Крум Савов: Излекувах подаграта си за по-малко от месец!

Крум Савов е спортен журналист. От началото на 2014 година оглавява спортната редакция на бТВ. Ето какво разказва той за своя здравословен начин на живот в интервю за в. „Доктор“. 

– Г-н Крум Савов, здрав ли сте и какво правите, за да бъдете в добро здраве?

– Човек е дотолкова здрав, доколкото съдбата, възрастта и другите обстоятелства му позволяват. Правя това, което зависи от мен. Имам дългогодишни навици и начин на живот, който не променям драстично, и така се чувствам добре. Най-важното са храненето и спортът. Не съм краен, но не ям хляб, не ям много сладко и се опитвам да вечерям поне 3-4 часа преди лягане. Избягвам въглехидратите, защото съм чел, че те са по-опасни от мазнините.

– Какъв е седмичният ви режим на спортуване?

– Аз спортувам всеки ден – било то футбол, тенис, фитнес. Имам задължително поне един час физическа активност. Дори ако понякога не ми стигне времето, вкъщи имам гирички и с тях си взимам съответната доза физическо натоварване.

– По едно време бяхте понапълнял малко. Как си върнахте нормалното тегло?

– Бяха само 4-5 излишни килограма и не се усещах, че съм напълнял. Но когато го осъзнах, преодолях тези килограми с изтеглянето на вечерята по-рано. Преди се случваше понякога да се тъпча с храна и преди лягане. Съвсем отскоро прилагам и друг метод – пия много вода. Убедиха ме, че от 300 мл на ден трябва да докарам до 2-3 литра вода. От няколко месеца се мъча и насила да пия повече вода.

– А чиста ли е водата, която пиете?

– Не ходя да си пълня от извори. Купувам си минерална, трапезна и изворна вода от супермаркета и гледам да е различна всеки път.

– Приемате ли някакви лекарства?

– Не. От 2-3 години съм спечелен за каузата хомеопатия. Помага ми за настинка, хрема, кожни заболявания, дори и за физически травми – мускулни разтежения. В интерес на истината, хомеопатичните лекарства имат голям ефект. Имах подагра, която се оправи без диети, а само с хомеопатия. Казват, че подаграта не се лекува. Но на мен хомеопатията ми повлия и нямам проблем в момента. А преди не можех дори да си свивам краката. Насочиха ме приятели към д-р Ванков, който беше помогнал на няколко човека преди мен. Аз се присъединих към това лечение, след това го препоръчах на поне 4-5 приятели и при тях също има ефект. Съществува мнение, че при хомеопатията се наблюдава плацебо ефект, че подобрението е въпрос на внушение. Извинявайте, но мога ли да си внуша, че адски ме боли, а после да не ме боли?! Аз и децата си лекувам с хомеопатия. А на едно дете не може да му внушиш, че е по-добре, ако реално не е така. Жена ми е фармацевт и тя подходи с недоверие. Но вече и тя се ползва от предимствата на хомеопатията. Лекуваме се предимно с капки. Отиваме при доктора и той ни дава едни шишенца с разтвори.

– Колко време се мъчихте с подаграта?

– Поне година се мъчих, без да знам, че имам точно подагра. Когато спортувах, все ме боляха стъпалата. Мислех, че е от дюстабана. После ме удари в палеца и ме диагностицираха. Болката се пренесе от пръстите и стъпалата в колената. Не можех да се движа, не можех да ставам сутрин от леглото.

Така поне близо две години се мъчих и се чудих с какво да се оправям – с диета ли, с лекарства ли. За щастие, попаднах на хомеопат и за по-малко от месец с това лечение вече нямах болки. Пикочната киселина ми е в нормалните граници. Ям абсолютно всякакво месо и други противопоказани неща за подагра, но нямам проблеми. Хомеопатията има още една особеност, че въздейства върху целия организъм, а не само на отделния здравословен проблем. Повлиява и върху други хронични или остри заболявания. Покрай едното се повлиява и другото.

– Интересно как вашата съпруга като професионален фармацевт е преодоляла недоверието към хомеопатичните лекарства?

– Ами, като използваше хомеопатични лекарства за нейни проблеми и те й помогнаха. Сега много често ги ползваме, особено профилактично за предгрипни състояния. Така в 85% от случаите предотвратяваме вирусните заболявания.

– Ходите ли на профилактични прегледи?

– Не много често, но все пак си правя кръвни изследвания. По веднъж на година и половина ми се случва.

– Сблъсквали ли сте се с нашата здравна система и дали сте доволен от нея?

– За добро или за лошо, ме разпознават заради естеството на професията ми, имам и доста контакти, та вратите се отварят по-лесно за мен. Помагат и контактите на жена ми. Наистина доволен съм от моя личен лекар и от този на децата, от хомеопата д-р Ванков и от д-р Хинков от болница „Лозенец“, който общо ми следи състоянието. Комуникирам и с много спортни травматолози, защото контузиите вървят ръка за ръка с активния спорт. Където и да съм поискал помощ и съдействие, съм ги получавал. Но аз не съм типичният български пациент, имам нетърсено предимство и нещата ми се случват по-лесно. Иначе имам информация и наблюдения, че здравната система е катастрофална. Тя е просто в отчайващо състояние. Единственият начин нещо добро да ти се случи е или с връзки, контакти и пари, или само с пари. По стандартния път е кауза пердута, без да визирам конкретно дали по вина на лекари, на управление, на финансиране. Все пак съм живял и съм се лекувал и по времето на социализма. За всичко може да се критикува това време, но поне здравеопазването беше в някакви нормални рамки.

– Какво ще кажете на хората, които не спортуват?

– Без да съм бил професионален състезател, все пак съм се занимавал активно с футбол, стигал съм нива на полупрофесионализъм. Тенисът пък ми стана хоби. Ежедневните спортни занимания за мен са необходимост, не мога без тях. Нито апетитът, нито сънят, нито физическото ми състояние е адекватно без спорт. Ако гледаме по-глобално, спортът влияе върху структурата на тялото, изгражда характер, манталитет, дисциплина. При децата спортът е особено полезен – ангажира ги в различна посока от компютри, електронни игри, телевизия, а също от цигари, алкохол, дрога. А ако, дай Боже, човек има талант, може да се осъществи като спортист, да отиде в друго измерение и да стане като Григор Димитров, Димитър Бербатов или Кубрат Пулев.

– Вашите близнаци тренират ли вече?

– Те са на 8 години. Избрах подходящия момент и ги дадох да тренират по два основни спорта – за сина ми спортна гимнастика и тенис, за дъщеря ми – художествена гимнастика и тенис. Ходят вече на състезания. Не ги пресирам, разбира се, защото може да се получи обратният ефект. Ходеха на плуване, но в един момент нещо не им хареса и казаха „не“. Спрях ги и не съм ги насилвал да продължат.

– Трудно ли се отглеждат близнаци?

– Първите две години е най-трудното нещо на света. А след това е най-сладкото, весело и забавно нещо. Израстването на близнаци особено пък разнополови, ми даде поглед върху живота и света, който дори по филмите не мога да видя. Това изграждане на манталитет, на характер и усещане за двата пола. Виждам с очите си как се оформят различни човешки същества, макар че са се родили и са отглеждани в една и съща среда. Това е уникален опит.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!