Пеларгониум

Pelargonium spp. Geraniaceae (сем. Здравецови)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, корените, цветовете

Отглеждане

Пеларгониумът произхожда от Южна Африка и най-ароматните видове са полуустойчиви вечнозелени храсти с дъхави листа. Те се срещат в богато разнообразие от форми и съцветия от бели, бледорозови или тъмнолилави цветове с по пет венчелистчета. Основните разновидности, намиращи приложение в медицината, са описани по-долу. Повечето не са студоустойчиви и трябва да се отглеждат в саксии.

Сортове и видове

Пеларгониумите с аромат на рози включват P. capitatum, P. „Attar of Roses“, P. graveolens (индрише), P. radens и хибрида „Graveolens“. Етеричното им масло с истински аромат на роза се използва в парфюмерията, козметиката и ароматерапията. То снема напрежението, облекчава кожни възпаления и притежава противогъбични, антибактериални и репелентни свойства.

Пеларгониумите с аромат на лимон включват P. crispum, кремавия по краищата на листата сорт „Galway Star“ и формата му с изпъстрени с ивици листа „Variegatum“ – всички те имат изправено стъбло и набръчкани листа: „Citriodorum“, „Citronella“, P. x citronellum, „Mabel Grey“ и сродния й „Bitter Lemon“; P. „Limoneum“, „Lady Mary“ и „Rober’s Lemon Rose“.

Сред пеларгониумите c аромат на плодове са кокосовият Р. grossularoid.es; кайсиевият „Monsieur Ninon“; ябълковият P. odoratissimum, плодовият „Sweet Mimosa“; ягодовият „Lady Scarborough“; портокаловият „Prince of Orange“ и сортът c аромат на зелен лимон Р. х nervosum.

Пеларгониумите с аромат на подправки са „Old Spice“; джинджифиловият „Torento“ и сортовете с аромат на индийско орехче P. fragrans, от групата Fragrans и няколко техни сродни вида като „Snowy Nutmeg“.

Пеларгониумите с аромат на пиперлива мента включват P. tomentosum с кадифени сърцевидни листа, „Chocolate Peppermint“ с листа, изпъстрени в кафяво в средата, и „Joy Lucille“ – кръстоска между P. tomentosum и P. graveolens.

Всички горепосочени видове и сортове се използват за овкусяване в кулинарията, за потпури и други ароматизатори за дома.

Местоположение – Предпочитат да са изцяло на слънце и в добре дренирана почва. За тях са подходящи сухи условия и се развиват добре в глинени саксии.

Размножаване – По всяко време от вегетацията вземайте 10 см резници. Размножавайте ги редовно, защото стъблата на възрастните растения са удължени и с ограничен растеж.

Грижи – Режете растенията и ги пресаждайте в други саксии през пролетта, като редовно откъртвате излишните разклонения. Подхранете ги с лек тор през пролетта и ги поливайте само когато са сухи. През зимата им осигурете минимум 2 °С.

Болести и вредители – Пеларгониумите, отглеждани на закрито, страдат от белокрилка, червени акари и други вредители по листата. Преполиването причинява кореново гниене и гъбни болести.

Събиране и съхранение – Събирайте и сушете листата, за да ги използвате за потпури и възглавници. За кулинарна употреба откъсвайте пресни.

Употреба в кулинарията

Накиснете пресни листа в топла сметана или прясно мляко като основа за кремове и десертни сосове или ги добавете към оцет и изчакайте 1 седмица, преди да го ползвате за летни салати и заливки. С пресните листа се овкусяват торти, като се застилат по дъното на тавите, в които печете блатовете, или като извадите готовия сладкиш в тава с листа на дъното, за да поеме аромата им. В кутия, в която съхранявате чай, можете да сложите сушени листа от пеларгониум с аромат на роза или лимон.

Любопитно:

Ароматният пеларгониум съществува в много разновидности. При най-лекото докосване растенията излъчват близки до наименованията си аромати – от лимон и зрели ябълки до пиперлива мента и червени рози.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!