Д-р Валентин Иванов е категоричен, че морето е опасно за хора, които са с хиперфункция на щитовидната жлеза. Освен това той коментира, че през последните години е нараснал броят на хората с проблемна щитовидна жлеза. Вижте какво казва още той в интервю за в. „Доктор“.
Д-р Иванов, за кои ендокринни болести жегата може да е опасна?
В големите жеги най-много трябва да се пазят болните с тиреоидна патология и по-скоро онези, при които болестта протича с повишена функция на щитовидната жлеза ( хиперфункция ). Имам предвид Базедова болест и автоимунен тиреоидит на Хашимото. Хипертиреоидната форма на това заболяване протича с повишена продукция на хормони. И въобще хора със заболявания на щитовидната жлеза, при които има повишена функция. Тези болни се влошават в такова време, на тях жегите им действат негативно. Разбираемо е, че за тях морето е противопоказно.
Защо е противопоказно морето, там по принцип не е така горещо?
Морето е противопоказно, защото на морския бряг има много йодни изпарения, а щитовидната жлеза произвежда тиреоидни хормони на базата на йод. Затова на болните, които имат хиперфункция на щитовидните хормони, им е забранено да ходят на море. Поне докато не се излекуват.
А онези болни, които са с нормална или понижена функция на жлезата, за тях морето и йодните изпарения би трябвало да са полезни?
Да, те могат да ходят на море. Въпреки че приемат хормони под формата на лекарство, това не е пречка, за тях няма такива противопоказания.
Д-р Иванов, увеличила ли се е заболеваемостта на болестите на щитовидната жлеза?
Да, много се е увеличила заболеваемостта от тези болести. Специално искам да ви кажа, че ако преди 25-30 години диагнозата тиреоидит на Хашимото я поставях 5-10 пъти в годината, сега я откривам 5-10 пъти всеки Божи ден. Вярно, че освен работата ми във Военна болница, давам консултации и в друга клиника по линия на Здравната каса, но разликите са очевидни. В единия вариант – 10 пъти в годината, в другия – 10 пъти на ден. Хайде, нека не са 10, нека са 5 пъти на ден, пак е достатъчно показателно. Не просто увеличаване на заболеваемостта, а огромно завишаване. Между другото, по най-груби статистики около един милион българи и по-скоро българки, са засегнати от тиреоидит на Хашимото. Заболяването атакува в съотношение три към едно женския пол.
Какви са причините за тази негативна тенденция?
Безспорно това заболяване до голяма степен е генетично детерминирано. Обаче за 25-30 години едва ли генетичният фон се е променил така, щото да обуслови такова зачестяване. Това значи, че има и други предпоставки. Кои са те? На първо място острият хроничен стрес. Нашето ежедневие гъмжи и е гарнирано обилно от острия хроничен стрес. Второ, начинът ни на живот, начинът ни на хранене са различни – ние не консумираме нищо естествено, не знаем какъв въздух дишаме. Плюс това като прибавим факта генерираща радиация: далечни последици от Чернобил, по-близки последици от това, което стана над Югославия преди 12-13 години, имам предвид бомбардировките там. Ето ги предпоставките това автоимунно заболяване тиреоидит на Хашимото да зачести невероятно много.
Лечението стандартно ли е? Или има нещо ново?
Не, в лечението има установени стандарти. Лечението не е по-различно отпреди. Използват се медикаменти, които при повишена функция нормализират производството на хормони, при понижена функция съответно водят до нормално производство на същите тези хормони. Основната цел е да се постигне хормонално равновесие.
Използвам случая да ви попитам има ли нещо ново за диабета, най-общо казано?
Новото за диабета е добре забравеното старо. Вие знаете, че първите описания на захарния диабет датират от 15 век преди Христа. Още тогава, в тези описания е направена разликата между първи и втори тип захарен диабет. Още там е казано, че ако лекарят е намерил в урината на болния сладко, може да се счита, че болестта е неизлечима. Нещо, което е така и до ден-днешен. Няма лекар, който да каже: аз излекувах диабетно болния, както няма диабетик, който да каже: аз бях диабетик, вече не съм… Да, диабетът се лекува, кръвната захар се контролира добре, както и другите показатели, но това заболяване не може да се излекува. Новото са новите медикаменти, има цяла генерация инхибитори. Новото са някои аналогови инсулини, но по същество нещо революционно ново тук няма.
Д-р Иванов, искам да ви попитам смятате ли, че държавата трябва да финансира инсулиновите помпи и консумативите за тях? Наскоро това поискаха родители на деца с диабет.
Вижте, въпросът с инсулиновите помпи е много деликатен. Искам да отбележа, че само 5-10 на сто от диабетиците се лекуват с инсулинови помпи. Така е в цял свят, нека припомня, че те са около 500 милиона. България е бедна страна и да речем, че това е обективно, дори и ако процентът у нас е още по-нисък. Защото Здравната каса не поема нито стойността на самата инсулинова помпа, нито на консумативите. Най-евтиният вариант на една инсулинова помпа е 4000 лв., но цената варира до 12 000 лв. Да приемем, че човек може да намери еднократно такава сума и да се снабди с това устройство. Но месечните консумативи, които също не се поемат от Касата, възлизат на 500 лв. Очевидно е, че малко хора в България могат да си позволят такива суми.
След като са малък брой диабетиците, показани за лечение с инсулинова помпа, би трябвало държавата да поеме финансирането…
Има логика в това, което казвате, но възниква въпросът защо във финансово богати страни с висок стандарт, като САЩ и Германия, процентът също е толкова нисък? Това означава, че инсулиновата помпа не е панацея, разбирате ли? Има диабетици, които са показани за лечение с инсулинова помпа, но те не са толкова много. Поне засега и нашата Здравна каса не поема нито помпите, нито консумативите за тях.
Д-р Иванов, искам да ви попитам кои са по-редките болести на обмяната? Можем ли и за тях да кажем характерното?
Вижте, аз обожавам моята специалност – ендокринологията. И я окачествявам по-скоро като един айсберг. Видимата част на този айсберг са заболяванията на щитовидната жлеза и диабета. Ето, имаме един милион болни със заболявания на щитовидната жлеза и 500 хиляди с диабет. Като прибавим близо милион с остеопороза, пак за съжаление предимно жени, станаха 2 милиона и половина българи, предимно българки с ендокринни смущения. А като сложим и 30-40 на сто хора със затлъстяване, виждате каква огромна бройка се получава. Но ако това е видимата част на айсберга, ендокринологията има и една подводна, по-малко видима част, т.е. заболявания, които са много редки. Дето се казва, един ендокринолог може през целия си живот да не срещне някое от тези екзотични редки ендокринни заболявания. Особено патологията на мъжката, както и на женската гонада – половите жлези. Особено някои случаи на вродена бъбречна хиперплазия. Както и различните синдроми – например синдром на Шапел. А също така синдром на Клайнфелтер, той е сравнително по-често срещан. При този синдром макар че младият мъж външно не се отличава от здравия, при съответните изследвания се установява азоспермия. И куп други редки и екзотични ендокринни заболявания. Които, пак казвам, някои от ендокринолозите не са срещали през целия си професионален живот.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!