Бъбречна слабост, бъбречна недостатъчност (уремия)

Оплаквания

Оплакванията първоначално не се вземат насериозно и често прогресират бавно. Първи приз­нак за настъпваща бъбречна слабост е по-често­то нощно уриниране, отколкото досега. Урина­та се състои главно от вода, докато отпадните продукти прогресивно се задържат в орга­низма. В резултат на това се усеща нараства­ща умора и летаргия. Може да се появи задух. В по-нататъшното протичане се отбелязва гаде­не, повръщане, безапетитие и неприятен вкус в устата. Жълтокафяво оцветяване на кожата, сърбеж.

Последният стадий на бъбречната недостатъч­ност (уремията) може да доведе до възпаления на сърдечната торбичка, едем на белия дроб, парези и накрая кома.

Причини

Тежки, повтарящи се инфекции на бъбреците (напр. хроничен пиелонефрит или гломерулонефрит) увреждат бъбречната тъкан и водят до ръбцообразуване. В резултат на това бъбре­кът може да изпълнява все по-слабо своята фун­кция.

Други причини могат да бъдат: дългогодишна злоупотреба с обезболяващи средства; повишено с години кръвно налягане; увреж­дания в резултат на диабет. В редки случаи ня­кои наследствени заболявания на бъбреците (напр. цистиноза) могат да доведат до хронич- на бъбречна недостатъчност.

Риск от заболяване

Всички възрастови групи могат да бъдат засег­нати от бъбречна слабост или бъбречна недос­татъчност. Застрашени са преди всичко лица, които в продължение на години непрекъснато приемат обезболяващи средства.

Възможни последици и усложнения

Като последица на хроничната бъбречна недос­татъчност могат да възникнат повишено кръв­но налягане, намалени концентрацион­ни възможности, състояния на изтощение, нев­ротично държание, загуба на тегло, увреждания на скелетната система, мъчителен сърбеж, за­губа на сексуално влечение, импотентност, на­рушена защита срещу инфекциите, склонност към кръвоизливи, малокръвие, увреждания на сърцето и други здравословни проблеми.

В последния стадий на болестта е възможен то­тален отказ на бъбреците.

Профилактика

Избягване злоупотребата с обезболяващи сред­ства. Лекарските прегледи през определени ин­тервали също са своеобразна профилактика.

Необходимост от лекарска помощ

• ако ви се налага да уринирате по-често от обикновено
• при необяснима загуба на тегло
• при продължително гадене; особено ако’то се проявява по-силно сутрин
• при често, необяснимо повръщане
• при необяснима умора и отпадналост

Самолечение

Пийте много вода. Не вземайте на своя глава какви­то и да било медикаменти, докато не се консул­тирате с лекар.

Лечение

Обратима е само острата бъбречна недоста­тъчност. Хронично напредващата бъбречна не­достатъчност рано или късно неизбежно води до заместителна терапия: хемодиализа (проми­ване на кръвта), перитонеална диализа или бъб­речна трансплантация.

Хемодиализа (промиване на кръвта)

Когато бъбреците започнат да изпълняват по- малко от пет процента от нормалната си фун­кция, вредните вещества трябва да се филтри­рат посредством изкуствено пречистване на кръвта (диализа). Това се осъществява с помощ­та на уред, който се включва към кръвообраще­нието и извлича повечето вещества, които мо­гат да бъдат отровни за организма. Кръвта обтича филтрите в диализатора и накрая отново се влива в кръвообращението. Диализата нормално се провежда три пъти в седмицата и про­дължава от четири до пет часа.

Отвеждането на кръвта става най-често от дясната или лява предлакътница посредством съдов достъп, наречен шънт. Този шънт се из­работва оперативно: чрез него вената се свър­зва с артерия или двата съда се свързват един с друг с пластична протеза под кожата. Диализи се провеждат не само в болницата, но след съответно обучение могат да се извърш­ват и вкъщи. За целта член на семейството трябва да усвои за няколко седмици техническо­то провеждане и наблюдението по време на ди­ализа. Като придружаващо лечение пациентите на диализа трябва да спазват относително строга, бедна на белтък диета, да се хранят без­солно и да пият малко.

С помощта на диализата много пациенти оста­ват работоспособни и често имат – без време­то на диализата – нормално ежедневие. При хе­модиализа три пъти седмично пациентите трябва да прибягват до машината, в останало­то време външно не се различават от здравите. Редица оплаквания при хроничната бъбречна не­достатъчност бързо се подобряват с диализа­та. Очакваната продължителност на живота зависи от основното заболяване. Днес вече мно­го пациенти се диализират в продължение на де­сет и повече години.

Перитонеална диализа

При този метод перитонеумът, който обвива коремната кухина, се използува като филтър, заместващ бъбреците: под наркоза в коремна­та кухина на бъбречноболния пациент се въвеж­да тънък изкуствен маркуч. Краят му остава ви­дим на корема, докато трае диализата – в про­дължение на месеци или години.

На този край се закача торбичка, в която се на­мират два до три литра стерилен воден раз­твор. Под действие на тежестта течността изтича от поставената нависоко торбичка за 15 до 20 мин в коремната кухина. Там тя се за­държа. Маркучът и празната торбичка остават прикачени и се носят незабележимо под дрехите. Съставът на разтвора действува така, че от множеството фини кръвоносни съдове по пери­тонеума се извличат вода, а с нея и отровни ве­щества, които иначе се отделят през бъбре­ците.

След около четири до осем часа празната тор­бичка се поставя на земята и под действие на тежестта течността съдържаща отровните вещества за 15 до 20 минути изтича от корем­ната кухина обратно в торбичката. Тогава се прекача нова торбичка с плакнеща течност и ко­ремната кухина се напълва отново. Така се осъ­ществява – почти както при работата на бъб­реците – постоянна дезинтоксикация на орга­низма.

Предимства: За разлика от хемодиализирания, болният на перитонеална диализа не разчита на помощта на друг човек.

При постоянната дезинтоксикация кръвното налягане се поддава по-добре на регулиране от­колкото при машинната диализа, общото със­тояние и кръвната картина най-често са по-доб­ри. Освен това не се налага спазването на дие­та, бедна на белтъчини.

Недостатъци: Съществува опасност от бак­териална инфекция на перитонеума. Този риск разбира се е незначителен, ако смяната на теч­ността се осъществява с голямо старание и чистота.

Друг недостатък е постоянното носене на праз­ната торбичка под дрехите. При новите систе­ми за перитонеална диализа това вече не е необ­ходимо.

Бъбречна трансплантация

При хроничната бъбречна недостатъчност трансплантацията на бъбрек почти винаги е най-добрият вариант за лечение, тъй като поз­волява пълноценно възстановяване (при жените дори бременност) и в перспектива независи­мост от болницата, както и от диализата. Бъбречните трансплантации често не са въз­можни при пациенти с тежки допълнителни за­болявания (хронични инфекции, сърдечно-съдо- ви заболявания) и при по-възрастни хора. Подготовката за трансплантация изисква по­редица от редовни контролни изследвания. Опе­рацията сама по себе си се извършва само в спе­циално изградени за тази цел центрове. При трансплантацията бъбрекът се присажда в долната част на корема на пациента, а нефункциониращите бъбреци остават в тялото. Приемателите на бъбреци много години на списък, докато се появи съотве­тен трансплантант. Като дарителски органи най-често се използуват бъбреци от пострада­ли при злополука или млади жертви на апоплек­тичен удар. Продължителността на чакането зависи преди всичко от кръвната група и различ­ните тъканни маркери.

В избрани случаи съществува също възмож­ността да се пренесе орган от жив дарител, на­пример от родителите или братята и сестри­те, ако е осигурена имунологична поносимост. Трансплантацията удължава живота на болния и не крие почти никакви рискове. Но:

• могат да се появят – разбира се рядко – услож­нения по време на операцията
• докато чуждият бъбрек е в организма непре­къснато трябва да се приемат медикаменти, които потискат действието на защитната система на организма, тъй като в противен случай организмът би го отхвърлил. Колкото по-голяма е имунологичната съвместимост между донора и реципиента, толкова по-малки са тези рискове.

Въпреки медикаментите, потискащи имунната реакция, все пак има вероятност организ­мът да отхвърли бъбрека след неопределено време. В такива случаи отново се налага хемодиализа, перитонеална диализа или нова трансплантация.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!