ДИСЕКИРАЩ ОСТЕОХОНДРИТ

Заболяване, при което костно-хрущялен фрагмент умира и може да плува свободно в ставата.

Кои са причините?

Счита се, че дисекиращият остеохондрит се причинява от нарушение на кръвоснабдяването на част от костта в ставата. Хрущялът се изхранва от синовиалната течност и запазва жизнеността си, но костта под него постепенно умира и се разгражда. В резултат от това част от хрущяла загубва опора и в ставата се образува костно-хрущялен фрагмент. Впоследствие той може да се отдели напълно от костта, което води до нестабилност на ставата, а в някои случаи и до блокирането й.

За разлика от повечето видове остеонекроза (смърт на костната тъкан) при остеохондрита се засяга само малък участък от костта. Костта под него обикновено запазва нормалното си кръвоснабдяване. Лекарите все още не могат ясно да определят защо се получава това нарушаване на кръвоснабдяването, но тъй като заболяването е по-често срещано при спортисти, то може да се дължи на продължителни микротравми. Едно проучване на пациенти с дисекиращ остеохондрит на лакътя е установило, че практикуването на тенис или скуош често има отношение към заболяването.

Дисекиращият остеохондрит е най-често срещан при мъже на възраст от 10 до 20 години, въпреки че напоследък случаите при жените зачестяват, вероятно благодарение на това, че все повече жени спортуват активно.

Заболяването обикновено се наблюдава в кости, които все още са в процес на растеж, но може да се развие и в напълно израснали такива. Най-често засяганата става е коляното, като обикновено се уврежда ставната повърхност на бедрената кост (фемура) – на това се дължат 75% от случаите на дисекиращ остеохондрит. При други 10% се засягат глезените или лактите.

Как се поставя диагнозата?

Ставата може да бъде болезнена и подута и може да поддава при движение или да остане блокирана. Тъй като симптомите му са твърде сходни с тези при други ставни заболявания, дисекиращият остеохондрит може да се окаже труден за диагностициране. Лекарят трябва да изследва ставата и да разпита пациента за практикувани от него спортове или други физически дейности. Ако костният фрагмент е напълно отделен, той може да се открие на рентгеновата снимка, но ЯМР обикновено дава по-добра представа за местоположението му. Може да се направи и изследване с помощта на артроскоп.

Какви са възможностите за лечение?

Методът на лечение зависи от възрастта на пациента и степента на развитие на заболяването. Ако фрагментът е все още прикрепен към костта и тя все още е в процес на израстване, заболяването може да бъде лекувано чрез ограничаване на физическата активност или обездвижване на ставата. Сравнително рядко може да се наложи фиксирането на фрагмента на мястото му с помощта на игли или винтове.

При възрастните със завършен костен растеж обикновено се налага оперативно лечение, целящо да отстрани свободното тяло в ставата и да възстанови ставната повърхност с помощта на тъканна присадка. Често това може да бъде извършено с помощта на артроскоп. След операцията обикновено има съвсем малка загуба на ставната функция.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!