Хунза – как живеят и как се хранят хората, които не знаят какво е болест?

Красивата долина на река Хунза (границата между Индия и Пакистан) е наричана „оазис на младостта“

Hunza-apricots Обитателите и живеят средно 90 – 120 години. Те почти никога не боледуват и изглеждат много по-млади от възрастта си. Любопитното е, че външно те много приличат на европейци.

Според легендата разположената тук държава-джудже е основана от група воини от армията на Александър Македонски по време на похода му към Индия. Те установяват там строга бойна дисциплина — такава, че се налага и да спят, и да се хранят, и дори да танцуват с мечове и щитове.

Хунзите се къпят в студената вода на река Хунза дори при 15-градусов студ, до стогодишни се движат активно, 40-годишните им жени изглеждат като девойки. На 60 изглеждат така, все едно са на 25 години, а жените дори и на 65 години продължават да раждат деца. През лятото се хранят със сурови плодове и зеленчуци, през зимата — с изсушени на слънцето кайсии и покълнали семена, както и с овче сирене.

Интересно е, че има период, когато плодовете, с които се хранят, не са узрели. Този период се нарича „гладна пролет“, който продължава от два до четири месеца. През това време те почти нищо не хапват и само веднъж на ден пият нещо като чай от сушени кайсии. Този пост е издигнат в култ и строго се спазва.

Шотландският лекар Мак Карисън, който пръв описва Щастливата долина, подчертава, че употребата на белтъчини там се намира на най-ниското ниво на нормата, ако въобще може да се нарече норма. Денонощната калорийност на хунза средно е 1933 ккал и включва 50 г белтъчини, 36 г мазнини и 365 г въглехидрати.

Шотландецът живее в продължение на 14 години в непосредствена близост от долината Хунза. Той стига до извода, че именно диетата е основният фактор за дълголетието на този народ Ако човек се храни неправилно, той няма да оцелее в планинския климат и ще страда от различни заболявания.
Мак Карисън се завръща в Англия и прави интересни експерименти с различни животни. На едни от тях дава обичайната храна на лондонско работническо семейство (бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани и варени зеленчуци).

В резултат в тази група започват да се появяват най-различни „човешки болести“.

Другите животни спазват .диетата“ на хунза и през целия опит остават напълно здрави.
В книгата „Хунза — народът, който не познава болестите“ Р. Бирхер подчертава следните съществени предимства на модела на хранене в тази страна:

—преди всичко той е вегетариански;
– голямо количество сурови продукти;
— във всекидневното меню преобладават зеленчуците и плодовете;
– продуктите са естествени, без всякаква химизация и приготвени със запазването на всички биологично ценни вещества;
— алкохол и лакомства се употребяват изключително рядко;
– умерена употреба на сол; продуктите са отгледани единствено на родна почва;
— редовни периоди на гладуване.

Към това трябва да се добавят и други фактори, благоприятстващи здравословното дълголетие. Но начинът на хранене несъмнено има съществено, решаващо значение.

Оценете статията
Оценка 3.5 от 99 гласували

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.