Хунза – как живеят и как се хранят хората, които не знаят какво е болест?

Красивата долина на река Хунза (границата между Индия и Пакистан) е наричана „оазис на младостта“

Обитателите и живеят средно 90 – 120 години. Те почти никога не боледуват и изглеждат много по-млади от възрастта си. Любопитното е, че външно те много приличат на европейци.

Според легендата разположената тук държава-джудже е основана от група воини от армията на Александър Македонски по време на похода му към Индия. Те установяват там строга бойна дисциплина — такава, че се налага и да спят, и да се хранят, и дори да танцуват с мечове и щитове.

Хунзите се къпят в студената вода на река Хунза дори при 15-градусов студ, до стогодишни се движат активно, 40-годишните им жени изглеждат като девойки. На 60 изглеждат така, все едно са на 25 години, а жените дори и на 65 години продължават да раждат деца. През лятото се хранят със сурови плодове и зеленчуци, през зимата — с изсушени на слънцето кайсии и покълнали семена, както и с овче сирене.

Интересно е, че има период, когато плодовете, с които се хранят, не са узрели. Този период се нарича „гладна пролет“, който продължава от два до четири месеца. През това време те почти нищо не хапват и само веднъж на ден пият нещо като чай от сушени кайсии. Този пост е издигнат в култ и строго се спазва.

Шотландският лекар Мак Карисън, който пръв описва Щастливата долина, подчертава, че употребата на белтъчини там се намира на най-ниското ниво на нормата, ако въобще може да се нарече норма. Денонощната калорийност на хунза средно е 1933 ккал и включва 50 г белтъчини, 36 г мазнини и 365 г въглехидрати.

Шотландецът живее в продължение на 14 години в непосредствена близост от долината Хунза. Той стига до извода, че именно диетата е основният фактор за дълголетието на този народ Ако човек се храни неправилно, той няма да оцелее в планинския климат и ще страда от различни заболявания.
Мак Карисън се завръща в Англия и прави интересни експерименти с различни животни. На едни от тях дава обичайната храна на лондонско работническо семейство (бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани и варени зеленчуци).

В резултат в тази група започват да се появяват най-различни „човешки болести“.

Другите животни спазват .диетата“ на хунза и през целия опит остават напълно здрави.
В книгата „Хунза — народът, който не познава болестите“ Р. Бирхер подчертава следните съществени предимства на модела на хранене в тази страна:

—преди всичко той е вегетариански;
– голямо количество сурови продукти;
— във всекидневното меню преобладават зеленчуците и плодовете;
– продуктите са естествени, без всякаква химизация и приготвени със запазването на всички биологично ценни вещества;
— алкохол и лакомства се употребяват изключително рядко;
– умерена употреба на сол; продуктите са отгледани единствено на родна почва;
— редовни периоди на гладуване.

Към това трябва да се добавят и други фактори, благоприятстващи здравословното дълголетие. Но начинът на хранене несъмнено има съществено, решаващо значение.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!