При децата доста често се срещат заболявания на бъбре­ците и пикочните пътища. Те могат да бъдат първични и вто­рични — като резултат от сериозни усложнения при различ­ни заболявания: скарлатина, грип, пневмония, ангина.

Голямо значение при бъбречните заболявания има на­временното изследване на урината. Понякога родителите могат на око, визуално, да определят нормална ли е урина­та на детето или има някакви отклонения.

Нормалната урина при деца до 12-14 години:

♦       трябва да бъде прозрачна, леко жълтеникава, без мъ­тилка и други цветове (освен жълтия оттенък);

♦       не трябва да се пени обилно;

♦     най-концентрирана, почти жълта, е урината сутрин. Цветът на детската урина може да се променя в зависи­мост от храната или приеманите лекарства. Цвеклото, ка­сисът, а от лекарствата — тетрациклинът, аналгинът, ами-допиринът — придават на урината червен цвят. Така че, ако родителите са забелязали, че урината на детето се е проме­нила, на първо място трябва да се мисли именно за това.

Бъбреците при децата съзряват едва към двегодишна възраст. Затова функциите им до тази възраст са понижени, процесът на пикочоотделянето е донякъде намален (основ­ната част от течността се отделя през кожата и белите дро­бове и само 7% — през бъбреците). В периода до 2-годиш-на възраст е особено важно да се следи спазването на водно-солиевия режим, да се придържаме към определените норми за употреба на течности.

Най-често децата страдат от заболявания като нефрит, пиелонефрит и цистит. При първите признаци за бъбреч­но заболяване родителите незабавно трябва да се обърнат за помощ към лекаря, а не да се надяват, че „всичко може да мине“. Бъбречните заболявания рядко минават сами.

Ако при детето се открие някакво заболяване на пикоч­пата система или бъбреците, първата задача на родители­те е да осигурят съответните грижи, диета и питеен режим. На хронично болните от бъбреци се препоръчва всекид­невната употреба на диня по няколко пъти дневно (или сок от диня), включително и консервирана.

При лечение на остър или хроничен цистит са полезни грейките върху долната част на корема, горещите възгла­внички с гореща отвара от билки, горещите седящи ва­ни от препоръчителните билкови комбинации. Голяма по­мощ могат да окажат масажите и топлинните процеду­ри. Но всички изброени по-горе мероприятия трябва да се провеждат само след консултация с лекуващия лекар.

При всички бъбречни заболявания се препоръчва пло­дово-зеленчукова диета с ограничаване на солта, подправ­ките, животинските белтъчини. Полезно е да се пият отвари от мента, магданоз. При задър­жане на течности в организма и поява на отоци по лицето и краката се препоръчва аптечен пикочогонен чай. В по-тежки случаи към лечението се прибавя царевична свила, брезови пъпки (от всичко по 1 ч. л. на 500 мл вода — детска доза до 6 години) по 1/3 чаши 3 пъти на ден. Родителите трябва да следят количеството отделяна урина да е по-голямо 01 изпитите течности. Според количеството отделената урина се преценява ефектът от билковото лечение. Трябва да се ориентираме по това, че здравото дете отде­ля средно по 1 л урина в денонощието.

Плодово-зеленчуковата диета сама по себе си спомага да се изведе излишъкът от течност от организма. Солите обратно — задържат водата. Много важно е постоянно да се следи спазването на солиевия режим на трапезата. Ви­наги трябва да се помни, че денонощната потребност от сол на организма е 1,0-1,5 г. А ние изяждаме 5-6 пъти повече и учим и децата на това.. Непрекъснато държим солницата на масата и солим, солим, солим! А след това се чудим откъде на стари години се е появила остеохондрозата, подаграта, ранната склероза или катарактата.

Родителите на децата е бъбречна патология трябва по­стоянно да помнят, че лечението на бъбреците и пикочните пътища не може да се ограничи само с приема на лекарства. Лечението трябва да е постоянно и продължително. А за цел­та не са достатъчни само химичните препарати, при това те не могат да се използват безнаказано продължително време. Към лечението с такива препарати задължително трябва да се прибави и билколечение. Различните отвари и настойки мо­гат да се използват дълго, като от време на време съставът им се променя. При лечението с билки се нормализира капиляр­ната пропускливост на бъбречните кълбенца и няма усложне­ния дори при многогодишно използване на различни комби­нации. При билколечението общото състояние на болните и функциите на поразените органи се подобрява значително.