Съдържанието на вода в тялото на новороденото е до 80% от общото му телесно тегло, след това постепенно на­малява до 65% и това количество остава постоянно през целия живот, независимо от пола и възрастта!

Водата в човешкото тяло може да се намира както в свободно, така и в свързано състояние. Намирайки се в свободно състояние, тя лесно преминава от клетките в междуклетъчното пространство, в лимфата и кръвната плазма. Ако е свързана от белтъците, тя се задържа здра­во в клетките и тъканите.

В организма на здравия човек водно-солевият баланс е постоянен, тоест има определено равновесие от вода и соли, които се намират както в свързано, така и в свобод­но състояние. При нарушението на това равновесие се по­явява болест.

От една страна водната обмяна представлява съвкуп­ност от процеси на всмукване на питейната вода, образу­ване на вода при окислението на мазнините, белтъчините и въглехидратите, разпределянето й между вътрешно-клетъчното и външноклетъчното пространство, а от друга — отделянето й през бъбреците, белите дробове, кожата и червата.

При възрастния човек с тегло 70 кг общото съдържа­ние на вода в организма достига до 50 кг. От това количе­ство само 15% се съдържат в кръвната плазма и лимфата, а 50% представлява водата, която се намира в свързано състояние в клетките. При състояние на водно равновесие количеството употребена вода е равно на количеството на отделената.

Водният баланс се състои от следните величини: коли­чеството на питейната вода — 1000 мл; водата като съ­ставка па хранителните продукти — 720 мл, водата, образувана при окисление на мазнините, белтъчините и въгле­хидратите 320 мл. 11ри нормални условия за едно дено­нощие човек употребява до 2,5 л вода. От това количество 1100 мл се отделят чрез бъбреците, 400-450 мл — през ко­жата, 300-350 мл — през белите дробове и около 150 мл — с фекалиите. При промяна в условията на външната среда (температура, налягане, вид на храната) тези данни могат да варират много в една или друга посока. Но вод­но-солевият баланс в организма се възстановява много бързо, тъй като е жизненоважен фактор.

Регулатори на водната обмяна са централната нервна и ендокринната система. Нарушението на функциите на регу­лиране на водно-солевата обмяна може да предизвика тежки изменения в обмяната и да обуславя или задържане на вода в организма, или обратно — усиленото й извежда­не, водещо до обезводняване.

Голямо значение за поддържането на водния баланс на организма има състоянието на сърдечно-съдовата система и съдържанието на белтъчини в кръвната плазма. Върху степента на задържане на водата в тъканите значително влияние оказва съдържанието на натриеви и калциеви соли в клетките и вътрешноклетъчната течност. Чрез тези соли в клетките се създава определено осмотично налягане.

Солевият състав на вътрешно и външноклетъчната течност е различен. Ако външноклетъчната течност има голяма прилика с морската вода и наличието на соли в нея може да варира много, то съставът на вътрешноклетъчна­та течност почти винаги е постоянен и запазва химичната си индивидуалност. Това е обусловено от наличието на клетъчни мембрани, които, задържайки калия, се отказват от натрия и калция. Обикновено в клетките преобладават йоните на магнезия, калия, сулфатните групи, а извън тях — хлорът, натрият, калцият и белтъчните фракции.

„УРОГАРД” С УНИКАЛЕН ЕФЕКТ 2 В 1 ПРИ БОЛНИ БЪБРЕЦИ И ЦИСТИТИ

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!