Перила

Perilla frutescenssyn. P. ocimoides Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, съцветията, семената

Отглеждане

Перилата е крехко едногодишно растение, високо от 60 см до 1,2 м, с ароматни, широки, овални зелени листа, често с лилав оттенък. Малките бели цветчета се образуват в гъсти съцветия с дължина 10 см. Разноцветните и къдраволистните форми стават все по-популярни като декоративни едногодишни растения, подходящи за саксии и лехи.

Сортове и видове

P. frutescens var. crispa (шисо) има набръчкани бронзово- пурпурни листа и розови цветове. Някои хибриди образуват листа с аромат на кимион или канела, а други – на джинджифил. Сортът „Red“ или „Akajiso“ е с тъмночервени до пурпурни листа и се използва за овкусяване и оцветяване на туршии. По-едролистният „Kkaennip“ или корейска перила се консумира суров, приготвен като зеленчук, или с него се увива месо.

Местоположение – Перилата обича влажна, добре дренирана и обогатена с компост почва на слънце или частична сянка.

Размножаване – Засявайте семената през пролетта при 13-18 °С. Извадете растенията, когато станат достатъчно големи и ги посейте на открито, когато не съществува опасност от слани.

Грижи – Откъсвайте първите съцветия, за да стимулирате растежа.

Болести и вредители – Ако се отглежда на закрито, перилата страда от бело крилка.

Събиране и съхранение – Събирайте листата през лятото. Те обикновено се използват пресни. Съцветията се берат, преди да се развият цветовете, а семената – през есента. Допирът с листата причинява дерматит при някои хора.

Употреба в медицината

Perilla frutescens. Използвани части: листата, семената. Растението от векове се употребява в японската народна медицина (кампо) и от китайските лечители. То се приема с други билки при настинка, грип и кашлица, при безапетитие, гадене и подуване на корема. Използва се при сенна хрема и дерматит. Основна съставка е Червено шисо (Perilla frutescensvar. crispa) в билковия препарат на кампо „Сайбокуто“, прилаган при различни алергични състояния.

Лабораторни проучвания са потвърдили противоалергичните и противовъзпалителните свойства на екстрактите от перила. Клиничните експерименти показват обещаващи резултати за оралните препарати за облекчаване на симптомите при сенна хрема, като например секрет от очите и сърбежи. Според други проучвания се наблюдават подобрения при алергичен дерматит след локалното приложение на крем с растението.

При бременност или кърмене използвайте билката само в умерени количества, като подправка за ястия.

Употреба в кулинарията

В японската кухня листата се използват пресни за салата, за украса и в туршии. Червеното шисо съдържа багрилни съединения, обикновено употребявани за оцветяване на храните в розово и за консервирането им. Листата и семената притежават антибактериални свойства, което помага при профилактиката срещу хранителни отравяния от гъби, морски дарове и сурова риба (сашими). Недоразвитите съцветия се слагат в супи и темпура, а от семената се добиват подправки или кълнове за салати.

Любопитно:

Перилата е незаменима билка в японската кухня. Етеричното масло в листата съдържа съединение, което е 2000 пъти по-сладко от захарта и се използва като изкуствен подсладител.

В Япония листата на перилата са любима украса или служат за увиване на ястия като суши. Те се използват за оцветяване и овкусяване на консервирани сливи и японски джинджифил (миога). Червената перила е предпочитана в кулинарията в сравнение със зелената, въпреки че зелената е популярна за украса. Различни видове на растението намират приложение в индонезийската, тайландската, виетнамската и корейската кухня.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!