Ели Лобел: Пчелната отрова спаси живота ми!

През есента на 1996 г. 27-годишната тогава юристка Ели Лобел получава специфичен обрив по тялото си. Мисли, че е ухапана от паяк и ще мине, защото това се е случвало и друг път. През следващите три месеца тя страда от грипоподобни симптоми, търпи страшни болки, които се местят по цялото й тяло. Не само младата жена, а и лекарите към които се обръща, не знаят как да я излекуват. Скъпите лекарства влошават състоянието й, вместо да й помогнат.

И за една година тя се превръща буквално в инвалид. Стига дотам, че не може да вдигне главата си от възглавницата.

Първият лекар, към който се обръща, й казва,че това е вирусно заболяване и ще й мине от само себе си. Същото казва и вторият специалист по кожни болести. Ели ходи при различни специалисти, които всеки път й поставят нова и нова диагноза – „Множествена склероза“, „Кожна туберкулоза“, „Ревматоиден артрит“, „Фибромиалгия“… Никой не се досеща, че организмът на жената е поразен от бактериите, известни като Борелия, и причиняват Лаймска болест. Така Ели е принудена да седне в инвалидна количка. Освен това започва да губи и паметта си от време на време.

След 15 години мъки Ели се предава. Вече нищо не може да й помогне и на нея й все едно дали ще доживее до следващия си рожден ден. За да си спести съжалението на приятелки и съседи, решава да замине за Калифорния, за да умре там… Далече от всички и от всичко. Купува си малка, отдалечена и почти изоставена къщичка в забутан квартал и спокойно чака смъртта си, която дори вече не я плаши, в сравнение с болките, които денонощно търпи, пише в. „Доктор“

Днес Ели е герой в много интервюта по вестници и списания и в телевизионни предавания. Медиците смятат, че с нея се е случило чудо, което може би ще стане поредното ново начало в медицината. Ето част от нейно интервю пред в. „Ню Йорк Таймс“.

Ели, как се озова на това непознато за теб място?

Пристигнах на това забутано място, защото знаех, че няма да живея повече от няколко месеца. Казаха ми, че ще умра съвсем скоро, напълно прикована към леглото. А и аз самата го чувствах. С труд се държах на краката си, не можех да ставам от инвалидната количка, без чужда помощ. Затова си наех силен мъж за болногледач. Той ми помагаше да се изправя и придвижа до двора на малкия си дом, където бях избрала да умра… Откъде да знам, че този дом ще се окаже моето спасение.

Какво се случи?

Една седмица след като бях пристигнала, излязохме за поредната разходка. Спряхме до една разрушена стена, близо до дома ни, когато се появи първата пчела. Тя ме ужили по главата. След това внезапно ме налетяха цял рояк пчели и всички ме жилеха. Моят придружител избяга и ме остави сама. Аз не можех да се придвижа сама с инвалидната количка и се оставих на пчелите. По-скоро беше ми все едно дали ще умра ден по-рано или по-късно. Пчелите накацаха по главата ми, замотаха се в косата ми и непрекъснато ме жилеха, където сварят.

Изпитваше ли болка от жиленето?

Не, нищо не чувствах, не чувах, освен тяхното жужене. И тогава си помислих – ето това вече е краят ми. Тук и сега…

А защо си помисли точно това?

Защото, освен всичките ми диагнози, аз имам много силна алергия към пчелната отрова. И съм в рамките на онези от 1 до 7% алергични, които почти нямат шансове да оживеят след ухапване от пчели. Когато съм била на 2 годинки едва не съм умряла от ухапване на една, единствена пчела. А тук ме жилеха стотици огромни пчели. Усетих само първите 5-10 ужилвания по главата, лицето, шията… После вече нищо не усещах, просто чаках смъртта си. Когато най- накрая този кошмар приключи и пчелният рояк отлетя нанякъде, моят придружител се върна и предложи веднага да ме закара в болницата. Беше видял подпухналото ми от пчелната отрова лице. Отказах, бях сигурна, че в болницата не могат да ми помогнат.
Казах му: Бог най-после е решил да прекрати мъките ми. Аз съм благодарна и ще приема този негов подарък…

И какво се случи след това?

Не умрях нито след час, нито след ден, нито след три месеца и една година. Оздравях…

Как така?

Лекарите много умуваха на какво се дължи моето оздравяване и все като че ли не искаха да признаят, че ме е излекувала пчелната отрова. А аз съм убедена в това. Дълго се рових из Интернет и стигнах до извода, че съдържащите се в отровите от животински произход токсини, причиняващи вреда и смърт на човека, могат да се използват и за лечение. И това е отдавна известно…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!