Див керевиз

Anthriscus cerefolium Apiaceae (сем. Сенникоцветни)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Кервел, азмацуг

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата

Отглеждане

Дивият керевиз е устойчиво двугодишно растение, често отглеждано като едногодишно, с нискорастяща розетка от деликатни дантелени, папратовидни листа, които имат лек анасонов аромат. Дребните бели цветове, събрани в съцветия върху тънки стъбла, впоследствие се превръщат в тънки черни семена. Растението предпочита хладни и влажни места и често се развива по бреговете на потоци, реки или край градински езера.

Сортове и видове:

Сортът „Crispum“ има леко накъдрени листа, подходящи за украса в кулинарията. „Brussels Winter“ е устойчив на топлина и студ сорт, който образува дълготрайни, здравн растения с многобройни листа.

Местоположение – Дивият керевиз изисква светлина, но и влажна, почти неутрална почва, за предпочитане обогатена с компост. Отглеждайте го на лека сянка, понеже пълното излагане на слънце ще изгори листата и те ще станат розови.

Размножаване – Растението е най-подходящо като есенна или пролетна култура, защото не харесва високите температури през лятото и студа през зимата. Има дълъг основен корен и не се разсажда лесно. Засейте го на редове или разпръснете семената късно през лятото, леко минете с гребло отгоре и поливайте редовно. Младите растения се появяват след 10 до 14 дни.

Грижи – Поливайте редовно младата реколта, за да осигурите обилен растеж. Сезонът на отглеждане може да се удължи, като покриете керевиза за защита от студа.

Болести и вредители – Не са от съществено значение.

Събиране и съхранение – Растенията са готови за събиране от 8 до 10 седмици след засяването им. Както при магданоза, събирайте листата от външната част, за предпочитане с ножици, понеже билките са деликатни. Листата могат да се замразят в найлонови пликчета. Дивият керевиз не е подходящ за сушене.

Употреба в кулинарията

Цветовете на растението, листата и корените са ядивни, въпреки че точно деликатните листа с аромат на анасон се използват най-често. Прибавяйте ги към горещи ястия непосредствено преди сервиране, тъй като ароматът им изчезва при топлинна обработка. Дивият керевиз подхожда на моркови и маслени сосове, супи със сметана и в салати.

Ако замразите тънките връхчета в кубчета с лед, те са идеална добавка към летните плодови напитки. Маслото с див керевиз е много вкусно, намазано върху бисквити или хляб или за овкусяване на печени на барбекю риба или месо.

Любопитно:

Апиций, прочут римски кулинар от I век, одобрявал дивия керевиз и включил сос с него в готварската си книга ,,De Re Coquinaria“. Днес подправката е особено ценена във френската кухня.

Дивият керевиз е особено популярен във френската кухня и е част от класическата смес от магданоз, див лук и естрагон, която се използва с варена риба, морски дарове и пилешко месо, както и за зелени салати и ястия с яйца.

Отглеждайте див керевиз като растение, което примамва голите охлюви и ги държи далеч от зеленчуковите ви насаждения.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!