Елиминационна диета – кога се спазва?

Елиминационната диета функционира като тест, определящ дали пациентите имат чувствителност към определени храни. Тя се използва за откриване на алергии и непоносимост към храни. Диетата не е балансиран хранителен режим и е предназначена само за диагностични цели. Отначало пациентите спират да приемат храни, към които се предполага, че имат алергия. Тогава, след определен период (обикновено 10-14 дни), им се правят изследвания. Ако се появи значително подобрение, се предполага, че имат алергия или непоносимост към определените храни. Тогава подозираните продукти се прибавят към диетата един по един. Ако симптомите се завърнат (обикновено това става в рамките на три дни), проблемната храна се идентифицира и се премахва от хранителния режим.

Ползи:

Елиминационната диета може да бъде използвана при определянето на трудна за откриване непоносимост към храни, които се смятат отговорни за причиняването на широк спектър от заболявания, включително запек, главоболие или мигрена, инфекции на ухото или синусите, чести настинки, синдром на постназално

При елиминационната диета от менюто се изключват определени храни
При елиминационната диета от менюто се изключват определени храни

стичане на секрети (стичане на секрети от носа в гърлото), хронично запушен нос, възпалено гърло или хронична кашлица, екземи, уртикарии или акне, астма, болка или скованост в мускулите или ставите, сърцебиене, киселини в стомаха, язви в устата, стомаха или дванадесетопръстника, болест на Крон, диария, гъбични инфекции, оток, депресия или тревожност; хиперактивност; промяна в теглото и обща умора.

Диетата за установяване на алергии и непоносимост към храни изисква много лишения, освен това е необходимо лекарско наблюдение, както и консултации с диетолог. За да има резултат, пациентът трябва стриктно да спазва диетата. Нарушаването й обезсилва нейния ефект.

В продължение на две или три седмици е напълно забранено приемането на следните продукти (този списък може да бъде променен от лекуващия лекар):

– Хранителни добавки – мононатриев глутамат, консерванти, подсладители, овкусители или оцветители

– Алкохол – светла и тъмна бира, малцови напитки, вино, водка, джин, ром, уиски, бренди, ликьори

– Цитрусови плодове – портокали, каламондини – calamondins (Citrofortunella microcarpa), мандарини, клементини, Минеолос танджерини, сатсуми, оуари, лимони, кумкват – подобие на портокала, лайм и негови подобия и грейпфрути

– Често употребявани храни – всичко, което се консумира повече от три пъти седмично, както и любимите храни или такива, които причиняват чувство на слабост

– Царевица – както и царевичен сироп или подсладител, царевично олио, пуканки, царевичен чипс, царевични тортили

– Млечни продукти – мляко, млечни производни, сирене, масло, заквасена сметана, кисело мляко, извара, суроватка, сладолед

– Яйца – жълтъци и белтъци

– Глутен – всякакви макаронени изделия, хляб, сладкиши, брашно, или сосове, съдържащи брашно

– Мед

– Кленов сироп

– Захар – бонбони, безалкохолни напитки, плодови сокове с добавена захар или подсладители, кексове, бисквити, захароза, фруктоза, декстроза или малтоза.

Храните, които са разрешени:

– Ориз или просо, овесено брашно или овесени трици

– Ежедневните мултивитамини – това е особено важно при по-продължителни диети, те заменят липсващите хранителни вещества

– Мазнини и масла – соя, соево мляко, соево сирене, слънчогледово и шафраново олио, ленено масло, зехтин, масло и сусам

– Плодове и зеленчуци – разрешават се всички видове, без царевицата и цитрусовите плодове. Някои лекари предлагат плодовете да се консумират в умерени количества и за предпочитане цели, вместо под формата на сокове

– Зърнени продукти – оризови питки или крекери, ръжен или шпелтов хляб (от лимец – не трябва да има никакви примеси от пшеница) или булгур, ориз, щир, киноа, просо, ориенталски нудълс и други екзотични зърнени храни и продукти

– Бобови растения – соя, зелен фасул, черен боб, сушен фасул, боб, грах, нахут, леща, тофу. Консервите трябва да се избягват, освен ако са без консерванти и захар

– Семена и ядки – не трябва да съдържат захар или сол. Маслата от ядки са разрешени, ако отговарят на това изискване и са органични

– Вода – два литра дневно. За предпочитане е бутилирана, тъй като водопроводната вода съдържа потенциални алергени, включително флуор и хлор

– Други – бял оцет, сол, черен пипер, чесън, лук, джинджифил, билкови чайове, заместители на кафе, подправки, горчица и кетчуп, които са без захар, консерванти и цитрусови плодове. Тези продукти могат да се намерят в магазините за здравословни храни.

Трябва да се избягват всички лекарства, съдържащи аспирин (салицилати) и оцветители. След няколко седмици на ограничен режим се добавя нов вид храна в по-големи от нормалните количества. Това се прави в продължение на три поредни дни.

Ако няма симптоми, пациентът продължава да яде от съответните продукти в нормални количества, като се добавят нови. Ако се появят симптоми, храната, която ги е предизвикала, се спира незабавно, като не се добавят други продукти, докато симптомите не изчезнат напълно. През цялото време пациентът води дневник, като записва всичко, което е ял, и всички проявени симптоми – физически или емоционални. Процесът на елиминиране може да отнеме от два до три месеца.

Предпазни мерки

Както при всички терапии, и при елиминационната диета трябва да се имат предвид потенциалните ползи и рискове. Според някои специалисти прилагането й е съпоставимо с приемането на определено лекарство и трябва да се извършва само под контрола на медицинско лице.

Всеки, за когото се предполага, че има хранителна алергия в степен от умерена до тежка, трябва да бъде под грижите на лекар. Всяка хранителна проба трябва да се прави под медицински контрол, тъй като може да предизвика остри реакции – анафилактичен шок и дори смърт.

В никакъв случай не прилагайте самостоятелно диетата за установяване на алергии и непоносимост, тъй като без надзор от специалист рискувате да пренебрегнете симптоми на много сериозни и прогресиращи заболявания като цьолиакия, болест на Крон, гастроезофагеалната рефлуксна болест, синдром на раздразнените черва (колоноспазъм) и други здравословни проблеми, които се нуждаят от лечение.

Пациентите трябва да знаят, че спазването на строгата елиминационна диета не е лесна задача. Заради това е изключително важно да четат внимателно етикетите на хранителните продукти, защото много преработени храни съдържат мононатриев глутамат, захар и други вещества, които може да са забранени. Почти невъзможно е да се хранят в ресторанти, в училище или при приятели. Изолацията е част от подлагането на такъв вид диета. Пациентите трябва също да преценят дали ще разполагат с достатъчно време за планиране, пазаруване и приготвяне на диетичната храна.

При елиминационната диета пациентите трябва внимателно да следят за набавянето на всички хранителни вещества, липсващи им поради силно ограничения режим. Например добавките, съдържащи калций, са препоръчителни за хората, изключили млечните продукти. Необходим е стриктен прием на всяко предписано по време на диетата лекарство.

Малките деца, подложени на такава диета, са застрашени от нарушения в нормалния растеж. Диетата не се препоръчва и за кърмачки, защото може да навреди и на майката, и на бебето.

Странични ефекти

Най-показателният страничен ефект са хранителните нарушения в резултат на продължителните строги ограничения и риска от сериозни реакции, когато подозираният алерген е добавен в хранителния режим. Някои привърженици също така предупреждават, че пациентите, които приемат много ограничен брой храни, са изложени на опасността да развият алергии към тях. Поради тези причини лекарският контрол и вземането на добавки, заместващи липсващите хранителни вещества, са еднакво важни.

Научни изследвания и одобрение

Елиминационните диети са широко използвани от медиците, но съществуват съществени различия в мненията за обхвата на заболявания, които могат да бъдат предизвикани от хранителни алергии или непоносимост. Много лекари и изследователи поставят под въпрос ролята на алергиите при мигрената, ревматоидния артрит, остеоартрита (артрозата) и други нарушения на здравословното състояние. Някои специалисти твърдят, че диетите за установяване на непоносимост трябва да се използват само след като са изпробвани всички други диагностични методи, включително съставяне на анамнеза, кожни тестове, тестове за чувствителност към храни и радиоалергосорбентни (кръвни) тестове.

Оценете статията
Оценка 3 от 2 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.