Аня Пенчева: Стана чудо – прогледнах!

– Аня, какво чудо се случи с вас?
– След толкова години на безверие, на това, че лекарите ми казаха, че съм неспасяем, безнадежден случай, изведнъж стана чудото – прогледнах! Искам повече хора да научат, че имат шанс, а не да живеят като мен с болката, с примирението и с въпроса „Какво съм сгрешила в този живот, че Господ ме наказа да не виждам толкова много години?“.

– Очите ви излъчват неописуем блясък…
– Да, излъчват блясък, защото се чувствам като дете, което сега открива красотата на света. 50 години не виждах на повече от 2 метра, хората смятаха, че съм горда, високомерна. Когато си млад, не се стряскаш от мнението на хората, но когато минеш 50 и отминаваш познати и приятели просто защото всичко след 2 метра ти е като в мъгла, върви и обяснявай, че нещата не отиват към деменция.

– На сцената как се справяхте?
– Най-страшното беше там – всички си учат репликите, а аз партитурата – 5 крачки напред, 10 наляво, 3 надясно. Добре че познавам в детайли Камерната сцена, където играя. Суетна жена съм, не исках да се знае, че не виждам и театър-майсторът Здравко Димитров ми слага едни светлоотразителни лепенки – така ме спасява.

– Как разбрахте за клиниката „Ресбиомед“ на д-р Сашо Ангелов и д-р Вени Милева, където ви оперираха?
– Случайно разбрах от една моя позната, Меги Савова, че проф. Хорхе Алио идва в клиниката на нейни приятели – въпросното младо семейство – и прави чудеса. Още на другия ден бях там. Направиха ми изследвания с апаратура, която е уникална за Европа. После са ги пратили на професора и той е потвърдил, че ще има резултат. Толкова бях обнадеждена, защото години наред, чуя ли за някой или някъде, където могат да ми помогнат, аз съм там. Неговото „резултат“ се оказа наистина ЧУДО. Толкова дълго бях чувала астигматизъм, недоразвито око, много плюс, много минус, 80% слепота – стрес, страх и разочарования…

– Как протича операцията?
– Най-напред ми сложиха упойка, стана ми толкова хубаво, че попитах могат ли да ми дадат и за вкъщи! След това легнах на операционната и виждах само светлина в очите – никаква болка. Никаква! Бях изгубила представа за времето, оказа се, че операцията е била около половин час.

Когато станах и видях ясно проф. Алио, д-р Ангелов и Ивайло, бях страхотно щастлива, родена отново, и отсякох: „Професоре, искам да се оженя за теб!“

– Проф. Алио работи с високотехнологична нанометодика…

– Представете си куха игла, с диаметър около 2 мм, в която е навита лещата. Иглата се забива зад ретината и навитата леща се избутва, след което с помощта на друга игла лещата се развива. Представете си колко добър специалист е, как уцелва точното място. Не можех да повярвам, бях удивена… Мъжът ми направи най-големия комплимент на проф. Алио, питайки го дали е евреин!?

– И на кого се обадихте?
– На Катето Евро. Трябваше да бъдем заедно на операцията, но тя се колебаеше. Казах й: Идвай, не боли, страхотни са, това ни е божи дар, ВИЖДАМ!!! Беше събота, тя веднага дойде и беше следващата, която забрави очилата. В понеделник беше на работа, без очила… Клиниката работи с направление по Здравна каса.

– Наскоро оперираха майка ви в Националната кардиологична болница. Какво й се случи?
– Тази година в нашето семейство имаше и друга операция. Мама бе в бившата Трета градска болница при д-р Иво Кожухаров, който преди 7 години я спаси. Сега трябваше да се смени батерията на пейсмейкъра.

Нямате представа в тази кардиологична клиника какви уникални лекари има… Държа да кажа имената им – д-р Гочева, шеф на клиниката, д-р Иванов, д-р Байчева, д-р Караиванов, д-р Ценова – благодаря ви от сърце, че спасихте живота на мама! Това е болница, в която работят и много млади лекари. Ще спомена и санитарката Диди. Красива, лъчезарна, вярваща, вдъхва надежда на всеки болен. 12 години след като се е пенсионирала, тя продължава да работи там.

– Имали сте проблемни бременности…
– И двете бременности бяха лесни, но имах проблем с раждането. На Петя й се изгубиха тоновете и д-р Януш Хъртарски ме оперира спешно. После разбрах,че пъпната връв я е задушавала – не е могла да диша, да се храни.

С Ангел също имах проблеми. Когато отидох на преглед, д-р Анатолий Дуковски веднага ме оперира. Този път – къса пъпна връв, която опъваше шията на бебето и не му достигаше въздух. Така и не нацелвах дължината на тази връв (смее се). Пак кувьоз – минала съм през мъката, страха и надеждата, знам каква е безпомощността ти в първите седмици да си гледаш детенцето през стъклото, да не можеш да му помогнеш, да го прегърнеш. Затова винаги ще бъда много благодарна и задължена на тези мои доктори спасители. Пипи е кръстена на майката на Сашо Диков, а Ангел – на баща ми, Бог да го прости! (разплаква се)…

– Извинете, че ви разплаках…
– Колкото и години да минават, когато заговоря за татко, сълзите ми тръгват. Беше невероятен – много висок, красив, умен. Сестра ми наследи професията му и завърши Инженерно-строителния институт. Спортен и артистичен, с най-голямото чувство за хумор.

Толкова се радвам, че животът ме свърза с хора като мама, сестра ми, Сашо (бившият), Ивайло (настоящият), Христо, мъжа на сестра ми Валя, племенниците ми, децата ми, приятелите ми, защото и смехът лекува.

Пипи вчера се пошегува и ми каза: „Мамо, ти на Ангел си дала дългите си крака, а на мен хашимотото си“. От Сашо пък наследи висок холестерол и трябваше да се лекува и тук, и в Англия, но с гордост, възхищение и благодарност ще кажа, че българските лекари са най-добрите!

Източник: в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!