. Повечето форми на миозит се повлияват добре от кортикостероиди като преднизон, антиревматични средства, променящи активността на заболяването (АРПАЗ), или интравенозно въвеждане на имуноглобулини. Всички тези медикаменти потискат нежеланата автоимунна реакция. Миозитьт с включвания невинаги се повлиява добре от тези видове лечение, така че при него от особено значение е провеждането на упражнения за поддържане на мускулната сила, както и физиотерапията, възстановяваща отслабналите мускули.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!